Въпреки опитите за изкореняването му, сифилисът зачестява. Досега основните усилия бяха насочени към лечението на инфектираните пациенти и техните полови партньори, но нови открития може да направят възможно създаването на ваксина, съобщават учени от Университета на Кънектикът в САЩ.
Според Световната здравна организация 10,7 млн. души на възраст от 15 до 49 години са страдали от заболяването през 2012 година, а около 5,6 млн. се заразяват ежегодно.
Дълго време здравните служби се опитваха да го елиминират
чрез лечение на инфектираните, проследявайки скорошните сексуални партньори на пациентите и партньорите на тези партньори, докато открият всички, които са били изложени на болестта. Но този метод е ограничен от желанието и способността на хората да разкрият половите си контакти, както и от трудното диагностиране на сифилиса.
„Сифилисът е велик имитатор; той може да изглежда като хиперпигментация или други състояния“, казва д-р Хуан Салазар, директор на педиатричното отделение на болницата при Университета на Кънектикът и главен лекар в Детския медицински център на същия щат.
Полово предаваната болест води до сериозни последици за здравето. Сифилисът е втората водеща причина за мъртви раждания и спонтанни аборти в света, и ако остане нелекуван, може да предизвика инсулти, деменция и други неврологични заболявания.
Салазар е родом от Колумбия, където в град Кали около 7% от младото, сексуално активно население има сифилис. Преди около 15 години той свързал изследователи от Университета на Кънектикът със специалисти от института за изследвания на инфекциозни болести в Кали и те започнали сътрудничество, което продължава и до днес – първите получили достъп до голяма популация от пациенти за изследванията си, а вторите – висококвалифицирано обучение за разпознаване и лечение на сифилиса. Това довело до открития като сегашното.
Сифилисът е труден за проучване, защото, за разлика от много болестотворни бактерии, неговият причинител не може да се култивира в лабораторията или в тялото на мишки. Освен хората, единствените лабораторни животни, което са податливи на сифилис, са зайците. Но при тях инфекцията бързо се изчиства, така че се налага редовно да се инфектират нови зайци, за да се поддържа един щам на Treponema pallidum (бледа трепонема) – бактерията, причиняваща сифилиса.
Втората причина тази болест да е трудна за изследване, е че бактерията причинител е много крехка. Повечето патогени са доста издръжливи – можете да ги измиете, да ги изсушите и след това да ги разгледате под микроскоп. T. pallidum не оцелява след такава груба обработка. Тя обикновено се разкъсва и вътрешностите й се изсипват, което прави невъзможно да се разбере кои протеини се намират на повърхността й.
А тези протеини върху външната обвивка на бактериите са от ключово значение – по тях имунната система разпознава бактериалните нашественици. Те са и това, което позволява на ваксините да действат. Опитите за намиране и идентифициране на тези протеини при сифилиса отнеха много дълго време. T. pallidum беше открита през 1905 година, но до днес никой не беше успял да открие кои протеини се намират върху нейната външна обвивка.
Изследователите пробваха всевъзможни трикове. След като се появи генетичният анализ, те се заеха да проучат
генетичния код на бактерията
с надеждата, че гените за нейните повърхностни протеини може да изглеждат като тези при други бактерии. Но T. pallidum спада към групата на спирохетите, които са спираловидни и особени, и горе-долу толкова сродни с другите бактерии, колкото сме ние с безгръбначните.
Може би единственото „лесно“ нещо в генетичния код на T. pallidum е размерът – той съдържа само около 1000 гена. А това е достатъчно малко, за да може хората да го анализират.
Когато микробиолозите Джъстин Радолф и Мелиса Каймано от Университета на Кънектикът започнали такъв анализ на бактерии, събрани от пациенти в Колумбия, както и на проби, изпратени им от сътрудници в Сан Франциско и Чешката република, те забелязали, че щамовете от различни места са много сходни помежду си. Малко гени се различавали. И в това има логика – при един организъм с толкова малък генетичен код всеки ген трябва да е важен. Гените биха мутирали в различна форма, само ако е въпрос на живот и смърт. Но какво контролира живота и смъртта при T. pallidum?
„Те мутират, за да избегнат имунната система“, казва Радолф. Той и екипът му подозирали, че тези мутиращи гени кодирали търсените от тях протеини. Така че те започнали да ги изследват, използвайки компютърна програма за моделиране на протеините, които тези гени биха произвели. Целта била да видят дали последните ще имат характерната форма, която отличава протеините върху повърхността на бактериите.
След това учените действително произвели протеините и тествали дали се нагъват в характерната форма. А
накрая произвели и антитела
за протеините и демонстрирали, че те се прикрепят към повърхността на цели трепонеми. Това означавало, че са открили следите им – протеините били там.
Разбира се, тези протеини, които мутират много, за да се укрият от имунната система, не са добри кандидати за ваксина. За нея трябва точно обратното – такива, които са винаги едни и същи при всяка бактерия на сифилиса. Така че финалната стъпка в работата на екипа била да прегледа отново генетичния код на T. pallidum в търсене на гени, кодиращи протеини във външната обвивка, които никога не се променят, използвайки като следа вече откритите от тях гени.
И учените ги намерили, като сега планират да имунизират с тях зайци, за да докажат, че те могат да бъдат прилагани като ваксина. Ако усилията им се увенчаят с успех, това ще бъде пробив, който ще помогне на много хора по света, страдащи от унищожителната болест.
Превод от английски
Елица ТАНЧЕВА
