Никола Марков е известно име сред филателистите. Той е две години по-млад от брат си – световноизвестния български писател, журналист, дисидент Георги Марков, убит в Лондон през септември 1978 година.
Никола се установява в Италия още през февруари 1963 година и впоследствие се оказва един от най-информираните хора за първите, неуспешните опити на Държавна сигурност да ликвидира най-опасния противник на Тодор Живков и „Рая“ на социализма.
Днес 84-годишният Никола Марков живее в Канада и при краткотрайното си гостуване в София прие да разговаряме за знаменития му покоен брат.
Атанас Цонков: Г-н Марков, защо през 1969 година брат Ви дойде при Вас в Италия? Какво Ви разказа, с какви планове и намерения е дошъл, защо е напуснал България?
Никола Марков: Георги пристигна в Италия и ми каза: “Братко, лошо става с мен в България. Пиесата по случай 25-годишнината, “Комунисти”, е спряна и има много негативна оценка от страна на другарите, отговорни по тази линия. Аз не съм присъствал на закритото представяне, но един мой приятел ми каза: “Никак не са доволни... Лошо те чака!”. И доколкото по-късно говорих с брат ми, той сподели, че го обвинили за Гешев, полицейския началник – че бил главният герой на пиесата, а не загиналите комунисти, както другарите от Политбюро са искали...
• По случай 25-годишнината от 9 септември ли?
– Точно така. Пиесата е “Комунисти”. След закрито представление в Сатиричния театър на пиесата “Аз бях той” е предупреден да изчезне за известно време. И тази пиеса е спряна. Георги взема колата, паспортът е в джоба му, тръгва по Околовръстното шосе на София и оттам за Драгоман, през Югославия и пристигна в Италия. Каза, че ще остане, докато се уталожат нещата.
• Т.е. той не е тръгнал, за да напусне завинаги България, а се е оттеглил за кратко?
– Той в никакъв случай не каза, че иска да емигрира. Изобщо не стана дума за постоянно оставане в Италия. Настани се във вилата, която аз бях построил. И по-точно – тъкмо се местех от града във вилата. Когато дойде, аз бях в апартамента в град Болоня, а вилата ми е на около 20 километра от центъра на града, в Апенините. Той дойде при мен и каза: “Трябва да отида да се срещна с един човек във Виена”. Сподели ми още: “Връщам се веднага”. И аз му казах: “Недей идва в апартамента, а направо във вилата”. Там имаше своя собствена стая, условия за работа. Сутрин аз и жена ми излизахме, той оставаше сам вкъщи и имаше пълна независимост. Имахме голяма парк градина – 6 декара, с борове, 200 рози, 1000 лалета – бях направил рая. Остана при нас и започна да говори за това дали може да се свърже по някакъв начин с хора от литературните среди в Италия. Отговорих му, че не ги познавам тук, защото съм търговец и нямам връзка с литературните среди. Но имах познат, който работеше в един местен вестник на град Болоня, създаден още през XVIII век. Говорих с него и той ми каза: “Ще те запозная със зам.-главния редактор по литературната част”. Срещнахме се на обяд вкъщи. Брат ми не знае италиански, аз превеждам. Италианците бяха много добре настроени към Георги. Редакторът каза: “Ще ти уредя една среща с Федерико Фелини”. Фелини правеше филм в Болоня. Не си спомням заглавието му, но помня сцената, в която актьорът трябваше да се бори с лъвица...
Срещнахме се с Федерико Фелини, който отдели около десетина минути. В разговора сподели, че киното влиза в жестока криза. “Всички планове, които имам, пропадат. Просто не мога да се ангажирам и да обещая нещо, докато тази криза не премине”, каза Фелини. Потвърждавам това, защото от банката ме извикаха един ден и ми казаха: “Марков, имаш един кредит от 6 милиона лири – 10 хиляди долара. Върни парите веднага, има нареждане да не се дават пари на филателисти и кинопроизводители”. Това ми каза директорът на банката, защото имах отворен кредит, а те имаха нареждане да се събират дължимите суми преждевременно, защото нашият бизнес влизаше в криза.
Въпреки отговора на Фелини Георги започна усилено да учи италиански език. Дадох му два учебника, от тях Георги започна граматически да изучава езика. Аз не съм учил италиански по учебник, а от улицата, радиото, вестниците.
Георги през цялото време бе с валиден паспорт. Шест месеца след пристигането му в Италия той изпрати паспорта си в Рим за подновяване. Там сториха това, защото той пишеше, че иска да остане в държавата във връзка с литературната си дейност. Май-юни 1970 година замина към Лондон без никакви пари. Къде, какво е правил там – нямам представа.
• Кога и как се свърза той с Петър Увалиев?
– Не зная по какъв повод Георги влезе в контакт с Пиер Руф (Петър Увалиев) в Лондон. Предполагам, че тогава е имал срещи с Увалиев. Остава там и се настанява при Тео Лирков, който работи в Би Би Си. Спомням си, че Георги поиска пиеса на Ибсен и на един руски автор (не се сещам кой), който трябваше да драматизира по повод искането на Увалиев. Какво става между него и Увалиев – не зная точно. Брат ми нямаше навик да споделя проблемите си. Говореше се за филмиране на новелата “Жените на Варшава”, но фактически не правеше нищо заради кризата. Вследствие на което Георги остава без стотинка, без работа, без перспектива. Пише от Лондон:
“Тук съм при Тео Лирков, варим тенджера с фасул и това ни е яденето”. Тогава, да ви кажа откровено, моят бизнес беше в дълбока криза, почти нямах пари, но все пак отделях по 5-10 стерлинга и му пращах. Тогава 10 стерлинга бяха много, тъй като на една чистачка плащаха 60 стерлинга на месец...
• Според някои автори Петър Увалиев му помогнал да влезе в Би Би Си, но според по-достоверни източници – съдействал му е негов сръбски колега...
– Как е стигнал до Би Би Си, за да започне работа – не знам, впоследствие научих, че работи там. Само ми писа: “Братко, вече печеля!”. Заплатата му е 300 стерлинга, от които 1/3 са данъци. Доста тежко, доста мизерно. А се намериха хора от рода на Орлин Орлинов, които го обвиняваха, че се е продал за трийсет сребърника. Георги нямаше пари за храна. Той се отказа в България от ?мането. В България имаше предостатъчно пари. Но когато – пише той в един от задочните си репортажи – на една беседа студентите му задават въпроса: “Др. Марков, как ще обясните Вашето ВМW (те не знаят, че колата я купих аз)?”, и тогава той се чувства като обвиняем, без всъщност да е виновен...
• Кога го питат за това?
– Когато е бил в България – при среща на писатели със студенти на бригада. В него се заражда чувството: “Аз живея като турски султан, а раята умира от глад!”. У Георги имаше много хуманност. Той никога не е мислил да прави зло, нито да вдигне ръка срещу режима. Той не е служил войник поради болест, не знае какво значи оръжие.
• Откъде идва доброто му сърце, защото от всеки негов ред се излъчва добросърдечност?
– Корените идват от възпитанието му. Ние сме израснали във военно положение. 1940 година започва войната. Той е на 11 години, а аз – на 9 години. Местят ни от Сливница в Драгоман – баща ни е военен. Започва войната, от Драгоман отиваме в Пирот, живеем в казармата. Георги учи, изключително любознателен е – заспиваше и се събуждаше с книга в ръка. Четеше денонощно.
• Не е ли бил наказван заради това?
– Много пъти. Баща ми беше много строг, а Георги вземаше книги – откъдето каквото му попадне. Аз зачетох една от тези книга и я помня до днес, бях 10-11-годишен. Книга, в която пише за войниците, какво е комунизъм и комунист. Помня много добре думите, които бяха написани за комуниста – че е лентяй, безделник, човек без морал, без чест, без съвест, мързелив; горе-долу това, което видяхме след 9 септември. Това се случи в Пирот. Книгата беше на български. България окупира част от съседна Югославия и стига до град Пирот. А Пирот е на около 60 километра от Драгоман, от границата. Там бяха гранични войски, а баща ми беше фелдфебел в армията.
Георги показваше чувство за справедливост. Ще седнем да обядваме, има голямо парче сирене, няма да посегне, а ще си вземе половинката и ще каже: “Вземи ти!”. Винаги се е отнасял с уважение към родителите. В нашата фамилия думата „омраза” не е съществувала. Семейството на майка ми е селско, откъдето идва чувството на благородство на българския стар селянин. Дядо ми по майчина линия беше заможен селянин и се раздаваше. Беше от с. Мещица, Пернишко. Дядо ми Георги по бащина линия имаше десетина крави – ще дойдат съседи да купят мляко (говоря за преди 9 септември), жената с чашката премери литър, но досипваше винаги. Чувството на сърдечност винаги присъстваше – ще дойдат хора, жени, които нямат пари, дядо Георги казваше: “Хайде, хайде, дай канчето!”. Ние живеехме там, това държание на дядо, на баба и непрестанното чувство на сърдечност: “А бе, той сиромах, дай му нещо...”. И в Георги това чувство започна да расте. Брат ми започна да припечелва, пишейки, но... пак нямаше пари. Ще вземе пари, хонорар, ще дойде вкъщи и ще остави една част от парите на родителите ни. Междувременно той не е оставал без пари, защото и аз съм му давал: “Братко, ще ти ги върна, щом взема хонорар – ще ти ги върна”. Тогава работех, получавах заплата, а той само пишеше. Думата, която мога да кажа за него като определение, беше ларж – след всеки хонорар за кратко време оставаше без нищо. Пръстите му бяха редки.
• По едно време той е получавал по-големи хонорари. Защо Вие сте му купили кола, а не се е справил сам?
– Защото тук колите не се даваха за пари, за левове, а за валута. Той искаше БМВ. Обади ми се и каза: “Брат ми, можеш ли да ми пратиш 2 хиляди долара?”. Отговорих му, че мога. Отивам в банката и чрез Кореком превеждат парите... Доколкото зная, той е доплатил нещо, но точно колко – не мога да кажа. Пратих пари и на баща ми за цимент, за да оправи къщата. Баща ми казваше: “Синко, няма цимент за левове, има цимент за долари”.
• Младите не ги интересува това, дори отричат да е имало такова нещо... Както отричат и критиките към комунизма – бил хубав, казват някои. На мен ли го заявяват, нали съм го живял!
– Имало е много хора, които са били по-добре от нас, но колко... Това са били хора от армията, милицията и партийния елит...
• Да прескочим малко времето и да стигнем до това, което често се разисква в медиите във връзка със съдбата на Георги. Знаете ли колко срещи е имал с Тодор Живков и по какъв начин са били реализирани – само лични ли са били, или само колективни – посредством писателския съюз? Как е било – той ли е търсил Живков, или пък Живков го вика за нещо?
– Минали са повече от 30 години, откак Георги е убит. Аз съм живял с него много къс период. Много от датите и събитията, за които разказвах, е добре да се проверят...
• Един друг въпрос, който е морален, философски. Когато на Георги са му предоставили тези секретни архивни материали, за да пише пиесата “Комунисти”, той, като интелигентен човек, не може да не си е давал сметка, че това ще го задължи, че ще трябва да плати цена за възможността да знае тези тайни. Дали някога е споделил пред Вас тази своя стъпка, защото едно е да пишеш “за” или „против“ Живков и социалистическия строй, друго е обаче да те допуснат до най-секретните архиви. Означава, че ти е гласувано доверие и чакат от теб да се отплатиш. Неслучайно Георги напуска веднага България, защото ТЕ са разбрали, че вместо отплата той ги удря. Аз познавам хора, които са били на закритото представление и са разбрали, че Георги не хвали комунистите, четох пиесата – направено е гениално.
– Георги ми каза само едно: “Братко, да ти кажа какво съм чел, ще се ужасиш. Нямаш представа какво е ставало там”. И оттогава той говори за писмото на Стефан Богданов, което е пращано по канален ред на много високопоставени лица и никога не е стигало никъде, останало е в Държавна сигурност. Той успява да измъкне оригинала на това писмо...
• Георги е бил много ?правен по онова време – когато не е имал фотоапарат или други разузнавачески техники, той е успял да измъкне този рядък документ...
– Успял е, защото писмото е дълго и по-тясно и е навито като на руло. Майка ми го слага между две буци сирене и така то пристигна в Италия. Аз го преписах на машина с български шрифт, буква по буква, защото аз пиша на латинска машина... Три месеца преписвах това писмо, направих копие на първата и последната страница, където се казва: “Да живее др. Сталин!” и тем подобни. Това нещо го приготвих в 50 екземпляра, сложих го в 50 плика, турих и едно посвещение на българите: “Посвещава се на временно управляващите България”. Залепих пликовете, сложих марки, адресирах ги до българските посолства в 50 държави, отидох в Ню Йорк и ги пуснах.
• Вие сте по-голям дисидент от Георги.
– Не се подписах, нарочно ги изпратих от Ню Йорк, а не от Торонто, където вече живеех... Получени са от всичките. Какво са правили, какво са умували – не зная.
• Казахте ли за тези свои действия на Георги?
– Това става след смъртта на Георги.
• Какво целяхте и очаквахте да се получи от това размножаване на писмото?
– Нищо, уведомявах ги какво ги чака и тях. След като Стефан Богданов казва: “Аз съм комунист от 1937 година, на служба на съветското разузнаване...”. След като на един такъв комунист, който си е отдал живота за комунизма, са му драли кожата, внимавайте, защото и вас ви чака нещо подобно.
В тайните архиви Георги е чел за ужасите, през които са минали комунисти, разследвани от полицията, в пълен противовес с това, което ни представяше комунистическата пропаганда – че всички умирали в името на партията...
• Той дава в цялата пиеса “Комунисти“ големия двубой между комунистическата идеология и останалия свят – демократичния, и се получава нещо много по-голямо, по-мащабно. Забелязвам във всичко, което е писал Георги, че не отрича Живков или Чаушеску, или този и онзи, той отрича системата. И ако не се лъжа, някъде съм чел от него: “Даже тогава и Айзенхауер да стане председател на Комунистическата партия, и той ще управлява по тази система”. С други думи – не зависи от човека, а от системата. Това крие голяма опасност. Хем е вярно, хем е опасно. Системата е голямото зло – без съмнение. Обаче това веднага оневинява Живков, Трайчо Костов – всичките убийци, бандити, че те са били принудени да бъдат лоши!?...
– Не, никой не ги е принудил, но казва: “Ако не е бай Тошо, ще е някой Гошо, в тази обстановка, която се е създала – Политбюро, Комунистическа партия, и той ще управлява така, както Тошо”.
• Да, но се оказа, че не всички – поляци или унгарци, чехи, дори при комунизма не управляват така, ами се опитват малко да защитят своя народ, себе си.
– Но нито един не успя!
• Това е друга тема.
...Завчера унгарският посланик, намери се един чужденец, който да каже: “Не е вярно, че българите са заспали, че били страхливи! Унгария събра кураж през 1956 г. да се вдигне на въстание. Андропов ги трепеше като пилци. Никоя държава от социалистическия лагер не е имала въоръжена съпротива срещу комунизма. Само България, но горяните са избити...
Но да се върнем на темата за Георги Марков. Говорил ли Ви е Георги за някой от неговите приятели или колеги малко преди да напусне България – да речем, за Павел Вежинов, Стефан Цанев, Любомир Левчев и т.н.?
– Това, което зная за тези имена, го зная изключително от неговите “Задочни репортажи”. Той лично не ми е говорил за никого и за никакви свои приятели. Споменаваше името на Стефан Цанев...
• Ако допуснем, че Георги не е бил щатен офицер на Държавна сигурност, нито агент, изключено ли е той да е бил доверено лице на ДС? Гестапото (Димитър Иванов) пише в една от своите книги, че Георги бил агент и на Държавна сигурност, и на британските служби. И вече от това нещо могат да се вадят всякакви версии кой го е убил...
– За да бъдеш агент, доносник, за да даваш информация, трябва да си на някаква позиция. Когато излязоха първите обвинения срещу Георги, че бил български агент, аз зададох въпрос – каква информация Георги може да събере в Би Би Си, за да я дава на Държавна сигурност? Сигурно е броил столовете в трапезарията на Би Би Си, сигурно е гледал кой колко бири изпива – важни ли са тези неща за ДС? Георги никога не е заемал някаква важна политическа позиция, така мисля аз...
• Но той е имал срещи с важни хора и е можел да научи някои неща...
– Срещите с редакторите на Би Би Си или с Увалиев, срещите с приятели, пращани от България, за да се видят с него – някои от тях явно хора на ДС, други съмнителни, не са могли никога да докажат, че Георги се занимава с някаква шпионска дейност!
• Било за едната служба – българската или британската?
– Първо за българската служба – Георги бил пратен в Англия от Държавна сигурност? Това е първата версия. Втората е, че Георги е агент на бинбинистанската тайна служба, че са го разпитвали. Разпитваха и мен. Не ми е казвал никога, но съм повече от сигурен, че когато поискаш политическо убежище, те разпитват кой си ти, откъде идваш, бил ли си член на комунистическата партия, каква дейност си развивал, какво ти е материалното и семейното положение – всичко, което една полиция иска да знае за човека. Абсолютно нормално е, но това не означава, че ти ставаш техен агент. Между другото мен две години ме следяха. Един ден ме извикаха и ми казаха: “Марков, досега не те хванахме, но хванем ли те един ден в шпионска дейност, ти знаеш колко години затвор те чакат – 25 години”. Аз им отговорих: “Дайте един лист. Подписвам си смъртната присъда, ако вие ме хванете в шпионаж в полза на комунистите”. Те ми отговориха, че тук нямат смъртна присъда. Тогава аз им отговорих, че си подписвам доживотен затвор, но искам да ме хванат. “Ако трябва да работя за някого, съм готов да работя против комунистите. Това да ви е ясно!” – им казах.
• Но не са Ви наели да работите срещу комунистите?
– Извърших едно нещо, но много важно... Един ден в моя магазин идва един от тези, които ме следяха. Запали цигара, седим, приказваме си. Той ми каза: “Марков, закъсахме!”. Аз не разбирам за какво се отнася. “Има един случай на шпионаж. Имахме човек, който трябваше да ни служи, но се уплаши.” Една група от мафиоти открадват много важни документи във връзка с производство на някакъв химически състав за военни цели. Нищо повече не зная – дали е било отровни газове, бомби. Искат да го продадат на китайците. Аз попитах какво общо имам с тази работа. Каза ми, че им трябва човек, който да се срещне 2-3 пъти с тях и да запише на магнетофон всичко, за да имат доказателства и да ги арестуват. Попитах като какъв трябва да се представя. Техният отговор бе: “Ще се представяш като сеньор Карбонаро – албанско търговско аташе от Рим. Чувстваш ли се готов да се срещнеш на едно място, защото имаме вътрешен човек там, който ни дава информация как се движат те, но него не можем да го пратим. Той работи за полицията, между тях е. Съдът иска доказателства. Ще ти дадем този магнетофон, ще се срещнеш с техния водач и ще преговаряш за продажбата на документите”. Приех. Отивам на бара, магнетофонът е една кутия – държа я и преговаряме с този италиански мафиот за документите. Той казва, че искат 25 хиляди долара. Казвам му, че ще ги получат, но аз трябва да съм сигурен, че документите са оригинални, а не копия от нещо. Правим втора среща. Пак преговаряме кога да стане предаването. Казах му – не забравяй едно, аз не се занимавам с химия и нищо не разбирам от формули, така че ще ти доведа мой експерт, защото 25 хиляди долара за шарена хартия не давам. Правим среща за предаване
на документите в един хотел. Там всички служители са изгонени и е пълно с агенти – чистачките са агенти, готвачът в кухнята е агент. Качваме се на третия етаж, водя с мен човек от полицията – такъв експерт, влизаме в стаята. Аз съм въоръжен, нося пистолет в шлифера, влизам вътре и зад мен – човекът от полицията. Оня го вижда и казва: “Ти си полицай”. Оставя каквото има в ръцете си, блъсна двама ни и хукна. Аз бръкнах за пистолета, но полицаят ми каза, че той не може да излезе от тук.
Хванаха ги всичките, осъдиха ги на 25 години затвор без право на помилване. И реално са си излежали присъдата. От полицията ми казаха, че няма да излезе никъде моето име, дори и в съда.
• Колко опита са правени за покушение над Георги Марков?
– Ще Ви кажа това, което зная, за другото не мога да твърдя. 15-16 януари 1978 г. Звъни телефонът и се обажда един мой приятел, с когото по филателна линия сме познати в България – Любен Константинов. С него направих връзка в България – продавах му валутни западногермански пощенски марки, които той е използвал при пътуване – за кого не зная, но ги е продавал при пътуване и е получавал валута, с която е купувал стока. Извън това той влезе под кожата на един д-р Калоянов – неимоверно богат човек по женска линия, живее в Мюнхен. Често ми искаше марки за д-р Калоянов. Пращал съм му, ходех в Мюнхен, срещахме се – това става две години преди 1978 година. Връзките ни станаха много тесни.
Един ден Любен Константинов ми каза: “Коле, искам да ти кажа нещо. В София са взели решение да убият брат ти”. Аз не повярвах. Попитах го къде са взели това решение. Неговият отговор беше: “Не ме питай, няма да ти кажа и откъде го знам. Кажи му да се пази!”. След един час се обаждам на брат ми и му казвам какво съм разбрал. Той ми отговори: “Стига бе, само ме заплашват, за да спра да говоря по “Свободна Европа”. Нищо повече”.
Мина доста време. Един следобед съм в магазина, пак звъни телефонът, същият Любен Константинов ме пита къде е брат ми. Казах му, че доколкото знам, трябва да е в Сардиния на почивка. Той ми каза: “Внимавай хубаво! Там ще се опитат да го отровят”. Накарах го да разкаже по-подробно. “Ще го срещне някакъв негов приятел, ще отидат на бар да пият по нещо. По това време ще позвъни телефонът и ще извикат Георги Марков. Той трябва да отиде на телефона и междувременно тоя приятел да му сложи отровата в чашата. Затова му кажи да се пази и да внимава с кого се среща!”
• Кой е този човек, който трябва да отрови Георги?
– Всъщност това е самият Любен Константинов. А преди това Георги и Любен се срещат в Лондон, защото Константинов е трябвало да купи някаква марка на търг, а няма време да чака, оставил е пари на Георги, за да я купи и прати в Мюнхен. Това го казвам, за да стане ясно, че се познават. Запознал ги е още през 1976 г. Любен Марков – нашият братовчед (интервю с Любен Марков поместихме във в. „Лечител” – бр. 36, 2014 г.).
Любен Константинов влиза във връзка с мен. Става един провал с негови марки. Той ми праща бележка, че има тези и тези марки за продажба. Цените са главоломни. Аз му пиша, че тези цени са абсолютно неприемливи, слагам бележката в един плик и я връщам. Тогава нямаше интернет, всичко ставаше с писма.
Провалът къде става? Някой си, по-късно от протокола на Държавна сигурност се разбира, че сестра му (на Любен Константинов) върши този трафик на марки. В резултат на този провал я арестуват. Правят им тараш, намират марките. Любен Константинов обвинява мен, че аз съм ги предал – пише ми едно жестоко писмо, че съм агент на Държавна сигурност, мръсник, подлец. Аз му отговорих, че дори не знам за какво говори, просто му върнах бележката, че аз се занимавам с търговия на марки, а не с Държавна сигурност. И всичко между нас прекъсна. След това мина време и той ми написа извинително писмо. Възстановихме връзката с Любен Константинов през 1975-76 година.
През юни месец на 1978 година Георги трябва да бъде на море в Сардиния. Там щяха да се опитат да го отровят, както разказах по-горе. Този замисъл обаче се проваля. По моя информация, проваля се, защото Георги отсяда в един резиденс – хотел с вход само за гости, външни лица не пускат. Междувременно аз го предупредих, защото не зная кой ще отиде. Казах му също да не стои с гръб към постройките, а към морето. Оказа се, че там външен човек не може да влезе, и Георги се поуспокоява. По-късно Любен К. ми каза, след като падна комунизмът и се срещнахме тук, че е бил техен агент и е вършил какви ли не глупости, но убиец не е бил и няма да стане. Това го е казал на Владо Тодоров. Той се отказва и тогава идва на ход Гулино, италианецът, агент на ДС, гражданин на Дания.
• Освен в Сардиния е имало и друг неуспешен опит за покушение срещу Георги...
– Георги е ходил много пъти в Мюнхен – от Англия. Веднъж забелязал, че го следи кола. Никой не го е предупредил, сам забелязал. Но успял да се измъкне...
• А през септември 1978 г. не успява...
– Краят на Георги! В последните дни на юли 1978 г. се обажда Константинов и ми казва: “Коле, ще убият Георги по много специален начин. Как ще стане и кога – не мога да ти кажа, но кажи му да се пази много, защото решението е взето и ще действат”. Това е на 28-29 юли. На 3 август затварям магазина, вземам самолета от Италия за Лондон, отивам при брат ми и му разказвам всичко. Неговият отговор беше: “Писна ми, само заплахи, искат да престана да говоря”. Всеки ден излизаме заедно от вкъщи и вечер се прибираме заедно. Аз през деня се шляя из Лондон и като дойде време той да си тръгва, отивам до Би Би Си и се прибираме. На 23 август се връщам в Болоня. Междувременно говорихме през септември да отидем в САЩ, където той познава един свой колега – литератор, Атанас Славов, който е казал да отидем там, за да видим какво може да предприемем. Повод е и моето настроение, защото ми писна тази Италия, пазарът тук умира, ще се опитам още веднъж да емигрирам в САЩ, въпреки че не знам английски. Бяхме се уговорили към 10-15 октомври 1978 г. да пътуваме за САЩ. На 23-24-25 август се връщам в Болоня и най-спокойно продължавам да си работя. В петък, на 8 септември, променям витрината в магазина и сядам на телефона, звъня дълго на Георги. Накрая се обади: “А, ти ли си?”. Питах го какво прави. Каза ми, че нещо е настинал, не се чувства добре, а неговият доктор, който му е комшия, е в отпуска. В показанията си Тео Лирков казва, че вечерта, когато си тръгват от Би Би Си, Георги отива да вземе колата... Тео Лирков е с един крак, Георги му казва да чака на входа, а той отива да вземе колата, която е паркирана под моста. Георги отива, но натам, когато минава покрай автобусна спирка, усеща едно остро бодване в бедрото. Тео Лирков казва: “Гошо се обръща и вижда един мъж, който взема чадър от земята и с лош английски казва: “Извинявай!”. После се качва в някакво такси – тези неща Георги ги разказвал на Тео Лирков. Аз оспорвам това категорично. В Лондон в шест вечерта не можеш да вземеш такси с вдигната ръка. Аз съм ходил километри пеша, преди да успея да взема такси. Имам предвид, че в този час е абсурд да има свободно. Отварям скоба – Скотланд Ярд прави проверка на всички таксита, стига се до извода, че няма такова такси. Явно това е било кола на Държавна сигурност.
Всъщност този инцидент е станал, когато Георги е идвал на работа, следобед. След като е паркирал колата. В офиса Георги сваля панталоните и там, където е усетил убождането, вижда една червена точица, т.е. няма нищо. Прибира се вкъщи. На другата сутрин – 8 септември, Георги трябва да отиде в 4 часа сутринта на смяна, има предаване в Би Би Си. Вдига висока температура, събужда жена си, тя вижда, че действително не е добре, обажда се на един от колегите му да го замести. Георги лежи. Анабел, жена му, излиза, защото е трябвало да ходи на работа, след което се връща и го вижда, че е почти в кома. Викат линейката, лекарите го вземат – 8 септември, петък, и в болницата го преглеждат по стандартния начин. Доколкото ми е известно, Георги започва да им казва: “Убиха ме!”.
• Веднъж съм чел, че казва: “Убиха ме!”. Други автори пишат, че казал: “Изключено е да съм убит!”?
– На 23 август, когато се разделяхме на летището, му казах да се пази. Той ми отговори: “Стига бе, писна ми вече – и нервно вдигна ръка. – Ако искат да ме убият – да ме убият, те знаят какъв скандал ще стане!”. Това са думи, които няма да забравя никога.
• Той не е вярвал, че ще го убият?
– Казах му: “Като те убият, каква е файдата да стане скандал!...”. Подаде ми два шоколада за сина ми, прегърнахме се и не го видях повече.
• Но аз мисля, че той е разчитал на английските служби, на полицията, че няма да допуснат да бъде убит.
– Попитах го: “Гошо, ти каза ли където трябва!”. Отговори, че знаят за заплахата. Но го каза с едно пренебрежително отношение към мен, доколкото имаше чувството, че никой няма да смее да му посегне. И повтори: “Стига бе, писна ми вече!”.
• По-скоро е трябвало да каже: “Те знаят, че не мога да избягам”. Той, изглежда, не познава КГБ как действа... Оръжието на престъплението – има толкова разногласия – че е чадър, че не е чадър. Калугин веднъж казал, че е дал пистолет на българските служби. Други пишат, че едно хидравлическо устройство... Владо Костов казва, че устройството е било друго – химикалка...
– По моя преценка е устройство – пневматично, защото едно такова оръжие може да се носи в джоба...
• Аз мисля, че КГБ имат толкова средства и методи, че те няма да действат по един и същи начин в няколко отделни случая. Например, ако са стреляли по Костов, са го направили по един начин, чадърът е нещо по-характерно за Англия...
– Общото между нападението на Костов и Георги е оръжието... Докато по Владо Костов е стреляно от стълбите на метрото, когато той е бил на може би пет метра разстояние. Това е, което аз знам. Версията обаче е, че е оцелял, защото е имал дебел вълнен пуловер, отдолу бельо, освен това сачмата не отива в мускулите, а в слабините, където няма кръвоносен съд. И така той два или три дни лежи болен, също с висока температура...
• Как, откъде, кога англичаните научават за случая с Владо?
– Аз бях в Лондон. Звъни телефонът, обажда се Митко Бочев и ми казва: “Коле, знаеш ли, че има и друг случай в Париж?”. Потърсих полицая от Скотланд Ярд, на когото имах служебен телефон, домашния и на вилата му. Накрая го намерих във вилата. Това става към 10:30 часа в неделя. Казах му, че имам обаждане от Мюнхен за подобен случай в Париж, казва се Владимир Костов, бил журналист, други подробности не зная. Той ми каза: “Добре, утре сутринта ще влезем в контакт с френската тайна полиция и ако трябва, ще отидем да видим какво става”. Дали са ходили там, дали са се срещали – зная само едно – че намират Владо Костов, отстраняват от него тъкан и в нея е сачмата. Също такава сачма... Междувременно това става в края на септември или началото на октомври.
Минава време и едва в най-жълтия вестник “Сън”, на последна страница, чета материал, в който пише: “Повредена снимка или някаква металическа точка в трупа на Георги Марков”. Обясняват, че е възможно да има дефект в направената снимка и показват точица. И оттам тръгва историята със сачмата, кога точно е открита – не помня.
• Вие сте имали среща с Желю Желев още след като той стана президент. Той какво направи, за да бъдат разкрити убийците на Георги?
– Когато пристигна Желю Желев в Лондон, аз току-що се бях върнал от Англия, вече бях в Канада. Слизам на летището в Торонто и на другия ден вземам самолет обратно за Лондон – стигнах там, срещнах се с Желю Желев. Отидохме поотделно до гроба на Георги, направи се съответната служба, оттам отидохме в дома на майката на Анабел, седнахме на масата. Разговорът се провеждаше между жената на Желев и майката на Анабел – едната говори английски, другата
само български – Желева, и аз трябваше да седя между тях и да превеждам. И Желев не знаеше английски, аз служех за преводач. След като вечерята завърши, Желев ме извика и ме попита дали може да отидем в друга стая. Там започна разговор във връзка с Георги Марков. И там ми каза, че Георги Марков е убит от комунистите, без ни най-малко съмнение: “И аз ще направя всичко възможно с всички сили, като президент, да се изчисти името на Георги Марков – че бил агент на този или онзи, и ще направя всичко възможно да се открият престъпниците”. Разговорът продължи около половин час. Говорихме все на тая тема.
• За оръжието вече стана дума. Има различни версии за килърите. Говори се за един убиец, за повече от един, за петима. Вие какво знаете по въпроса?
– Това, което зная аз, е, че един е изпълнителят. Ако това е станало на автобусната спирка, този калабалък е предизвикан от хора, пратени там. Англичаните нямат такова възпитание да се бутат и да стоят на групи. Те се нареждат на опашка. Допускам, че там е имало хора, които са изпратени, за да създадат суматоха около това нещо. Плюс таксито, което не е такси, а е кола на ДС. Изпълнението, ако е станало на спирката, без съмнение тази суматоха е предизвикана с оглед да се отвлече вниманието. Следователят Карайотов твърди, че стрелянето е станало в момента, когато Георги се е качвал по стълбите. Всъщност не може да се качва, защото отива да си вземе колата, т.е. слиза, след което се качва с колата и отива да вземе Тео при Би Би Си. Това е една версия, на която аз не знам да вярвам или не. Карайотов е по-голям експерт в криминалните престъпления, но това, което аз зная, е разказано от Тео Лирков – нещо, което Гошо му е казал. Не вярвам Тео да си го измисля. Може да е изпуснал нещо или да е прибавил, но аз допускам, че той казва истината, т.е. че атентатът е станал на автобусната спирка.
• Вчера (16 ноември м.г.) четох в някакъв нашенски вестник, че Гулино няма опит на убиец, че не можел да убива... Твърди се още, че Гулино не е бил в Англия на 7 септември 1978 г. Това пише бивш офицер от контраразузнаването...
– Има нещо друго – какъв дявол е търсил Гулино в квартала на Георги Марков, където няма никакви жилища, бакалници и индустрия? Всичко е дюкяни. Гулино е отсядал в квартала на Георги Марков в някакъв хотел...?!
• Калугин, Гордиевски, дори Литвиненко в по-ново време, били ли са високопоставени – били са, работили ли са по законите на КГБ – да, убивали ли са – не знаем, но може да се предположи. Може ли да вярваме на тези хора, когато свидетелстват?!
Как да вярваме на Олег Калугин, когато говори за Георги Марков и дори да се изкарва невинен? Аз не мога да приема, че е невинен, ако признанията му са достоверни...
– Аз допускам, че Калугин не е изпълнител, не е човекът, който е решил. Неговата отговорност се свежда до изпълнение на нареждане да изпрати хора, които да обучават българите как да извършат престъплението. На Калугин вярвам, защото никой не го е принудил да каже това или онова. За тези работи, които е извършил, е осъден. Калугин доброволно изнесе тези факти на пресконференция в София.
• Има ли някакви доказателства, че Тодор Живков е наредил убийството на Георги?
– Не!
• Четох някъде, че... Авторът не пише откъде го знае това нещо, значи той е бил в кабинета на Живков, че при пиенето на кафе една сутрин е казал еди-какво си във връзка с Георги. Значи нямаме доказателства...
– Аз не търся материалния убиец, аз искам от убиеца да стане и да каже кой му е наредил да убие Георги Марков. Искам БКП да бъде показана и доказана като убиец на Георги Марков, защото нейните ръководители разпореждат и организират – тя е убиецът на Георги Марков. Дали е Тодор Живков, Владо Живков, Драган, Петкан... не ме интересува, всички са членове на мафията. Според моята теория разлика между БКП и италианската мафия няма.
• Има в това, че българската комунистическа партия притежава цялата държава, а там мафията притежава част от държавата.
– Внимавайте, мафията притежава цяла Сицилия, но не и цяла Италия. Каква е структурата на мафията и на БКП – абсолютно същата.
• Тук партията-мафия разполага с държавната институция.
– Мафията разполага с живота на хората. Бакалинът трябва да плаща на тяхната държавна сигурност, а шефовете са районните мафиози.
• А нямате ли впечатление, че британските и българските специални служби по различни мотиви и причини не са заинтересувани да се разнищи делото за Георги Марков?
– В Англия няма давност за извършени престъпления. Следствието е отворено и сега, но искам да Ви кажа какво стана през 1978 година.
След смъртта на Георги аз заминах веднага за Англия. На другата сутрин отидох в Скотланд Ярд и започна разпит. Разказах им за януарското предупреждение, за юлското предупреждение, за опита в Сардиния. За тези в Мюнхен аз тогава не знаех нищо, цял ден продължиха да ме разпитват. Аз не исках тогава да им кажа името на Любен Константинов. Давам им сведения за разговорите ни. Слушат ме, двама души са, които ме разпитват. Те заявяват: “Ако вие не ни кажете името, ние ще приключим случая и може спокойно да си отивате”. Аз отговорих, че не казвам името му от съображения за сигурност, защото нищо чудно утре да го елиминират. Те казаха, че това ще си остане наша полицейска тайна. Разпитът продължи от 10 часа вечерта до 6 часа сутринта – случаят е записан като естествена смърт. Следващия ден, към 5:30 часа, влиза трети човек, който се представя като комендант Невил и превежда на италиански, защото аз не говорех
английски нито думица: “Случая го смятаме за криминално престъпление и ще бъде разследван според нашите закони” – не каза политическо, нито естествена смърт. След това ме взеха в пакет – един полицай отпред и един отзад. Закараха ме на летище Хийтроу, прокараха ме през някакви тъмни коридори, качиха ме на самолета и ме предупредиха, че щом сляза на летището, италианската полиция е предупредена да ме вземе под охрана. Пристигам на летището в Милано – стачка на разтоварачите на багажите. Оглеждам се, суматоха, бутат се, търсят багаж – все едно е Женският пазар, никой не ме погледна, стоях на стената облегнат, за да пазя гърба си. Англичаните ми дадоха инструкции как да реагирам при опит за нападение. В Италия обаче никой не ме погледна.
• Има няколко варианта, които се разпространяват. Първо, че английските служби са оставили Георги, защото вече са разочаровани от него – бил техен агент, но са го оставили да бъде убит от други. Второ, че е разчитал на тях, а те не са го защитили. Става една мешавица, от която се възползват враговете на Георги. Те и сега продължават да пишат такива небивалици... У нас давностният срок за преследване на убийците изтече, в Англия има ли вероятност да продължи да се разследва убийството на Георги?
– Сегашният следовател ми се обажда от време на време, но както досега и като всички следователи, заявява, че правят всичко възможно, работят по случая. Заявиха още, че ако има някакво събитие, ще ми се обадят. За последен път им казах, че тези документи вече 25 години не спират да се четат...
По демократичния английски принцип един човек е невинен, докато не се докаже, че е виновен. Доказателствата трябва да бъдат формулирани и документирани. И ето че англичаните, с тяхната прословута демократичност, не могат да отидат да хванат Гулино и по българската система да го арестуват.
• В момента като че ли няма съдебна институция, която да е заинтересувана от пълно разследване. Не допускате ли, че има архиви, които не са докоснати, в други държави по случая с Георги – Италия, Германия, Австрия, Русия...?
– Допускам, че няма прокурор, който да е заинтересуван да потърси такива документации. Това може да стане, когато една прокуратура отвори случая и се опита да го докара докрай...
• Аз съм убеден, че има 4-5 държави, които има какво да кажат и да дадат по случая, но...
– Ако ние утре намерим един прокурор, който да се заеме сериозно с документацията, лист по лист всичко да прочете, има начин да се стигне до истината. Тогава може да се открие. Но тъй като аз не забелязвам интерес от която и да е страна, няма как това да се случи.
Забележка: Специални благодарности ще изкажем на всеки, който би могъл да ни предостави допълнителни, достоверни сведения за писателя Георги Марков. Нашите адреси: София 1606, ул. „Свети Иван Рилски“ 24 Б, офис 3; e-mail: info@lechitel.bg, office_lechitel@yahoo.com; тел. 02/953-27-45, за Атанас ЦОНКОВ.
Интервюто взе
Атанас ЦОНКОВ
