в-к Лечител
в-к Лечител
 

За дългите вълни на общественото развитие

Брой: 5, 30 януари 2014 - НОВИТЕ БОЛЕСТИ

     Забравеният Кондратиев

Лъчезар ТОШЕВ

     Теорията за дългите вълни е добре позната на икономисти и финансисти. За първи път цикличността в общественото развитие, преминаващо през почти еднакво дълги периоди на оживление и стагнация, е отбелязана в публикация на Николай Кондратиев през 1925 г. Кондратиев е бил министър на продоволствието в няколкодневното правителство на Керенски и има нещастието да свърши живота си в болшевишки концлагер през 1938 г. Получил последователно две присъди, екзекуцията на "професора-кулак" е поискана лично от Сталин. 
     Скалъпеното обвинението е за членство в нелегална работническо-селска партия. Кондратиев е реабилитиран през 1987 г. В България през 1985 г. проф. Иван Николов издава брошура за теорията на Кондратиев и прогнозира, че започва вълна от промени, за които обществото трябва да е готово. Изглежда, предупреждението е взето предвид от тогавашната комунистическа партия, тъй като този период – чак до промените през 1989 г., се характеризира с бум в износа на капитали зад граница, създаване на задгранични фирми, в които се наливат много държавни средства, обсебване на обществени ресурси, които много вероятно след това се завръщат като частни „чуждестранни инвестиции“, създаване на партийни милионери с раздадени куфарчета вътре в страната, раздаване на кредити без покритие и пр. Така става трансформиране на партийната власт в икономическа с последващо ново (за)връщане в политическия живот на новите богаташи и техните потомци. Такова трансформиране е характерно за всички страни от бившия комунистически лагер, като най-големи мащаби то има в Русия.
 

     Идеите за дългите вълни на общественото развитие, установени от Николай Кондратиев, намират продължение в работите на холандците Гелдерен и Волф, австрийците Бишар и Клайнкхнет и редица западни учени – Шумпетер, Менш, Грахам, Зенге и др. Тези цикли засягат не само икономиката и финансовата сфера, но и политическите процеси. 
     Това е забелязал още самият Кондратиев, който по емпиричен начин е установил т.нар. дълги вълни, проучвайки последователността на историческите събития в период с 200-годишна продължителност. 
     Според неговата теория една "дълга вълна", включваща възходящ и низходящ период, формира цикъл, който се повтаря периодично, описвайки една синусоидна крива от възходящи и низходящи етапи. 
     Един такъв цикъл има продължителност 40-45 години, т.е. продължителността (дължината) на вълната в едната посока е около 20 години с 2-3 "преходни" години в началото и края на периода. 
     Характеристика на възходящите вълни са големите обществени промени, движения, революции и реформи. По време на такива събития изкуствата и науката западат. Обратно – при низходящата вълна хората все по-малко участват в обществени движения, наблюдава се стагнация, стремеж към сигурност, раждат се идеи за "здрава ръка", авторитарни режими намират подкрепа у умореното от промени население. При низходящите вълни се наблюдава разцвет на науката и изкуствата, раждат се идеи, чиято реализация ще се извърши през следващия период. Така двете вълни се редуват и оформят циклите на обществено развитие. Освен това вътре в големите вълни има допълнителни флуктуации – средни и малки цикли. Малките цикли например са 3-5 годишни, а средните – 7-11годишни, но те се вписват в големите 40-45-годишни цикли, включващи една възходяща и една низходяща дълга вълна. Наблюденията не само на Кондратиев, но и доста след неговата смърт, показват, че в общи линии няма отклонение в редуването на установената последователност. Отворен остава въпросът – защо се случват тези цикли в общественото развитие? Но те се случват! Ако приемем, че дължината на вълната в едната посока е средно 20 години (с уговорката за преходните периоди в началото и края й), можем накратко и непълно да дадем примери от епохата на Френската революция до днес, които илюстрират казаното. Примерите не следват точно написаното от Кондратиев и са взети от енциклопедията без претенции за изчерпателност.

1784-1804 г. – възходяща вълна

     1789 г. Свикване на Генералните щати във Франция 
     1789 г. Начало на Френската революция 
     1789 г. Приемане на Декларацията за правата на човека и гражданина 
     1791 г. Крал Луи ХVI подписва първата Конституция. 
     1791 г. Свищовският мирен договор слага край на войните между Османската империя и Свещената Римска империя на Хабсбургите 
     1792 г. Сваляне на монархията и провъзгласяване на републиката 
     1792-1795 г. Управление на Конвента. Якобински терор 
     1795-1799 г. Управление на Директорията 
     1796 г. Италианският поход на ген. Бонапарт. Обявяване на Цизалпийската република, Партенопейската република, Лигурийската република, република Лука 
     1797 г. Походът на Бонапарт в Египет. Походът на Суворов в Швейцария и Италия 
     1799 г. Завръщането на Бонапарт от Египет и участието му в преврата от 18 брюмер 
     1799-1804 г. Управление на тримата консули. Бонапарт става първи консул и узурпира управлението на триумвирата 
     1804 г. Формален край на републиката. Бонапарт е обявен за император под името Наполеон I

1804-1824 г. – низходяща вълна

     1804 г. Първа френска империя 
     1804-1809 г. Наполеон създава множество марионетни монархии 
     1806-1813 г. Той застава начело на Рейнския съюз, включващ 16 германски държави. 
     1804 г. Във Франция е приет Наполеоновият кодекс 
     1808-1814 г. Окупацията на Испания от френските войски 
     1812 г. Походът на Наполеон в Русия и отстъплението 
     1813 г. Битката на народите при Лайпциг 
     1814 г. Първа абдикация на Наполеон и реставрация на Бурбоните 
     1814 г. Потушаване на движението на карбонарите в Италия 
     1815 г.100-те дни и втора абдикация на Наполеон след поражението му при Ватерло. Наполеон отказва на Лазар Карно да свика националната гвардия и да възроди революцията, предава се на англичаните и заминава в изгнание на о-в Света Елена 
     1815 г. Виенският конгрес – договор за гарантиране на статуквото. Сред принципите, приети от Виенския конгрес, е и този,че големите държави решават съдбите на малките. Започва "Концертът на Европа", дирижиран от "Великите сили" 
     1815 г. Създаване на Германския съюз (вкл. Австро-Унгария) – до 1866 г. 
     1824 г. Шарл Х става крал на Франция. Епохата Метерних (1815-1848). Противопоставяне на либералните движения в Европа

1824-1844 г. – възходяща вълна

     1830 г. –- Юлската революция във Франция. Сваляне на Шарл Х. Луи Филип Орлеански – "Кралят гражданин" става крал на Франция 
     1830/31 г. Отделянето на Белгия като самостоятелна държава 
     1838-1848 г. Движение на чартистите във Великобритания 
     1845 г. Големият ирландски глад предизвиква масова миграция на ирландци в САЩ 
     1848 г. "Пролетта на нациите" – повсеместни обществени движения. (Очевидно "Пролетта на нациите" се случва в неподходящо време, защото е потушена и няма обществена подкрепа.)

1844-1864 г. – низходяща вълна

     1847-1848 г. Гражданската война в Швейцария завършва с приемане на първата Федерална Конституция 
     1848 г. Февруарската революция във Франция. Втора Френска република. 
     1848 г. Маркс обявява "Комунистическия манифест" като отговор на крайния либерализъм. 
     1848 г. Революцията в Австро-Унгария сваля Метерних, който емигрира, но се завръща през 1851 г. и става съветник на императора 
     1848 г. Жестоко потушаване на унгарската и полската революции (с участие на руски войски, защитаващи статуквото съгласно решенията на Виенския конгрес от 1815 г. за гарантиране на статуквото) 
     1851-1852 г. Наполеон III взема властта (отначало като президент) 
     1852 г. Втора Френска Империя (до 1870 г.) 
     1852 г. Революция в Бразилия 
     1853-1856 г. – Кримската война (Край на съюза на тримата императори. Парижки договор, с който Русия губи позициите си на Балканите) 
     1859 г. Войната на Наполеон III в Италия 
     1866 г. Австро-пруската война. Край на Германския съюз

1864-1884 г. – възходяща вълна

     1862 г. Начало на епохата "Бисмарк" (до 1890г.), включваща и редица социални реформи 
     1867-1871 г. Създаване на Северногерманския съюз (доминиран от Прусия) 
     1867 г. Австрийската империя се преобразува в Австро-Унгарска империя с голяма автономия за Унгария 
     1870 г. Френско-пруската война. Край на Втората Френска империя 
     1870 г. Обединението на Италия от крал Виктор Емануил II 
     1870 г. Началото на Бел Епок 
     1871 г. Парижката комуна 
     1871 г. Третата френска република 
     1871 г. Създаване на Германската империя 
     1875 г. Въстанието в Босна 
     1876 г. Априлското въстание в България 
     1877-1878 г. Руско-турската война и създаването на Княжество България 
     1878 г. Берлинският конгрес 
     1881-1894 г. Александър III – цар на Русия 
     1881-1883 г Суспендиране на Търновската конституция в България 
     1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 
     1885 г. Сръбско-българската война

1884-1904 г. – низходяща вълна

     1886 г. Детронирането на княз Батенберг. Политическа криза в България 
     1899 г. Първата Хагска конференция 
     1900 г. Разцвет на сецесиона – Арт Ново 
     1903 г. Потушаване на Илинденско-Преображенското въстание 
     1904 г. Руско-японската война 
     1905 г. Потушаване на бунта в Москва

1904-1924 г. – възходяща вълна на промени

     1908 г. България обявява своята независимост. Австро-Унгария анексира Босна 
     1912 г. Балканската война 
     1913 г. Междусъюзническата война. 
     1914-1918 г. Първа световна война 
     1918 г. Болшевишката революция в Русия. Край на монархията в Русия 
     1918 г. Брест-Литовски мирен договор. Появата на Литва, Латвия, Естония, Полша, Украйна, Армения, Грузия, Финландия, Албания, Черна гора 
     1918 г. Чехословашкият национален съвет обявява независимост от Австро-Унгария, Унгарският парламент обявява независимост на Унгария 
     1918 г. Създава се Сръбско-Хърватско-Словенското кралство 
     1919 г. Обявяване на Ваймарската република. Край на германската монархия. Край на монархията в Австрия 
     1919 г. Създава се Обществото на народите в Женева. 
     1915-1923 г. Вълни от бежанци: арменци – 1915 г., българи от Македония и Беломорска Тракия – 1918 г., руски бежанци – 1918-1919 г., гръцки бежанци от Мала Азия – 1923 г. 
     1922-1923 г. Край на турската монархия. Ататюрк обявява Турция за република  
     1923 г. Военен преврат в България. Земеделска съпротива. Комунистически метеж в България

1924-1944 г. – низходяща вълна

     1925 г. Атентатът в църквата „Св. Неделя“ в София 
     1925 г. Обявяване на Албанската република. Емигриране на албанския крал и семейството му 
     1926 г. Първи Пан-Европейски конгрес, свикан във Виена 
     1929 г. Голямата криза в САЩ 
     1929 г. Едноличен режим на крал Александър и установяване на кралство Югославия 
     1918 г. Период на болшевишки терор в Русия и налагане на тоталитарен режим, масови убийства, чистки, системата от лагери ГУЛАГ 
     1926 г. Появата на фашизма в Италия 
     1930-1933 г. Победата на националсоциализма в Германия 
     1932-1933 г. Гладоморът в Украйна 
     1934 г. Военен преврат в България и въвеждане на безпартиен режим с мажоритарни избори (запазва се правото на опозиция в парламента. Избират се и опозиционни депутати) 
     1939-1945 г. Пактът „Молотов–Рибентроп“ и договорът за приятелство и за границите между СССР и Германия. Втората световна война. Четвъртата подялба на Полша. Холокоста срещу евреите.

1944-1964 г. – възходяща вълна

     1945 г. Край на Втората световна война и започване на мирни преговори в Париж 
     1945 г. Приемане на устава на ООН. Югославия става република 
     1946 г. Речта на Чърчил в Цюрих за обединение на Европа. Премахване на монархията в България. 
     1947 г. Планът "Маршал". Възстановяване на Западна Европа. Комунистически терор в страните от съветската зона. Премахване на монархията в Румъния 
     1947 г. Парижки мирен договор 
     1947 г. Индия и Пакистан стават независими 
     1948 г. Приемане на Всеобщата декларация за правата на човека от ООН 
     1948 г. Конгресът на Европейското движение в Хага 
     1948 г. Създаване на Държавата Израел 
     1949 г. Създаване на Съвета на Европа – Лондон, 5 май, Дворецът „Сейнт Джеймс“ 
     1949 г. Създава се НАТО 
     1949 г. Китай става република 
     1949 г. Виетнам става независим 
     1950 г. Речта на Роберт Шуман за създаване на Европейска общност за въглища и стомана (9май) 
     1950 г. Приема се Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – от Съвета на Европа 
     1950-1953 г. Корейската война 
     1956 г. Унгарската революция и нейното потушаване от съветските войски 
     1956 г. Речта на Хрушчов срещу Сталин 
     1957 г. Римските договори – за Европейска общност за въглища и стомана, за Европейска икономическа общност и за Европейска общност за атомна енергия 
     1960 г. Разпадане на колониалната система в Африка 
     1960 г. Съветско-китайския разрив 
     1961 г. Изграждане на Берлинската стена 
     1962 г. Начало на студената война 
     1962 г. Кубинската криза

1964-1984г. – низходяща вълна

     Целият период е белязан от студената война. 

     1968 г. Създаване на доктрината "Брежнев" 
     1968 г. Намесата на Варшавския договор за смазване на "Пражката пролет" 
     1968 г. Студентските вълнения в Париж 
     1969 г. Оттеглянето на ген. Шарл де Гол 
     1978 г. Убийството на Георги Марков в Лондон 
     1979 г. Войната в Афганистан 
     1979 г. Масовото посрещане на папа Йоан Павел II в Полша 
     1980 г. Появата на профсъюза "Солидарност" в Полша 
     1984 г. Начало на "възродителния процес" срещу българските турци

1984-2004 г. – възходяща вълна

     1985 г. Избиране на Михаил Горбачов за генерален секретар на КПСС и ръководител на СССР 
     1988 г. Начало на „Перестройката“ 
     1989 г. Разрушаване на Берлинската стена. Край на студената война 
     1989-1990 г. Обединение на Германия 
     1989 г. Разпадане на комунистическата система – начало на демократизация на бившите сателити 
     1990 г. Кризата с отделянето на Литва, Латвия и Естония от СССР 
     1991 г. Разпадане на СССР. Русия става федерация с президентско управление 
     1991 г. Процес на разширяването на НАТО 
     1991 г. Процес на разширяване на Съвета на Европа и ЕС 
     1992 г. България става член на Съвета на Европа 
     1993 г. Румъния става член на Съвета на Европа 
     1992 г. Разпадане на Югославия (продължава и през 2007 и 2008 г.) 
     1992 г. Създаване на държавите Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска и Словения. Разпадане на Чехословакия и създаване на Чехия и Словакия 
     1993 г. Договорът от Маастрихт за трансформиране на Европейските общности в единен Европейски съюз 
     1995 г. Привеждане в изпълнение на Шенгенското споразумение 
     1997 г. Амстердамският договор (в сила от 1999 г.) и реформиране на Европейския съюз 
     2000 г. Срещата в Ница и решенията на Европейския съвет за разширение 
     2000 г. Косовската криза 
     2000 г. Путин – президент на Русия 
     2000-2001г. Връщане на власт на бившите комунисти в Румъния 
     2001 г. Кризата в Македония 
     2001 г. Бившият цар на българите Симеон II печели изборите в България и става министър-председател. Кандидатите на бившата комунистическа партия за президент и вицепрезидент на България печелят президентските избори 
     2002 г. Въвеждане на общата валута – евро 
     2003 г. Приемане на проект за Европейска конституция 
     2003 г. “Революция на розите“ в Грузия 
     2004 г. Подписване на Европейската конституция 
     2004-2005 г. „Оранжевата революция“ в Украйна

2004-2024 г. – низходяща вълна

     2004-2008 г. Втори мандат на Владимир Путин. "Путинизация" на Русия. Охлаждане на отношенията с Европа и САЩ. "Газови конфликти" с Грузия, Украйна , Молдова и България. Смазване на опозицията на режима 
     2005 г. Провал на ратификацията на Европейската конституция 
     2005 г. Разширяване на ЕС с нови страни 
     2007 г. Спиране на разширяването на ЕС с приемането на България и Румъния. Бившата комунистическа партия в България отново печели президентските избори 
     2007 г. Приемане на договора от Лисабон за реформиране на ЕС вместо Европейска конституция 
     2007 г. Отделяне на Черна Гора от съюза със Сърбия 
     2007 г. Метеж и безредици, предизвикани от русофили в Естония, потушен за 3 дни от полицията 
     2007 г. Първи европейски избори в България 
     2008 г. Косово обявява своята независимост 
     2009 г. Партия ГЕРБ печели парламентарните избори в България. Финансова и икономическа криза в Европа, САЩ и по-голямата част от света 
     2011 г. Начало на арабската пролет. На 14 януари президентът на Тунис Бен Али напуска страната и емигрира в саудитска Арабия (Жасминовата революция). Революции в Египет, Либия и Сирия 
     2011 г. Кандидатите на партия ГЕРБ печелят президентските избори в България 
     2012 г. Приемане на Хърватия в ЕС 
     2012 г. Трети президентски мандат на Путин в Русия. Бунтове в Молдова 
     2012 г. Изборът на Иванишвили (съсобственик на „Газпром“) за премиер на Грузия след успеха на партията му „Грузинска мечта“ на парламентарните избори 
     2013 г. „Грузинска мечта“ печели и президентските избори в Грузия 
     2013 г. Протести и бунтове в Украйна, Грузия, България. Смяна на управлението в България с коалиция БСП–ДПС подкрепяна от „Атака“. Остри протести срещу това управление. Остър конфликт между Русия и Европейския съюз по използването на вноса на руски енергийни суровини за политически натиск и по асоциирането към ЕС на Украйна. Решенията за асоцииране на нови страни към ЕС (Украйна, Молдова), взети във Вилнюс, са обявени от среди в Русия и русофили за „Вилнюски заговор“ и се полагат усилия за спирането им. Проевропейските демонстрации в страните около Русия се сблъскват с контрапротести на русофили и други антиевропейски организации.

КОМЕНТАР

     Характерни за този период са появата на все повече "лидерски партии" и "антисистемни" настроения, криза на представителната демокрация, отказ на все повече хора от участие в демократичния процес, спад на активността при избори, обществена апатия, корупционни скандали. 
     Желанието за сигурност и за реформи, водещи към сигурност, доминира. Страх от промени с неясен изход. 
     Обръщане на низходящата тенденция се очаква след 10 години - през 2024 година. 
     Характерно и при двете вълни е, че не липсват обществени събития. 
     Това, което е по-различно, е, че в единия случай събитията са резултат от масово участие на хората в събитията и инициатива "отдолу", докато в другия случай хората се подчиняват на авторитарни водачи или тоталитарни системи. Във втория случай не се наблюдава сериозна трансформация на обществената организация. Характерното в този случай е, че хората могат да подкрепят реформи, насочени към по-голяма сигурност – за работните места и доходите, за здравеопазването, за образованието на децата. Тук влиза и борбата с престъпността и гарантирането на сигурността на имуществото и сигурността на личността, ефективното правосъдие и пр. Актуално остава и искането за справедливост. След изтичането на този период или в неговия край отново се появява стремеж към реформи и промяна, която качествено преформулира обществените отношения – т.е. мирна или недотам мирна революция.



Брой: 5, 30 януари 2014
 
 
Продукти
 
Витамолке Натурал
 
Витатабс®D10 джуниър
 
ТЕРНИМАКС (Ternimax)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД