Една от билките с уникални профилактични, лечебни и кулинарни достойнства е розмаринът. Розмаринът (Rosmarinus officinalis) принадлежи към многобройното семейство Устоцветни (Lamiaceae), което включва около 3500 вида, между които добре познатите и широко използвани билки и подправки като мента, маточина, риган, чубрица и др. Смята се, че латинското наименование – Rosmarinus, на билката следва да се преведе „морска роса”. За родина на розмарина се приемат земите на Средиземноморието. Широкото му разпространение из Европа е дело на монасите.
Розмаринът представлява вечнозелен полухраст, достигащ до около 1,5 м,
с дървовидно стебло и остри, игловидни листа. Познати са около 150 негови разновидности, които се различават по височина, начин на растеж (вертикален или пълзящ), окраска на листата и цветовете (синя, виолетова, бяла, розова) и пр.
Розмаринът цъфти от ранна пролет до април-май. Някои негови разновидности цъфтят и повторно – в началото на октомври. Растението изпуска силен боров аромат с примес на камфор, който силно привлича пчелите.
...

Прекрасният освежаващ, възбуждащ и повдигащ настроението аромат на розмарина е бил
в основата на първия в света парфюм,
известен под наименованието „унгарска вода”. Той е създаден през 1370 година за кралица Елизабета Полска – съпруга на краля на Унгария Карл Роберт Анжуйски, която с въодушевление го използвала до края на дните си. Славата на този удивителен парфюм преминала през вековете, превземайки през XVII век и френския двор. Негови горещи почитателки били знаменитата френска писателка маркиза дьо Савине и нейната дъщеря – графиня дьо Гринян. Апропо, маркиза дьо Савине е автор на редица, получили широка популярност сентенции като: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам кучетата” и „Човек изключително рядко е така учтив да умре тогава, когато всички желаят това”.
В Средновековието по време на чумната епидемия хвърляли в огъня клонки от розмарин, за да дезинфекцират въздуха. Розмаринът се характеризира с множество благотворни въздействия върху човешкия организъм – подобрява кръвната циркулация и функциите на черния дроб и жлъчката, действа антибактериално и антимикотично, подобрява дишането и функциите на централната нервна система, препятства развитието на някои видове рак и пр. Множество изследвания доказват неговото мощно антиоксидантно, диуретично, антистресово и повишаващо жизнените сили на организма действие, както и способността му да стимулира растежа на косата, да способства за ликвидиране на кожни проблеми и т.н.
Етеричното масло от розмарин съдържа широк кръг биологично активни вещества (цинеол, пинен, камфен, борнеол, камфор, лимонен, мирцен, вербенон и т.н.), които обуславят неговото тонизиращо, обезболяващо, нервноуспокоително, имуностимулиращо, антисептично, притивокашлечно и антиревматично действие.
Розмаринът е твърде непретенциозно растение и неговото отглеждане не представлява никаква трудност. Посаденият вечно зелен храст целодневно щедро ще разпръсква из градината фин аромат, извикващ бодро настроение и оптимистични чувства. Наред с това целогодишно на разположение ще е прекрасна подправка с мощни консервиращи и лечебно-профилактични свойства. 
Розмаринът е едно от многото доказателства за необичайната витална сила на даровете на природата, разпръснати щедро около нас. 

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител