• Кои са проблемите на българския туризъм? 
- На първо място сред проблемите бих посочила липсата на кадри. Това безспорно е повсеместен проблем, но наистина е трудно да се работи без подготвени кадри. Младежите излизат от университетите с дипломи, но без достатъчно знания и умения и дори без навици. Далеч съм от мисълта да внушавам, че виновник за това е само висшето образование – разбирам, че нивото на средното образование е ниско и няма как да се надгражда. В нашата фирма се справяме – няма текучество, а новопостъпилите преминават през сериозно обучение, учат се от колегите си и с желание и усилия от двете страни, създаваме добри кадри и работим прекрасно. Проблемът с липсата на кадри в туризма трябва да бъде решаван с преразглеждане на програмите в средните и полувисши училища по туризъм, за да излизат от там достатъчно и добре подготвени кадри на всички нива: сервитьори, рецепционисти, управители на хотели и ресторанти, музейни работници, екскурзоводи, служители в туристически агенции, продавачи на самолетни билети и пр. Защото точно туристът вижда квинтесенцията от възпитанието и цивилизоваността на една нация – каквото и да прави един туроператор, каквито и невиждани програми на ниски цени да предлага, туристите не биха били доволни, ако обслужването в ресторантите е лошо или ако екскурзоводът е нелюбезен или неподготвен. Разбира се, тук трябва да кажем, че и работодателите трябва да направят усилия за повишаване на заплащането, за да стимулират добрите, научените и работливите да останат във фирмата. Друг сериозен проблем е липсата на последователна рекламна стратегия на страната ни на чуждите пазари, както и фактът, че, доколкото изобщо има реклама, тя е спорадична и е насочена основно към морските и, евентуално, зимните ни курорти. Целенасочена реклама на обектите за културен туризъм няма. Време е рекламата на България да се концентрира върху културните и историческите ни паметници. Всички европейци знаят, че най-евтино в Европа на море се почива в България. Трябва да им напомним, че имаме културни и природни забележителности, антична история, богати музеи, уникален фолклор, оперни театри и концертни сцени, приятни хотели сред природата, термални курорти.
• Какво трябва да се направи, за да се развива туризмът ни?
- Рекламата трябва да се прави по две направления: от една страна, да е насочена директно към туристите, като се отпуснат средства за постери в метрото на големите европейски градове (скъпо е, но тези пари се връщат) и като се направи също така добре премислена реклама в интернет пространството, но, от друга страна, рекламата трябва да бъде насочена към туроператорите, туристическите агенции и журналистите. Страната ни трябва периодично и последователно да организира инфотурове, на които да кани туроператори, журналисти и блогъри, които да виждат с очите си това, което може да бъде „продадено“ на туристите, както и редовни представяния в Посолствата и културните ни центрове, на които да се канят туристически агенции от съответната страна и да им се представя продуктът интерактивно, интересно, така че да им се прииска да го препоръчат на своите клиенти. В момента на европейския пазар културните турове в България се продават само благодарение на любопитството на местните хора и на факта, че средният европеец вече е обиколил почти всички други европейски страни и е любопитен да види нещо ново. Азиатските туроператори, които много увеличиха обемите си в Европа през последните години, почти не предлагат програми само в България, а комбинират страната ни с други балкански страни. И тук идва третият голям проблем, който бих искала да изтъкна – липсата на директни презокеански полети до България. Как искаме азиатски или американски туроператор да направи програма с повече нощувки в България, като до София туристите не могат летят директно, а до Букурещ, Загреб, Белград, Истанбул, Атина могат! Хората вече не са готови да правят жертви, летейки с много прекачвания, а и това оскъпява пътуването. Всеки предпочита да лети директно и по-евтино. Затова групите кацат в Букурещ, Загреб или в Белград и излитат от Истанбул или от Атина например, и България присъства в балканския тур с две - три нощувки, а обслужващият туроператор е хърватски, румънски или гръцки. Ако имахме директни полети поне до някои азиатски и американски градове, щеше да е по-лесно.
Бих искала да изтъкна, че въпреки всичко, можем да кажем, че обемите на културния туризъм се увеличават, което е радващо. Хората вече знаят за Пловдив, за Рилския манастир, за Велико Търново и Копривщица, за празника на розата и за тракийските съкровища. И така, от уста на уста, рекламата върви. 
• За кои нации нашата държава е атрактивна?
- За всички е интересно да видят страната ни. И, доколкото имам възможност да говоря с туристите ни, смятам, че са искрени, когато казват, че страната ни ги изненадва положително и им харесва. Напоследък се отбелязва сериозен интерес от страна на азиатските туристи – не само традиционните японци, но и китайци, корейци, индийци и пр., които правят комбинирани пътувания из Балканския полуостров, включващи България.
• Какво стана с нас като туристически обект след влизането ни в ЕС? Откъде в момента идват най-много туристи?
- След влизането ни в ЕС страната ни започна да вдъхва доверие сред потенциалните клиенти, хората са спокойни, когато идват у нас, не се притесняват за сигурността си. Това е много важно. По данни на Министерството на туризма за 2017 г. най-много туристи сме имали от Гърция и Румъния (което е естествено, защото от съседните ни страни хората идват и за един уикенд), следвани от туристите от Германия и Русия, където нашето Черноморие има традиционна слава. Интересно е, че от няколко години насам туристите, които посрещаме, са повече от собственото ни население. Колко е голям потенциалът на културния ни туризъм личи от факта, че, по данни на НСИ, от всички над 8 800 000 туристи, посетили страната ни през 2017 г., само 13,03% са били на културен и опознавателен туризъм срещу почти 61,95% - на ваканционен туризъм. 
• А кои са най-предпочитаните дестинации на българите?
- Българите са любознателни и им се ходи навсякъде. Обикновено много туристи имаме за Италия, Франция, Испания, Австрия, Чехия, Германия, Швейцария, Великобритания, балканските страни, но през последните години се отбелязва и сериозен интерес към дестинации като Португалия, Холандия, Белгия, скандинавските страни и Исландия, прибалтийските страни, Русия, Дубай, Израел. Също така има засилено търсене на по-далечни дестинации като Индия, Шри Ланка, Япония, Китай, Виетнам, Куба, Мексико... Радващо е, по повод „традиционните“ любими дестинации, че вече туристите ни масово търсят не само Рим, Венеция, Париж и Виена, но и по-специфичните и не толкова широко известни забележителности. При нас например хит са дестинации като Лигурската ривиера, Чинкуе тере, Доломитите, езерата в Ломбардия, Сорентинския и Неаполитанския залив и Амалфийската ривиера, Тоскана, Прованс, Бодензее, Плитвишките езера, чешките замъци и пр. През последните години направихме няколко специални програми „55+“ – „Прага 55+“, „Виена 55+“, „Будапеща 55+“, „Тоскана 55+“, „Опатия 55+“, „Австрийски Алпи 55+“. Това са много богати програми, на които пътуват хора от всякакви възрасти, но които са особено подходящи за туристи от „третата възраст“, защото са без нощни преходи, с осигурени закуски и вечери, с повече нощувки в един и същи град, което предполага, че човек не се уморява физически и има повече време за себе си на тези прекрасни места. През последните години за дългите уикенди по Великден, Коледа, Нова година и пр., предлагаме и почивки в сръбските минерални курорти Върнячка баня и Пролом баня, където хората съчетават почивката с културния туризъм. Ние се стараем непрекъснато да обогатяваме продукта си както що се отнася до дестинациите, така и до самата структура на пътуванията, които предлагаме.
• Завърна ли се интересът на нашенеца към арабските държави след края на арабската пролет?
- Да, определено, възстанови се интересът на публиката към пътуванията до Египет, Йордания, Тунис и Мароко например. Имаме програма за Иран, която се продава добре и туристите са силно впечатлени от тази страна.
• В кои страни в момента е опасно да се пътува и защо?
- Не ми се иска да отговарям на този въпрос. За най-голямо съжаление има страни, в които се води война, но там хората страдат достатъчно, за да цитираме страните им като нежелани дестинации и да увеличаваме отрицателните коментари за тях. Можем само да си пожелаем мир, за да може отговорът на Вашия въпрос да бъде „Няма такива страни“. Мечтая си за този момент и искам да вярвам, че хората ще проявят достатъчно мъдрост, за да стигнем до него. Защото съм била свидетел и знам, че хората вече са станали „космополити“ и едва чакат да замлъкнат оръжията, за да отидат на място и да разгледат забележителностите, които са били трудно достъпни. Дано скоро да можем да разглеждаме всички страни, да опитваме техните кулинарни специалитети и да слушаме от местните екскурзоводи вероятни и невероятни истории, които ни обогатяват и зареждат, създават ни незабравими спомени и ни карат да се усмихваме и да мечтаем.