в-к Лечител
в-к Лечител
 

Как да се справяте в трудните ситуации на ежедневието

Брой: 2, 11 януари 2018 - ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС
Според мен животът с две деца в семейството има редица предимства в сравнение с живота само с едно дете. Особено ако и двете деца са момичета като моите. Но не може да се каже, че няма и негативни страни. Първата от тях е ревността.
След поредната криза на ревност аз винаги се чувствах в безизходица. Не знаех как трябва да се държа и какво да правя. За щастие, проявите на ревност не бяха на физическо равнище, но преодоляването им бе винаги трудно. Първите признаци на ревност се появиха още по време на втората ми бременност. По-голямата ми дъщеря се настаняваше върху корема ми, сякаш искаше да покаже, че и тя живее там. Веднага след раждането имах готово решение – първо ще се занимавам с потребностите на бебето, след това всяка минута ще е за по-голямата ми дъщеря. Докато се грижех за пеленачето, каката ме следеше неотлъчно с огромни тъжни и ревниви очи. Първата година бе най-трудна – от едната страна новороденото, от другата – едно упорито, твърдоглаво и капризно момиченце. Като прибавим и опънатите ми нерви, периодът бе действително труден.
Възрастните ме съветваха: „Всичко ще мине с времето, имай търпение”. Оказаха се прави както винаги. Да живееш и да трупаш опит, е едно друго състояние. Човек не проумява някои неща, накрая опитът си казва своето.
Времето на големите кризи отмина, но що се отнася до мен, продължавах да живея с големи притеснения. Всяка една от двете ми дъщери желаеше тя да е „най” или „единствената” обичана. Състоянието по обич протичаше на високи обороти. Случваше се да излезем за обяд, голямата тутакси оповестяваше: „Аз ще седна до мама!” Добре че може да се сяда и от другата ми страна… Етапът на приспиване бе съпроводен с повече трудности – (Аз ще спя в прегръдките на мама!). Слава богу, че и двете са достатъчно големи сега. „Ти нахрани нея, сега ще нахраниш и мене!”, „Ти целуна сестра ми три пъти, целуни и мене три пъти!” Имаше много такива понякога и смешни положения.
В рамките на разказаното доста се затруднявах в стремежа си да постъпвам справедливо или да предотвратявам сблъсъците. Как трябваше да изразя на практика моето еднакво отношение? И в противопоставянето ли трябваше да има знак за равенство? Един пример: Само да протегне по-малката ми дъщеря ръка към някоя игра или играчка, по-голямата тутакси изоставя заниманията си и иска да вземе същото. Или използва положението си на по-голяма и бърза да въведе правилата на игра. Малката брани правата си, вдига се врява. Викове, писъци, оплаквания... Аз се опитвам да бъда обективна, но осъзнавам, че упреците ми към едната са неуместно строги, а към другата проявявам по-малко търпение. Страх ме е, че мога да чуя в бъдеще: „Мама излишно ме порицаваше” или „Майка ми само на мен се караше”.
Отговорите на клиничния психолог Дамла Екмекчибашъ
• Не се престаравайте в стремежа си да бъдете еднакво справедливи.
При безизходицата, която изживявах, казва жената, се обърнах за съвет към компетентно лице – клиничния психолог Дамла Екмекчибашъ. Ето какво ми каза тя:
Братската ревност е един от най-сериозните проблеми за майките. Стремежът към еднакво отношение е практически невъзможен в естествения ход на живота.
Казаното означаваше, че моите усилия са били напразни. Предавам думите й до края на разговора дословно:
Много майки, взели решение да се отнасят по един и същ начин към децата си, живеят с чувство на вина. Точно чувството за вина отдалечава родителите от естествените прояви на бащинството и майчинството. Преди всичко родителите се стремят всичко „да е както трябва” и се насочват към действия, които са извън родителските инстинкти. Понякога това води до безизходица.
• Приеми станалото и разговаряй.
Да приемаш случващото се, е най-важното действие за двамата родители: Взаимната ревност между децата, собственото неумение на безпристрастност, собствените грешки, негативните прозвища между децата са факти, които преди всичко трябва да се приемат. Следващото е умение да се разговаря за станалото достатъчно бързо.
Ако между двете ваши деца е имало конфликт и към едното сте проявили излишна строгост, докато към другото сте били по-справедливи, обмислете станалото и говорете с децата за грешките си. Децата ще разберат, че не ги подценявате, а опасението, че грешките ще имат влияние, ще тормози по-малко съзнанието ви. Вашите несложни обяснения ще са добър помощник за умението да се води диалог. Съумейте да вдъхнете желание у децата да споделят и коментират станалото от своя позиция. Проявете внимание към думите, с които го правят, и доколкото е възможно, приемете техните грешки. Вашата компенсация е справянето в най-къс срок с проблемите, които сте имали.
• Ревността ме научи на комуникация.
След като преустанових работата с Екмекчибашъ, последвалите опити за обективност не ме доведоха до изнемога. Взех решение разговорите и обясненията да присъстват по-често в живота ми. Разбрах, че пътят за разрешаване на кризата е в умението да въдвориш спокойствие, след което ти самата да обясниш по какви причини си допуснала грешка. Каквито и да са грешките, те се отстраняват с комуникация в рамките на всяка възраст или поколение. На всички, и най-вече на тези, които са с деца, пожелавам дни на разбирателство през целия живот.

Превод от турски
Миглена НЯГОЛОВА


Брой: 2, 11 януари 2018
 
 
Продукти
 
СПИРУЛИНА ДИЕТ 100® (SPIRULINA DIET 100)
 
ПробиМакс 8®
 
СЛИММИКС® фет бърнър
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД