Начините, по които наказваме децата си, са еволюирали през последните години, така че физическото наказание е все по-рядко срещано и зле възприемано, освен че е и незаконно. Появиха се обаче привидно по-безобидни форми като разпространения „стол или ъгъл за размисъл“. На всички, които са родители или възпитатели, са известни способностите за разсъждение на 3-4-годишните деца върху една неправилна постъпка или поведение. Направете си експеримент и попитайте детето за какво си е мислeло, докато е седяло на стола или е стояло в ъгъла, и без риск да сгрешите, може да се обзаложите, че в повечето случаи то само е чакало да мине времето и да му позволите да се върне към нормалните си занимания.
И това в най-добрия случай, защото столът за размисъл е всъщност
столът на обидата и объркването
Това е чисто наказание; тук става дума за изключване или изолиране на детето, без да му се предложи никаква помощ, за да се научи да се справя с конфликта. Едно дете не знае как да разсъждава, ако не е насочвано и подпомагано от възрастен; да не говорим, че никой не може да мисли, когато е обзет от гняв или разочарование. Физическото или емоционалното изолиране и пренебрегване на малкия човек не го възпитава. Точно обратното, задържането му, помагането да се успокои (дишане, любима плюшена играчка или възглавничка, прегръдка, ако позволява...), за да може след това да го насочите към размисъл върху това, което се е случило, и заедно да се опитате да намерите по-добър начин за правене на нещата – ето това възпитава. Защото не става дума само да му кажете кое не е правилно, но и да му покажете алтернативи на лошото държание. Включително може да използвате средства като разиграване на ситуацията с новите стратегии, за да „изрепетира“ тяхното прилагане, или натискане на въображаемо копче за превъртане назад, за да има възможност този път да го направи добре. Те имат нужда да знаят как, и наша отговорност е да им помогнем, а не да ги наказваме и изолираме.
Поколения наред са ни тренирали да мислим, че адекватно прилаганото наказание е възпитателно. И ние не сме го подлагали на съмнение. Специалистите по поведенческа наука, която експериментира с кучета и лабораторни плъхове, ни казваха, че наказанието модифицира поведението. И това е така. Или поне в случая с плъховете и кучетата. Въпросът е, че да модифицираш поведението, не значи да възпитаваш, а да дресираш. Да накараш другия да прави това, което предполагаемо е правилно, от страх и послушание, защото иначе ще му наложиш наказание.
Ние сме нормализирали използването на големи дози насилие срещу децата в името на възпитанието им с опасното оправдание „за тяхно добро“. В много домове заплахите, вербалното насилие, мълчанието, шантажът, подчинението са част от ежедневието. И така е било в течение на хиляди поколения. Но какви са последиците?
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
