Големият учен психиатър Жан-Мартен Шарко, посветил живота си на лечението на истерията и другите психични заболявания, измислил за своите пациенти процедурата за интензивен хидромасаж. Днес тя се използва не толкова в психиатричните клиники, колкото в спа салоните – на клиентите им се обещава, че ще отслабнат. Но експертите предупреждават - душът на Шарко може да бъде и вреден.
„Нито един човек не е имал такова влияние над мен. Случвало се е да излизам от негови лекции с такова усещане, сякаш излизам от Нотър Дам - пълен с нова представа за съвършенството”, така говорил Зигмунд Фройд за своя учител Жан-Мартен Шарко. В психиатрията този учен е много известен. Именно той в средата на XIX в. доказал, че от истерия боледуват не само жените, но и мъжете. Но най-често всички си спомнят друго негово откритие – душа на Шарко.
Водата отнася неврозите
Шарко определил, че водните процедури влияят благоприятно на организма – отпускат го. Той изобретил своя знаменит душ за лечение на заболявания на централната нервна система.
За душа на Шарко, като за популярна днес лечебна процедура, навярно са чували много хора, но малцина знаят, че той е вече почти на два века. Шарко се е специализирал непосредствено в неврологичните заболявания, поради това търсил различни начини за лечение. Като студент в медицински колеж, той работил в болница, в която лекували жени, страдащи от истерия. Бъдещият прочут психиатър направил множество открития, доказвайки, че истерията е не само женско заболяване, и установил връзка между подобрението на състоянието на такива болни след въздействието на нервната система с вода.
Лекарят забелязал, че ако тялото се третира със силна водна струя, то емоционалното състояние на пациента видимо се подобрява.
Сега този душ се предписва при синдром на хронична умора, стрес, депресия, нервни сривове – водата отпуска организма и подобрява състоянието.
Но професорът по психиатрия Андрей Березанцев отбелязва, че душът на Шарко помага само в случаите, когато не става въпрос за сериозни заболявания.
„Тази процедура е измислена, когато е имало много оскъден инструментариум, чрез който е можело да се влияе на нервната система. Всички водни процедури влияят благотворно на организма - те масажират и отпускат. Разбира се, при наличие на сериозна неврологична патология само тази процедура не е достатъчна”, обяснил Березанцев.
Красотата не изисква жертви?
В наши дни душът на Шарко все по-често се асоциира със спа салоните, а не с клиниките, в които се лекуват неврози. Жените и мъжете преминават курс по интензивен хидромасаж, за да се отърват от излишните килограми и да се избавят от „портокаловата кожа”. Салоните за красота обещават ефект само след 10 сеанса с душа на Шарко. В допълнение се предлагат обвиване с шоколад, глина, както и антицелулитен масаж.
При това в рекламните обяви често няма и дума за някакви диети и спортни занимания. Плащаш куп пари, заставаш под душа, после полягаш на масажната маса – и готово. За по-голяма убедителност в рекламите показват снимки („преди“ и „след”) на щастливци, които вече са се сдобили със стройна фигура по този метод. Но лекарите се отнасят скептично към „лечението с водна струя”.
...
Иван Петров
Бел. ред. В днешната конвенционална медицина фигурират над дузина нозологични единици (болестни диагнози) и терапевтични методи, свързани с името на световноизвестния френски невролог Жан-Мартен Шаркӝ (1825-1893), но почти нито един от тези стародавни медицински инструменти не върши работа на нуждаещите се от адекватна диагностика и ефективна терапия. Тази констатация важи с особена сила за т.нар. душ на Шаркӝ – един на пръв поглед привлекателен лечебен метод, който обаче е не само симптоматичен (повърхностен и… комерсиален), но носи и много сериозни рискове при онко- и автоимунните заболявания, при сърдечно-съдови проблеми и пр.
След възторжения отзив на Зигмунд Фройд, бащата на псевдонаучната психоанализа, ще цитираме и Аксел Мунте, един достоен лекар и писател, автор на „Легенда за Сан Микеле“, който също е слушал лекциите на проф. Шаркӝ:
„Теориите на Шаркӝ, приемани сляпо от цяло поколение лекари само заради големия му авторитет, са опровергани, но те забавиха с повече от двайсет години опознаването на тези явления. Днес (1929 г.) почти всяка от теориите на стария професор се смята за невярна. Хипнозата съвсем не е изкуствено предизвикано нервно състояние, което се наблюдава само при отклонения като свръхчувствителност, хистерия, слабоумие и неуравновесеност, както твърдеше той. Тъкмо обратното. По принцип хистериците се поддават на хипноза много по-трудно, отколкото уравновесените и душевно здрави индивиди. Умните, властните и волеви личности се хипнотизират по-лесно от инертните, глупавите и повърхностни мижитурки. Идиотите и лудите в повечето случаи сякаш са бронирани срещу хипнотичното въздействие".
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
