Брой: 11, 16 март 2017 - ЖИВАКЪТ В ПЛОМБИТЕ

Виновник за стомашните проблеми и за резистентността към антибиотиците

Ако ви мъчи синдром на дразнимите черва или инфекции с кандида или паразити, потърсете причината вътре в устата си. Те може да нямат нищо общо с храната, която ядете, и много общо с това, с което я дъвчете.
Преди няколко месеца изследователи от Университета „Маршал“ в Хънтингтън, Западна Вирджиния (САЩ), публикуваха изчерпателен обзор на всички значими данни до момента за опасностите от живака в амалгамните пломби. Разкривайки, че основна мишена за въздействието му е храносмилателната система, учените може да намерят липсващия елемент от пъзели, обхващащи от супермикробите до синдрома на дразнимите черва (СДЧ).
 Анализът показва, че около 95% от погълнатия живак се абсорбира в стомашно-чревния тракт през епителните клетки (тези на стомашната лигавица) и така започва да нанася поражения на храносмилателната система. Той потиска производството на храносмилателни ензими като трипсин, химотрипсин и пепсин и възпрепятства нормалната функция на други като ксантин оксидаза и дипептил пептидаза 4.
Освен че предизвиква хаос сред храносмилателните ензими, живакът унищожава и чревната флора. Без тези приятелски бактерии, които подпомагат храносмилането, големи молекули неразградена храна навлизат в кръвообращението и предизвикват множество имуномедиирани реакции, които водят до редица реакции от алергичен тип.
И сякаш това не е достатъчно, присъствието на живак понижава устойчивостта на инфекции с различни патогени - от паразити до гъбички. В резултат на това хората с високи нива на този елемент обикновено страдат от хронично нарушено храносмилане, коремни болки, язви, възпалителна болест на червата и дори кървава диария – всички са отличителни белези на хроничния СДЧ.
Макар че отравянето с живак идва от много източници – от риба и кремове за кожата до някои лекарства, ваксини и крушки с нажежаема жичка, обзорът на изследователите от Западна Вирджиния потвърди, че основният източник при хората остават изпаренията от амалгамите, или „сребърните“ пломби, от които живакът съставлява 50%. Тези токсични пари се вдишват и се абсорбират в тялото всеки път, когато дъвчете или отхапвате.
В частност новият обзор цитира работата на Ан Съмърс и колегите й от катедрата по микробиология на Университета на Джорджия в САЩ, които са прекарали години в изучаване на бактериалната резистентност към живачните съединения и техния ефект върху микроорганизмите в червата.
Съмърс и колегата й д-р Мъри Вайми от катедрата по медицина на Университета на Калгари в Канада, плюс голям брой други изследователи от катедрите по рентгенология, медицина и медицинска физиология, са проучили въздействията на амалгамните пломби при овце, маймуни и хора. Доказателствата, публикувани от тях, категорично показват, че живакът от пломбите мигрира в различни тъкани на тялото, в това число стомашно-чревния тракт, предизвиквайки един вид „отравяне с постепенно освобождаване“, както го нарича Вайми.
През 1993 г. Съмърс обединява сили с Вайми, чиито основополагащи изследвания са сред първите, които демонстрират, че живакът в амалгамните пломби се освобождава от зъбите и се отлага в тялото.
При едно проучване върху 640 души двамата учени откриха, че при хората с висока честота на резистентност към живака сред чревната флора имало значително по-голяма вероятност и за наличието на бактерии, устойчиви на два или повече антибиотика.
Университетът на Калгари изпратил своите сурови данни от изследванията на шест маймуни на Съмърс и екипът й да ги анализират от гледна точка на ефекта от живака върху чревната флора. Те открили повишен брой резистентни към него бактерии във венците и червата на животните след поставянето на амалгамни пломби.
Съмърс и екипът й, работейки съвместно с изследователи от два други университета, между които и д-р Вайми, демонстрирали, че в обичайната бактериална популация, която обитава устата и червата, настъпва изразена промяна веднага след излагането й на живак от амалгами. Например при приматите, на които временно били поставени такива пломби, и оралната, и чревната флора (стрептококи, ентерококи и ентеробактерии) показвали значително увеличаване на резистентността както към живака, така и към антибиотиците в рамките на пет седмици след слагането на живачните пломби, както и през следващите пет седмици след тяхното отстраняване.
Когато били тествани, бактериите в червата на животните проявили устойчивост към шест антибиотика: ампицилин, тетрациклин, стрептомицин, канамицин, еритромицин и хлорамфеникол. Подобно на изследваните хора, маймуните в това проучване не били излагани наскоро на никой от тези антибиотици, което демонстрира, че резистентността се дължала изцяло на контакта с живак от зъбните амалгами.
Както отбелязват учените, причина за това е, че при някои бактерии резистентността към живака и антибиотиците е кодирана в ДНК молекули, разположени в съседство една с друга. И когато организмът е изложен на живак, се активират очевидно и двата сегмента от генетичния материал, за да се предпазят бактериите от живака, който е смъртоносен.
Нещо повече, когато тези резистентни ДНК молекули, или плазмиди, се копират, те могат да разпространят неподатливостта и при други бактерии посредством ДНК. Съмърс и Вайми откриха при лабораторни експерименти, че много видове чревни бактерии са способни да предават посредством тези ДНК нишки резистентността както към живака, така и към антибиотиците на други бактерии.
Според последните оценки, казва Вайми, около 80% от бактериалните щамове, неподатливи на живака, са устойчиви и на антибиотиците. Д-р Съмърс демонстрира също, че когато съществува висока резистентност към живака в чревната флора, тогава има и висока резистентност към множество антибиотици.
Лош и още по-лош живак
Живакът се среща в три форми:
* метил – от рибата, особено мазната като тон и сьомга
* фенил – от амалгамните пломби и подплатата на пелените
* алкил – от фунгицидите, които се използват при пшеницата и други земеделски култури.
Засега най-честият източник на живачно претоварване на тялото е фенилживакът (от амалгамите), който е и най-невротоксичната от трите форми. Ето още полезни факти, които е добре да знаете.
- Нашето тяло абсорбира повече живак от амалгамните пломби, отколкото от всеки друг източник, в това число и от рибата. Около две трети от количеството му в човешкия организъм идва от пломбите.
- Около 80% от фенилживака, който вдишваме от амалгамните изпарения, попада в кръвообращението и оттам в телесните тъкани, включително и в мозъка. Той остава в тялото много по-дълго време от метилживака, който идва от рибата. Едно изследване при бременни жени, които консумирали риба седем пъти в месеца, не успяло да намери следи от метилживак в пробите от кръвта и косата им, но открило високи нива на фенилживака, които се увеличавали с броя на амалгамните пломби.
- Други изследвания стигнаха до сходни заключения – хората със зъбни амалгами имат до пет пъти по-високи концентрации на живак в кръвта и урината, и до 12 пъти в органите.
- Метилживакът от рибата е далеч по-малко токсичен в сравнение с фенилживака, който може да бъде до 20 пъти по-опасен.
...


Цялата статия може да прочетете във в. Лечител