Брой: 7, 16 февруари 2017 - ВИРУСИТЕ

Д-р Семерджиев направи пълен преглед на състоянието, в  което се намира здравната система, и представи визията на екипа си за стабилизиране на сектора – чрез промяна от бюджетиране на структури към свободен избор на пациента. „На системно ниво анализирахме наличната вътрешна информация в министерството и стигнахме до обезпокоителни изводи“, подчерта служебният вицепремиер по социалните политики и министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев  по време на първата си официална пресконференция за медиите.
Сред акцентите в словото на новия министър на здравеопазването бяха: наследеният нормативен хаос, нарастващите задължения на лечебните заведения с над 50% държавно участие, опасната тенденция към одържавяване на сектора и др. По отношение на Концепцията за спешна помощ и Централизирания орган за покупки в сектор здравеопазване министърът заяви, че след отстраняване на някои грешки, ще има приемственост.
Но не така стои въпросът по отношение на пръстовия автентификатор – новият екип е категорично против системата на пръстова идентификация. Ще спази всички правни и технологични изисквания, като веднага ще свика шестте заинтересовани страни, които са конституирани по делото във ВАС. Ще се обсъдят позициите и ще се реши към каква правна форма на действие ще се премине.
Министър Семерджиев уточни, че при отмяна на настоящата контролна система няма да остане правен вакуум, а ще се подходи концептуално и нормативно с въвеждането на електронна здравна карта. А ето и пълният текст на изявлението му пред медиите:
Основният приоритет на екипа ми е връщането на договорното начало
Бюджетът на МЗ примерно за 2017 г. е 458 милиона лв. В същото време бюджетът на Националната здравна осигурителна каса е 1.5 милиарда. Виждате какъв дисбаланс. Разбира се в бюджета за здравно-осигурителни плащания към НЗОК са включени са включени и мерки за профилактика, но основният двигател на промоцията на здравето, на профилактиката, на общественото здраве е Министерството на здравеопазването. Докато тези баланси не се постигнат в България, няма да има добро развитие на здравната система.
На второ място, бихме желали от досегашната система на бюджетиране на структури и на лимити, които напоследък заради невалидната здравна карта достигнаха до недостиг дори на легла по болниците да се премине към свободен избор от страна на пациента на лекар и лечебно заведение. А това да доведе до промяна на парадигмата въобще за пациентите.
От парадигмата „пациентът търси неизчерпан лимит и чака в листа на чакащите“ да се премине към онзи принцип, който заложихме още в 2001 г. – „парите следват пациента“.
А пациентът има право на свободен избор на лекар и лечебно заведение.
Бихме желали отново да обърнем системата към децентрализация и конкуренция. Чухме изявления, че се била върнала държавността в здравеопазването. Да, държавата има място в здравеопазването и то в общественото здравеопазване. Лечебното здравеопазване е друга система. Там трябва да има управление чрез договор, а не просто администриране, и то командно администриране. Затова ние смятаме, че отново от централизация и одържавяване трябва да се мине към децентрализация и конкуренция, към самоуправление на структурите в лечебното здравеопазване. От реактивност към анализ, прогнозиране и стратегическо планиране. От непрозрачност към информираност и ангажираност.
От държавен монопол към споделени отговорности и добро управление.
Нужна е промяна на посоката. Тази посока бе зададена 2000-та година, за съжаление след известно време се получи един кръгом на 180 градуса. Но ако не изправим тази посока, ще имаме много големи проблеми в здравеопазването и искам изрично да подчертая нещо, което трябва да е ясно на всички. Ние имаме много кратък мандат, най-вероятно максимум 3 месеца. Без законодателен орган не можем да променим законите, които регламентират много от методите на командното администриране, но имаме инструменти, които можем да ползваме в рамките на този мандат. И един от основните инструменти са подзаконовите нормативни актове, има различни икономически лостове, но най-вече чрез Националния рамков договор.
Предстои до 1 април да се подпише Национален рамков договор, който миналата година знаете бе заменен с административен акт с едностранно решение. Искаме да възстановим договарянето, защото колективният ум на колегията и опитът на НЗОК биха могли да дадат много по-добри регламенти за пациентите, отколкото командите на един единствен администратор.

Пръстовият отпечатък представлява правна 0
Един от основните конфликтни пунктове в системата е въвеждането с подзаконов нормативен акт на т.нар. пръстов автентификатор или пръстов отпечатък, както е популярен и известен в обществото. Знаете, че на първа инстанция във върховен административен съд 3-членен състав отмени тази подзаконова регламентация, тъй като тя няма законова делегация. Тя на практика е нищожна. В правото юристи казват, че такова нещо представлява правна 0. Разбира се, имаше последващо решение на върховен административен съд, което каза, че пръстовите отпечатъци ще се ползват до окончателното произнасяне на 5-членен състав. Това не се знае кога ще стане.
Ние сме категорично против тази система и го заявявам абсолютно ясно, това е моя последователна позиция, откакто се говори за пръстови отпечатъци в здравеопазването. Разбира се,
няма да постъпваме така, както е постъпвал предишния екип – да самоуправстваме с власт.
Ние ще спазим закона, защото за служебното правителство, както демонстрира и президентът, най-важното е върховенството на закона, а не върховенството на администрацията. Ще спазим всички технологични и правни изисквания, като на първо място още следващата седмица ще свикам 6-те заинтересовани страни, които са конституирани по делото във Върховния административен съд. Ще обсъдим позициите на всяка една от тях и ще завършим с протокол за съгласие или за несъгласие. Все едно. Те ще кажат какви са техните позиции, аз каква е нашата позиция заявих. След като минем на такава дискусия следващата седмица ще вземем окончателните решения към каква правна форма на действие преминаваме. Те могат да бъдат няколко, но няма да ги изреждам сега, тъй като все още не сме направили тази среща. Това е европейския модел на поведение и законовия начин на действие.
В резултат на тази среща, ако стигнем до единодушното решение за отмяна на пръстовите отпечатъци ние няма да разрушим една система, а ще я заменим с друга. И няма да оставим правен вакум. Напротив,
нашата концепция е да въведем електронна здравна карта.
Концепция не е само наша, но и на всички екипи преди последния. Необяснимо защо беше направен завой, но дойде време да поправим и тази грешка.
Какви са нашите аргументи за въвеждане на електронна здравна карта. На първо място, имаме еднозначна идентификация за разлика от пръстовия отпечатък, който реферира към ЕГН, което прави необяснимо замяната на идентификация с лична карта, защото в крайна сметка пак опираме до ЕГН. На второ място, може да се ползва офлайн и да се актуализира на специален кьоск за разлика от пръстовия идентификатор, който изисква интайм връзка с интернет. Това е трудно за всички региони на страната – няма чак такова покритие.
На трето място, отпечатъците дават много проблемен достъп при пациенти с изменение на пръстите на ръцете, възрастни хора, на хора с тежък физически труд. За разлика от това електронната здравна карта (ЕЗК) дава изключително лесен достъп на всички граждани.
На четвърто място, бавна е процедурата, затруднява гражданите и персонала от лечебните заведения - знаете губи се страшно много време. Докато ЕЗК осигурява надеждност на здравните данни и тяхното лично притежание. И тука нека да кажа нещо, когато сложите пръста си върху пръстовия скенер, вие на практика не придобивате нищо в замяна. Системата взема вашите здравни данни, но те не остават при вас. Докато една електронна здравна карта ще състави вашето лично електронно здравно досие, на което вие сте притежател. Всяка една лечебна дейност, отразена в електронна здравна карта става ваша собственост като информация и като база данни. И можете да я пренасяте до следващия лекар и лечебно заведение, включително и в страни извън България, особено членки на ЕС. Тези системи работят. Пръстовият отпечатък не съдържа ваша здравна информация, докато електронна здравна карта може да съдържа ключови за здравето на пациента данни (кръвна група, алергии), както частично или цялостно електронно здравно досие в зависимост от това каква концепция ще се избере за електронна здравна карта.
Нещо много важно ЕС, на който сме членове - има 4 основни свободи: свобода за свободно движение на стоки, капитали, хора и услуги.
Пръстовият отпечатък спира хора.
Няма европейска държава, в която да предложите пръста си и да ви бъде оказана медицинска услуга, защото те не ползват такава система. Както няма и чужд гражданин, който да влезе в България и да предложи електронната си здравна карта, а те да му кажат насреща: „Ама, ние не работим с това!“ Тоест свободното придвижване на хора е едноактово ограничено, заради една такава концепция. Освен това няма възможност за трансграничен обмен на информация, а знаете, че когато има плащания, ние не можем без предварителен обмен на информация. Това е нарушение на Директива 2011/24/ на ЕС.
Да поговорим и за разходите да поговорим. Много се твърдеше, че пръстовият отпечатък спестява разходи. Даже беше казано, че още в момента на въвеждането му в първите 15 дни са спестени по 1 млн. лв. на ден – т.е. 15 милиона за 15 дни спестявания. Това не е вярно, докато електронна здравна карта наистина спестява разходи, защото ако имате информация в нея за направени клинично-лабораторни изследвания, те фигурират в електронното ви здравно досие и няма да бъдат дублирани по веригата от извън болничната и болничната помощ. Няма да има нужда няколко пъти да ви бъдат правени едни и същи неща.
Ето какъв е икономическия ефект от пръстовия автентификатор – заявени са по 1 млн. лв. икономии на ден, но истината по данни на НЗОК е съвсем различна. Аз поисках с официално писмо от НЗОК данни за това как са вървели разходите през месец октомври, ноември и декември 2016 г. Знаете, че от 1 ноември се въведе пръстов индификатор. Разходите са 137 856 284 лв. през октомври, през ноември (когато са приложени пръстовите отпечатъци) разходите са 137 969 211 лв. – т.е. с 112 927 лв. е увеличен разходът.
През декември разходите (137 123 414 лв.) щяха да бъдат още по-големи и се стигна дотам, че в края на годината надзорния съвет на НЗОК взе решение за намаляване на лимитите между 5 и 15% за отделни болници, което на практика не представя реалните числа на ръста на разходите. В същото време според данни на НЗОК и от анализа, който направи министър Ананиев – през януари са заплатени 52 млн. отложени плащания за 2016 г. в резултат на лимитите.
Няма спестени 15 млн. Имаме свръхплащане на дефицитите. И допълнително още 20 млн. за над лимитни оказани услуги. Това са 72 млн. поети от бюджета 2017 г., за да се похвалят с някакви видове спестявания с въвеждането на пръстовия индификатор. Никакви 15 млн. не са спестени. Разходите са увеличени. Нещо повече – напоследък чувам, че едва ли не през месец януари се спестява дневно между 1,2 и 2,4 млн. лева. Нали си представяте, че ако беше така този, който говори тези неща трябваше да е планирал бюджет за болнична помощ за 2017 г. поне с 365 млн. по-малко. Ако са 2,4 млн. на ден - над 700 млн. лв.
Имах подробен разговор и анализ с министъра на финансите г-н Ананиев и данните на неговото ведомство показват, че в бюджета на НЗОК следващата година ще има сериозни преразходи, а не спестявания. По предварителни данни те очакват около 260 млн. дефицит. Тоест финансовата обосновка за въвеждането на пръстовите отпечатъци също е икономическо нищо, така както е и правно нищо.
Очевидно тези аргументи са ползвани да повлияят на общественото мнение и нищо повече.
Сравнителната справка за ръста на разходите през месец януари 2016г. и ноември 2016г., когато са въведени пръстовите отпечатъци, с изчислен темп на нарастване на всяка дейност позволява да се види каква е динамиката на разходите:
- С 5% намаление на разходите при акушерство и гинекология,
- с 10% намаление при интензивно лечение. И това е.
- 205% увеличение при лъчелечение,
- 115% увеличение при неонатологията,
- при онкологията, химеотерапията и палиативните грижи и хематологията увеличението е 110%,
- при физиотерапията и рехабилитацията е 121%,
- при хемодиализата е 103%,
- при компютърната томография е 121%.
За какви спестявания говорим? От 27 680 927 лв. за дейности по Приложение 1 при въвеждане на пръстовия индификатор са скчили на 32 млн. 563 788 лв., което напълно опровергава данните в публичното пространство. Отделих толкова време на пръстовия индификатор, защото е гореща тема. Искам да кажа, че ние имаме не само правни аргументи, не само функционални аргументи, не само европейско правни аргументи, но и икономически елементи против въвеждането на този модел и затуй ще настояваме за електронна здравна карта и ако следващата седмица 6-те страни по делото подпишем споразумителен протокол, с който да тръгнем в тази посока, веднага ще създам работна група с хора от Министерство на здравеопазването и НЗОК, които ще разработят концепция за въвеждане на електронна здравна карта.
Какво заварихме? На първо място нормативен хаос.
Никога в тази система не е имало такъв нормативен хаос. Ето кратки статистически данни, защото ако се впуснем в обяснение какво означава нормативен хаос и търсим неговите детайли, няма да ни стигне 1 седмица за описание.
На първо място имаме 1 оспорен нормативен акт, свързан с прилагането на европейските регламенти. Един е и оспореният нормативен акт, свързан с общественото здраве и забележете - оспорени нормативни актове, отнасящи се до медицински дейност са 31 на брой. Това е процес, който е продължавал в последните 18 месеца.
Нормативни актове, които по силата на закона следва да бъдат издадени – това е следващата ситуация, която бих искал да споделя. Свързаните с прилагане на европейското право, са издадени всички. Очевидно натискът на ЕС е принудил администрацията да действа достатъчно бързо и компетентно. От тях  има само 1 оспорен. Нормативни актове, които се отнасят до общественото здраве – 8 са неиздадени. И нормативни актове, отнасящи се до медицински дейности – 15 са неиздадени, но дължими, защото законът е поискал в определени срокове те да влязат в правния мир. За съжаление никой не си е направил труда да ги издаде и да ги валидира в правния мир.
По отношение на нормативните актове, които са подготвени и следва да бъдат предприети, действия по тяхното обсъждане и доработка, т.е. те са в технологичен цикъл на приемане – 4 броя. А такива, които се ползват с приоритет, предвид законоустановените срокове или са с голям обществен интерес – са 5 на брой.
И една кратка статистика относно медицинските стандарти:
Действащите в момента медицински стандарти са 53. От 1 януари 2015г. досега са утвърдени общо 9 медицински стандарта - в съдебна процедура за отмяна са 16, като два от тях са утвърдени през 2016 г. От тях за 10 стандарта е постановено решение за отмяна на първа инстанция, за 1 стандарт е постановено решение за частична отмяна, за 2 стандарта са дадени определения за отмяна, а за 3 стандарта са насрочени заседания през 2017 г.
Възстановяване на договорното начало
На следващо място искаме да възстановим договорното начало между Българския лекарски съюз и НЗОК и да имаме Национален рамков договор вместо едностранен административен акт, който както виждаме командва, но не управлява добре и води до преразходи. Започваме преговори с БЛС веднага. Аз ще ги поканя, за да отворим тази процедура и да се постараем до 1 април да постигнем някакъв резултат. Няма 100% гаранция за това, защото са няколко глави по договарянето, но ще направя всичко възможно да балансирам така, че някакво подобрение да постигнем.
Нещо, което е ново, Националния рамков договор продължава да съществува в правния мир на България, но между НЗОК и Българския зъболекарски съюз. Още в началото на януари те подписаха такъв, който бе публикуван в Държавен вестник, на това не се обърна много голямо внимание, но аз ще настоявам към него да има също анекс, в който да бъдат включени и някои профилактични дейности за възрастните хора като плакови протези например, защото ние сме в дълг към нашите бащи и майки.
Сега искам да ви покажа малко системни показатели, за да получите картина, а не да хвърляме числа в публичното пространство и с тях да се мотивират лоши решения, а да се знае какво се случва въобще на системно ниво в здравеопазването и затова давам информация за разходите в здравеопазването по консолидирания държавен бюджет от 2012 г. до 2017 г. може да видите каква е динамиката. Имаме общо разходи по бюджетна функция „Здравеопазване“ от 3 милиарда 303 милиона през 2012 г. до 4 милиарда и 226 млн. през 2017г. Виждате мащабен ръст разходи – далеч над растежа на брутния вътрешен продукт, който означава, че
в здравеопазването се дава приоритет.
Друг е въпросът как тези пари се управляват и доколко дават полза както на лекарите и лечебните заведения, така и на пациентите под формата на медицински услуги. Ще видите какви са финансовите резултати на лечебните заведения, които са с над 50 на сто държавно участие. Нарочно се концентрирам само върху тези, които са управлявани от МЗ. Тук няма данни за общински и частни болници. Правя го, за да е ясно, че администрацията на МЗ е отговорна за тези числа. Вижда се, че в 2012г. към края на годината текущият финансов резултат е 491хиляди – т.е. има положителен баланс. През 2013г. става -17142 хиляди, което се задържа и през 2014г., а през 2015 е – 18 394 хиляди. За съжаление за 2016г. ще станат ясни през март, когато лечебните заведения дадат своите годишни финансови отчети и ние не бихме могли да изпреварим този процес. Това обаче опровергава, че болниците са на печалба. Няма такъв феномен. Ето числата – те са пред вас.
Нещо повече вижте какви са дълговете на държавните болници. Обещах, че ние ще сме честни и даваме всичко така, както го заварваме и то по данни от законите за изпълнение на съответния бюджет през съответната година. Общо задълженията, включително и просрочените задължения на държавните лечебни заведения от 2012 до 2016г. през 2012 г. имаме 297 млн. задължения, 2013 – 334 млн., 2014 – 342 млн., 2015 – 386 млн., 2016- 411 млн. Не разбирам за какви печалби може да се говори от предишния екип на МЗ.
Забележете, че просрочията за 2012 г. са само 46 млн., а просрочените задължения за 2016г. са 149 млн. - от дълговете на тези държавни болници от 411 просрочени са 149 млн.
Давам и конкретен пример, защото само общите числа не са достатъчни,  за лоши административни решения и отражението им върху финансовото състояние на болниците. Спомняте си, че мандата на предишния екип започна с уволнението на двама директори на печеливши болници – УМБАЛ „Света Анна“, София и УМБАЛ „Св. Иван Рилски“- София, и двете университетски болници. През 2012 г. и двете са имали около 4 303 000 лв. първата и 4 384 000 лв. втората задължения, през 2013г. са се качили на 5 466 000 лв. на „Св. Анна“ и 4 613 000 лв. на „Св. Иван Рилски“. През 2013 г. има спад на задълженията на „Св. Анна“ на 5 076 000 лв., на „Св. Иван Рилски“ на 3 510 000 лв. И изведнъж след смяната на успешните директори ( защото се противопоставяли на реформата) вижте каква реформа се е получила: през 2015г. дълговете скачат за „Св. Анна“ са 8 318 000 лв. и 14 544 000 лв. на „Св. Ив. Рилски“. За 2016 г. задълженията на „Св. Анна“ скачат на 14 384 000 лв., а „Св. Иван Рилски“ – 16 689 000 лв. Това означава, че имаме предизвикателство – да възстановим справедливостта и да отстраним лошите решения.
Рекапитулацията от всичко казано  дотук означава следното: за периода от края на 2012г. до края на 2016 г. общият размер на публичното финансиране е увеличен със 635 млн. лв. или с 16.1%, а задълженията на държавните лечебни заведения са се увеличили със 114 млн. лв. или със 72.2% - от 297 млн. лв. в края на 2012г. са се качили на 411млн. лв. към 31.12.2016г. Тоест расте общият бюджет и финансиране и забележете, вместо дълговете да намаляват, те също растат и то със 72.2%.
Това е знак за изключително лошо управление
За същия период от време размерът на просрочените задължения се увеличава над 3 пъти – това са 300%.
Данните показват, че въпреки ежегодното нарастване на общите публични разходи за здравеопазване по консолидираната бюджетна програма, което осигурява и по-добро финансиране на държавните лечебни заведения за болнична помощ, при сравнително постоянно равнище на преминалите болни, общите задължения на болниците устойчиво нарастват, което демонстрира ЛОШО АДМИНИСТРИРАНЕ (вместо добро управление) и като следствие - растеж на частните плащания и разходи за здравеопазване.
Вижте какво показва Националния статистически институт – от 2000 г., когато средния разход на едно лице за здравеопазване на годината е 50 лв., то през 2015 г. вече е 248 лв.
Това е 5 пъти, 500% увеличение на частните разходи.
Това е свидетелство за лошо управление и ще ви кажа защо – при сравними здравни показатели, здравни индикатори през 2000 г. дори 2016 г. влошени по отношение на общата смъртност и продължителността на живота имаме постиженията през 2000 г. с около 1 милиард лв., а през 2014 г. планирани над 4 милиарда лв.
С 4 пъти повече пари – нулев резултат.
Това е свидетелство за лошо управление. Ето какви са здравните индикатори, за да можете да си представите с колко повече пари сме купували на практика недобри неща.
Общата смъртност през 2000 г. е 14.09, през 2014 г. нараства на 15.10, през 2015 г. на 15.30, по предварителни данни за 2016г. ще се качи на 15.44. През 2000г. със здравната реформа ние пречупихме отрицателните тенденции в българското здравеопазване, а през 2015 и 2016 г. са пречупени положителните тенденции в здравните индикатори – с 4 пъти повече средства.
Раждаемостта от 9.02 през 2000 г. слиза на 9.00 през 2016 г., като междувременно раждаемостта се е покачила (изключително високо през 2006 до 2011, като през 2009 г. достига 10.7). През 2014г. е 9.36 и 9.20 през 2015г. – през последната година отново имаме пречупване на положителните тенденции.
Единствено запазва тенденцията за подобряване детската смъртност (била е 13.31 през 2000г намаляла е на 7.60 през 2014 г. и на 6.60 през 2016г.).
Продължителността на живота също се е покачила (от 71.71г. през 2000г. на 74.52г. през 2014г. и 74.5 години през 2015г.), като средната продължителност на живота при мъжете е 71.1г., а при жените е 78г. (в последната година има леко пречупване на положителната тенденция от 0.2). Не могат да се дадат прогнози за 2016г., защото процесът е много сложен.
Загуби и в обществените поръчки
Установихме, че има 15 текущи обществени поръчки, между които рискови по финансовия механизъм на Европейската икономическа общност и по Норвежкия финансов механизъм, където забележете миналата година МЗ е загубило функцията на програмен оператор, поради нисък административен капацитет. Това означава, че през следващата година ние няма да имаме собствена програма и няма да бъдем програмен оператор, а ще разчитаме на мерки в програмите на другите ведомства. Така се случи и с оперативните програми на Европейския съюз за съжаление. Големи проблеми имаме по отношение на обжалванията, свързани със застраховките на линейките в ЦСМП. Вече сме взели решение, отпушили сме процеса и той тръгна по страната.
Имаме проблем с обществената поръчка за ваксините – тя е силно забавена. Вместо да бъде обявена през октомври и финализирана до края на годината, ние я заварихме обявена в последния ден в мандата на предишното правителство, което означава, че ще имаме тежък проблем със застъпването на количествата, поръчаните миналата година с тези, които ще купуваме тази година. Нещо повече 3 години подред в България се повтаря един и същи процес, което няма да наричам по никакъв начин, защото го е нарекла прокуратурата. Това е договаряне чрез търгове, на които не се явява никой, защото условията са толкова тежки, че производителите казват: „Не бихме желали да се ангажираме“. В резултат на това в България бяха внесени за употреба ваксини без разрешение за употреба, не от ЕС.
Това, което ние ще направим е следното. Прецизно ще проведем тази поръчка, по никакъв начин няма да допуснем проблем с ваксинациите на децата и тази година, но макар че това е доставка за 1 година ние ще проведем допълнителни разговори с доставчиците и производители, за да можем да заявим количествата за следващите 2 години. Така че 3 години напред да няма кризи. Ще сключим разширено рамково споразумение отвъд текущата година, включващо всички ваксини и всички производители с цел тригодишно планиране; ще организираме срещи с фирмите ваксинопроизводители за заявяване на количествените нужди и изискванията на МЗ с цел постигане на  максимална точност, прогнозируемост и навременно изпълнение на имунизационния календар.
И ще оставим едно завещание на следващия екип, че тези поръчки трябва да се обявяват още през м. октомври, да бъдат финализирани до края на текущата година и да няма периоди, в които да остават празни месеци, празни години, защото това води до пропуски в задължителния имунизационен календар. Имаме две поколения неваксинирани с определени ваксини и ще трябва да наваксваме. Предварителни разговори вече водим и спокойно мога да кажа на хората:
Бъдете уверени, че ще се справим
Имаме разбира се и обжалване на обществена поръчка на Централния орган за покупки в сектор здравеопазване, знаете тя беше обявена преди известно време. Проблемът е там, че този тип електронно поръчване на лекарства като концепция не е лош, ние го приемаме, но трябва да го надградим, защото има опасност до прекомерното фиксиране на цени в рамките на електронните достигнати номенклатури, съответно цени – да стане така, че в определен момент цените да паднат, а на електронния сайт да стоят по-високи цени, просто защото няма достатъчна гъвкавост. Ние проучваме в момента много детайлно процеса, след което ще влезем в разговор с тези, които са писали софтуера и всички допуснати грешки ще бъдат поправени. Тук трябва да бъдем честни и трябва да кажа, този механизъм не е лош, свършената работа е добра, има грешки, но те ще бъдат отстранени. Тези грешки не са фатални. Има механизъм да бъдат поправени. Ето защо в тази област ще имаме приемственост, а не смяна на посоката.
Заключенията са следните: в общия публичен и политически дискурс в последните две години се налагаше разбирането, че спестяването на разходи на НЗОК може да става чрез «пръстови отпечатъци» и лимити за сметка на неосъществени медицински услуги или чрез ограничаване на достъпа до такива. Всъщност, без реално да се спестяват разходи, така се увеличава делът на частните плащания от страна на потребителите на медицинска помощ и формират листи на чакащите.
Следвайки това разбиране централизирано се въведоха различни контролни инструменти, вместо да се търсят механизми за разширяване на свободния избор на пациента, конкуренция, управление чрез договори и саморегулация на доставчиците на медицински услуги. Защото конкуренцията е винаги механизъм за саморегулация. Пазарът притежава такива механизми и трябва да бъдат използвани.
Ефектът от това е намален достъп до здравеопазване, увеличаваща се задлъжнялост на болниците и увеличаване на частните плащания от пациентите въпреки нарастването на публичните здравни разходи. Следването на тази политика доведе до действия за одържавяване на всички институции в системата и тяхното централизирано командно администриране, нещо което помнехме от 20 век.
Смятаме да се върнем в 21 век.
В условията на пазарна икономика, каквато развиваме в нашата страна, това задълбочава корупционните практики, частните плащания и общата неефективност на системата, което се отразява отрицателно на здравните индикатори на нацията и индивидуалното здраве на гражданите. Това не са празни приказки – те бяха илюстрирани с числа и то на системно ниво. Решението е смяна на посоката на развитие.