„Чудодейни лекове“ за рака, за които се пише постоянно, не помагат на болните да оцелеят по-дълго и не подобряват качеството им на живота, разкри изследване, публикувано в сп. British Medical Journal.
Това са двете главни цели на всеки антираков медикамент, но почти никое от новите „суперлекарства“, одобрени в Европа, не постига това, дори след три години употреба. Те се приемат като следващия голям пробив в лечението на рака от медиите и от пациентски организации (доста финансирани от фармацевтичната промишленост), след което се забравя за тях, щом бъдат одобрени.
Тези провали хвърлят сянка на съмнение върху първоначалните изследвания, които са проведени, за да получат одобрение въпросните медикаменти, казват изследователите от Кингс колидж, Лондон.
Те направили преглед на 48 антиракови лекарства, посрещнати като „чудотворни“ и „пробив“ в лечението преди официалното им одобряване от Европейската агенция по лекарствата между 2009 и 2013 г. В действителност почти за никой от тях нямало много доказателства по времето на одобряването им, че може да подобри преживяемостта или качеството на живота. Такова е положението и три години след пускането им в продажба.
Причината е, че те постигат успех с т.нар. сурогатни маркери, което значи, че са изпълнили главната цел да намалят размерите на тумора, в повечето случаи в лабораторията, но начинът, по който повлияват върху пациента, не се проследява. Около 57% от медикаментите, които проучили изследователите, са спечелили одобрение на базата на сурогатни маркери.
Практиката е опасна и скъпа. Опасна е, защото на раковите пациенти не се дават по-стари лекарства с доказан успех, а вместо това се предписват нови „чудодейни“ медикаменти, които не действат. Освен това последните обикновено са много скъпи и това означава, че някой трябва да ги плаща.
Превод от английски
Лора ПАНОВА