Иво ИНДЖЕВ
Текстът няма претенция за изчерпателност. Също така няма да включва въпроса за руския военен терор срещу бомбардираната от руски кораби Варна през 1916 г., а някои по-стари факти, свързани с многоъгълника Русия, Варна, Европа, Турция и България (на финала), които са полезни за ориентацията на нашето място край Ориента.
През Кримската война (1853-1856 г.), предизвикана от Русия срещу Османската империя по формален повод (нямащ нищо общо с освобождението на славяни, православни и още по-малко на българи), Варна е важна османска военна база. От нея към театъра на бойните действия в Крим заминават съюзническите англо-френски войски, нанесли в крайна сметка унизително поражение на Русия в една война, която слага
край на мита за руската военна непобедимост,
паразитиращ върху спомена от включването на Русия в заключителната фаза на европейската съпротива срещу непобедимия преди Наполеон.
Руският разгром в Кримската война, в която варненското пристанище изиграва важна логистична роля, предопределя серия от събития на дипломатическия фронт, довели до твърде колебливото, но взето в крайна сметка решение на Русия да се реваншира за унижението чрез поредната си
война с Турция (1877-1878 г.), формулирана за първи път като “освободителна” спрямо православни и славяни на Балканския полуостров.
Османците се борели през юли 1878 г. в рамките на големия пазарлък
в Берлин да си запазят Варна. И са били на път да успеят. Изтъкнали факта, че Великобритания е окупирала Кипър и за компенсация желаят от европейските сили да им бъде оставена Варна. Русия била на път да се съгласи поради невъзможност да противостои на османско-английския тандем по този въпрос, макар руската доктрина да е била основана на желанието империята да завоюва българския плацдарм като предмостие за следваща експанзия в подходящ момент към мечтаните “топли морета”.
Ето защо Русия помолила своя съюзник, ако не и покровител - Бисмарк, за когото българите не подозират дори, че е изиграл ключова роля за войната, наречена след това от Русия освободителна. Без волята на Бисмарк, тя просто нямало да се състои. А след войната Бисмарк удрял по масата всеки път, когато преговарящите му гости отхвърляли руските предложения, в резултат на което София била запазена в рамките на Княжество България и станала столица на България, а Варна била спасена за България от османските пратеници.
В решителния момент на спора се намесил германският домакин на конгреса Бисмарк
На 27 юни късно вечерта немският канцлер неочаквано се явил в резиденцията на турската делегация в параден мундир, с каска, което придавало официален характер на визитата и го правело по-внушителен. Той отправил към турските дипломати следния строг ултиматум:
Варненската крепост трябва да бъде предадена на Русия. Това трябва да стане в най-къс срок.
Варна е безвъзвратно загубена за Турция и ако турските делегати продължават да упорстват по този въпрос, те само ще увредят на своята кауза.
След този доста груб ултиматум турската делегация се отказала от искането си и въпросът за Варна бил решен в благоприятен за Русия смисъл (Константин Косев и Стефан Дойнов, “От Шипка и Плевен, до Сан Стефано и Берлин”, изд. “Захарий Стоянов”, София, 2018 г., стр. 431-434).
Ето така Варна останала в пределите на България и стана домакин на европейска среща с Турция, на която не присъства Русия, но България се оказва в центъра на събитията с европейска подкрепа.
Текстът е публикуван за първи път в блога на Иво Инджев www.ivo.bg.
