Всички родители се сблъскват с този проблем. Как да реагират, какво е правилното поведение? Всъщност има много привърженици и на двете противоположни практики – за и против това хлапето да дели завивката с възрастните.
Малкото човече поради различни причини се мушва между вас: страх го е, има нужда от ласките ви, така се чувства по-сигурно, по-лесно заспива, прави го по навик... Трудно ви е да го отпратите. Все пак внимавайте, това да не му се прeвърне в привичка.
Много често вечер или през нощта чувате детското гласче, което иска своето място в съпружеското ложе. Отрочето ви се появява ненадейно и настоятелно желае да бъде между мама и татко. Дали с молба или с рев, малчуганът с раирана пижамка умело се шмугва под завивките и притихва. Трудно можете да отпратите безпроблемно рожбата си в детското легло.
Според проучвания 32% от кърмачетата под 6 месеца спят периодично с мама и татко – по-рядко или по-често. Всъщност психолозите не са единни в становището доколко това е вредно или полезно.
Нека погледнем на ситуацията и от двете й страни.
Заедно в семейното легло
В много африкански, азиатски и европейски държави се възприема като напълно нормално детето да спи при родителите си. Една от най-ентусиазираните привърженички на тази теория е Клод Жуво, авторка на книгата „Да споделим съня с нашето дете“. Тя застъпва тезата, че сгушването на детето с родителите е напълно нормално поведение, което сме наследили от предците си.
В миналото е било обичайно цялото семейство да спи на едно място и това не е създавало никакви проблеми за развитието на отделните индивиди. И досега много народи в Азия и Африка смятат, че новороденото от първите седмици на живота има потребност да усеща връзката, която го свързва с неговата майка и с таткото. От друга страна, това е полезно и за майката, защото не е принудена да става нощем, за да обгрижва малкото.
За доброто на детето
Точно обратното становище застъпват американските психолози, които са категорични, че невръстното хлапе не само трябва да спи в отделно легло, но има нужда и от индивидуална стая. Това е най-доброто решение според тях, за да може отрано детето да се възпитава в независимост и самостоятелност.
Според привържениците на това направление в начална педагогика, такова поведение е задължително, защото между 3 и 6 години детето развива чувство за собственост и изключителна привързаност към своя родител от противоположния пол. Желае да го владее, да го контролира и да е плътно до него.
Нерядко дете, което от малко е свикнало да спи само, става ревниво към родителите си. След години това поражда риск и невъзможност да се отдели от майката и бащата. Специалистите казват, че подобно навлизане в личното пространство на възрастните е недопустимо и може да повлече след себе си объркване на ролите в семейството.
Все пак не стигайте до крайност и до отчуждаване на родителите към хлапето. Не бива то да се чувства винаги като неканен гост във вашата спалня. Да влиза само за минута-две преди закуска в неделя сутрин, за да може да се излежава заедно с майка си и баща си.
В името на семейното разбирателство
Противниците на идеята „дете в семейното ложе“ смятат, че подрастващото може да попречи на интимността на двойката. Много често татковците са прокудени от леглото и отиват да спят на дивана, докато хлапето порасне.
Нерядко мъжете се чувстват притеснени и некомфортно, когато под завивката им има трети човек – макар и невръстен хлапак. Привикването на детето да спи при възрастните кара съпрузите да планират сексуалните си контакти, за да не бъдат неприятно сюрпризирани по време на половия акт. Достига се дотам те да се отказват от секс под претекст, че не могат да го правят пред очите на рожбата си. По този начин малчуганът става алиби и страна в интимните отношения и работите на възрастните.
Антоанета ТИТЯНОВА
