в-к Лечител
в-к Лечител
 

Ако проявява зависимост от предмети или играчки

Брой: 45, 9 ноември 2017 - НЕЖЕЛАНАТА ЦИГАРА
Ако детето е болезнено пристрастено към една или повече вещи, е нормално да изпитваме известно безпокойство. Често обаче родителите се притесняват, че играчката не е измита или че може да се изгуби… За причините, пораждащи детската зависимост към вещи, и какво може да се направи, отговаря клиничният психолог Бахар Чакър.

• Кое поражда зависимостта от един или повече предмети?
- Докато бебетата растат, е еднакво важно да се полагат грижи както за тяхната физика, така и за техните емоционални потребности, подкрепящи умственото им развитие.
В първия етап на бебешкото развитие бебетата изпитват потребност от рутинни грижи и усещане за сигурност. Усмивките на лицата на родителите, обърнати към бебето, техните нежни, спокойни гласове, се трансформират в съзнанието на бебето със следния смисъл: „Аз съм на сигурно място… мога да се чувствам спокоен… обичан съм“…
Продължителността на този етап е приоритетен фактор за изграждане на привързаността между родителите и детето.
Така бебетата, докато растат, формират привързаност към възрастните, а когато започнат да вървят, говорят или тръгват на училище, изпитват потребност от предмет, който напомня за връзката с родителите. Защото у тях съществува потребност сигурността, обичта и спокойствието да се пренесат в отношенията им с околния свят. Става така, че във всяка среда, независимо дали родителите присъстват, или не, за да се чувстват сигурни, децата носят със себе си своя играчка или одеялце – развиват зависимост от определени предмети. Такива предмети се назовават от психолозите „предмети на прехода“. Например създадената връзка с майката в ранния бебешки етап се замества от биберона: биберонът напомня на бебето за връзката с майката и осъществява адаптация във външния свят. Изключителното упорство, с което някои деца бранят своето нежелание за раздяла с биберона, всъщност е средство за постигане на спокойствие и увереност. Затова и децата демонстрират продължително желание да ги носят със себе си. Описваното състояние започва през бебешкия период и е нормално да продължава приблизително до петата година. В прехода към началните класове се смята за естествено децата да носят със себе си любими играчки, имащи подкрепяща, т.е. положителна роля.
• Кога децата се отказват от „вещите на прехода“?
- Детската привързаност към определени вещи е източник на усещане за закрила, сигурност и спокойствие. Когато детето се почувства сигурно в дадена среда, то ще престане да изпитва потребност от „вещите на прехода“. Няма точно определен интервал за коментираното състояние. Понякога детето се спира само на един предмет, в други случаи желае да носи няколко със себе си. Зависимостта може да надхвърли кръга на играчките: детето би могло да настоява да облича точно определени дрехи. Това също е характерно за периода на прехода. Но ако едно осемгодишно дете продължава да е неспокойно въпреки любимата играчка, която носи със себе си, задължително се търси съвет от детски психолог.
• Какво трябва да се направи?
- Детската зависимост от даден предмет може да е повод за безпокойство и притеснение, но преди всичко родителите трябва да демонстрират уважение към тази потребност. Да вземаме от детето предмета, с който то не се разделя, без да му съобщим за това, да го мием или да си правим шега с него, не е начин за решаване на проблема.
Точно обратното – негативното отношение може да причини у детето по-голяма затвореност или несигурност. Игри, противодействащи на съществуващата зависимост, организиране на лично време за самостоятелни игри, да се акцентира върху детските потребности – би направило усилията за решаване на проблема по-ефективни.
Пътища за намаляване на зависимостта
Възрастните в ролята на родители трябва да се стремят към по-голямо влияние и повече физически допир с детето. По принцип децата със силна зависимост, високо ниво на тревожност не трябва да бъдат водени на нови места, без да са предупредени за това; добре е да бъдат въвличани в нови познанства, да присъстват на сбогувания. Това постепенно би запълнило тяхната вътрешна потребност от увереност.
• Ами ако се изгуби?!
- Ако въпросният предмет действително е изчезнал, вашите обяснения ще станат причина за нови терзания. Защото загубеният предмет е знак за успокояващото присъствие на родителите. В такава ситуация дайте воля на плача и сълзите. Посъветвайте детето да нарисува загубеното и да скрие рисунката; да си избере нещо друго вместо загубената играчка. Има и второ разрешение: родителите предварително да са купили дубликат. Защото детето се нуждае не от същинската вещ, а от своята зависимост към нея.
• Не мийте с принуда любимата играчка!
- За взискателните родители ще е трудно да не мият играчките, с които не се разделя тяхното дете. Ако детето не желае любимата му играчка да бъде почиствана, не я почиствайте.
Ако почистването е наложително, опитайте настоятелно да поговорите с детето за това. Изготвянето на договор с приемливи за детето условия ще е най-добрият вариант за всяка от двете страни. Не забравяйте и че едно от важните неща за създаване на зависимостта от един предмет е неговата миризма.

Превод от турски
Миглена НЯГОЛОВА


Брой: 45, 9 ноември 2017
 
 
Продукти
 
Пикногенол - регенериращ гел (PYCNOGENOL)
 
УРИСАН® Пробифорте
 
КАРТИМАРЕ ИМУНО® (CARTIMARE immuno)
 
Lechitel.BG :::
 
САМЕНТО
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД