вата година след засяването образува дребни главички, наричани арпаджик. По-едрите са известни под названието балучки. През втората година от арпаджика се образуват по-едри глави, които намират широко приложение в кулинарията. Балучките най-често се използват за получаване на т.нар. зелен или пресен лук, а не за глави. За тази цел по-подходящ е арпаджикът. Ако не се извадят, от едрите глави лук на следващата година израства цветоносно стебло, което образува множество семена. Известни са над 400 разновидности на лука, които се различават по цвят, форма и размери на главите. У нас най-голямо разпространение намират три от тях – жълтият, белият и червеният лук.
Невероятната слава, с която лукът достига до наши дни, провокира
големия научен интерес към неговия състав и свойствата му
В 100 г лук се съдържат 86-89% вода, 9-10 г въглехидрати (между които около 6,5 г захароза, 1,3 г глюкоза, 1,2 г фруктоза и 0,1 г скорбяла), 1,1 – 1,4 г протеини (в които са открити на практика всички природни аминокиселини, в т.ч. и осем незаменими), около 0,2 г липиди, 0,2 г органични киселини, 3 г фибри, множество витамини (бета-каротен, В1, В2, В3, В4, В5, В6, В7, В9, С, Е, К) и важни минерали (натрий, калий, рубидий, калций, магнезий, бор, мед, цинк, желязо, кобалт, никел, хром, манган, силиций, фосфор, сяра, селен, флуор, хлор, йод и т.н.). Енергетичната му стойност е около 41 какал (1811,5kJ)/100 г, а гликемичният индекс твърде нисък – едва 10. Освен поради ниския си гликемичен индекс, лукът е много полезен за диабетици, тъй като съдържа инсулиноподобното вещество глюкокинин, което способства за понижаване на нивото на глюкоза в кръвния ток. Лукът съдържа каротеноидите лутеин и зеаксантин - мощни антиоксиданти, които участват активно в антирадикаловата защита на организма и са изключително полезни за очите. Тяхното съдържание е особено високо в зеления лук.
...

Доц. д-р Димитър ПОПОВ