Вирусът узуту, флавивирус с африкански произход, за първи път беше регистриран в Австрия през 2001 г., когато причини тежко масово измиране на птици. Той беше активен в източната част на страната до 2005 г., убивайки предимно косове, но също и други пойни птички. През следващите десет години не беше наблюдавана свързана с вируса смъртност в Австрия, за разлика от съседна Унгария. Миналата година узуту отново беше открит при два коса в Австрия, а тази – вече при 16 пойни птици. Изследователски екип от Виенския ветеринарномедицински университет проучи въпросните вирусни щамове, а друго изследване показа наличие на вируса узуту при седем кръводарители от Източна Австрия, което предполага, че човешките инфекции са по-чести, отколкото се смяташе.
Между 2001 и 2005 г. масовото измиране на косове получи широко обществено внимание. Причинителят принадлежи на семейството на флавивирусите, заедно с пренасяния от кърлежи енцефалит и вирусите на западнонилската треска и денга. Оттогава не бяха наблюдавани нови смъртни случаи в Австрия, докато в други европейски страни като Унгария малък брой диви птици, носители на вируса узуту, се откриваха всяка година. Епидемиологичната обстановка се промени значително през 2016 г., когато за измиране на диви птици вследствие на вируса докладваха различни европейски страни, в това число 12 случая в Унгария и два в Австрия.
Изследователите от Виена проучиха генетично вирусните щамове, които циркулират в Унгария от 2010 г. и в Австрия през 2016-а. През 2014-та Австрийският червен кръст започна редовен скрининг на цялата дарена кръв между 1 юни и 30 ноември всяка година за западнонилски вирус. Интересното е, че една положителна проба през 2016-а и шест през 2017 г.се оказаха инфектирани не с този вирус, а с узуту.
Стари и нови вируси циркулират в Австрия и Унгария
Вирусите, идентифицирани в Унгария между 2010 и 2015 г., били тясно свързани с „оригиналния“ щам, отговорен за измирането на косове в Австрия от 2001 до 2005 г . Но тези, открити през 2016-а и в двете страни, се оказали сродни с щамовете, циркулирали в Италия през 2009 и 2010 г. Двата варианта принадлежат към две различни европейски генетични родословия, което показва, че между съседните страни се обменят различни вирусни щамове.
Вирусът узуту инфектира и хора
Освен дивите птици и хората може да се заразят с него чрез ухапвания от комари. Обикновено човешките инфекции протичат безсимптомно, като в някои случаи водят до треска и обрив. Неврологичните симптоми и тежкото протичане на болестта са редки при хората, макар че критично заболяване е наблюдавано при пациенти с потисната имунна система, например в два случая в Италия през 2009 г.
С увеличената активност на вируса узуту в региона се покачва и рискът от човешки инфекции. Противно на повечето други флавивирусни инфекции, узуту не се смята за заразна болест. Но при тестването на дарената кръв в Австрия били открити седем човешки носители на вируса, никой от които нямал клинични симптоми.
Тестването на кръвта предотвратява последващи инфекции
При откриване на флавивируси – както западнонилски, така и узуту, в дарената кръв, тя се изхвърля и следователно не представлява риск за получателите на кръвопреливане. Но има редица европейски страни, където западнонилската инфекция все още не се среща, но в които циркулира вирусът узуту. В тях дарената кръв е възможно да не се изследва за флавивируси. А реципиентите на тази кръв често са хора с отслабена или увредена имунна система, при които инфекцията с узуту може да доведе до тежко заболяване. Да се увеличи осъзнаването на тази възможност, е една от основните цели на изследователите.
Превод от английски
Катя МАНОЛОВА
