11 юли - Световен ден на населението
Жителите на Европейския съюз след последното разширяване вече надвишава 457 милиона, което е около 7,1 процента от населението в света. Най-много са германците - 82,4 милиона, а най-малко са жителите на Малта - само 399 хиляди. Всяка от страните членки на ЕС има свои специфични демографски проблеми и те са на фона на плюсовете и минусите характерни за тази европейска общност като цяло.
Впечатлява, че в сравнение със средните показатели за света държавите от ЕС имат ниска раждаемост, която, общо взето, е в своеобразен баланс със смъртност, ниска детска смъртност, сравнително голяма средна продължителност на живота, неблагоприятна възрастова структура, малък брой деца на една жена, положителна нетна миграция и малък естествен ръст на населението. Оказва се, че България има малко или повече най-лошите показатели от всички страни членки, кандидат-членки и балкански страни. Това са изводи от експерти по демографията от Европейския съюз.
Средната раждаемост в ЕС е 10,1 на 100 души с вариране между 8,33 за Германия и 14,25 за Ирландия. Тя е около два пъти по-малка от средната раждаемост в света (20,1). С относително висока раждаемост в Евросъюза (над 12 на 1000) са Франция, Кипър и Люксембург, а с по-ниска (под 9) - Австрия, Италия, Естония, Словения и литва. В Румъния тя е 10,7, а в България - 9,66 на 1000. С изключение на Хърватска останалите балкански държави имат по-висока раждаемост от България.
Продължителността на живота зависи от съотношението раждаемост/смъртност, жизнения стандарт и състоянието на здравеопазването. Общата продължителност на живота в държавите от ЕС е 78,2 години - 75,1 за мъжете и 81,6 за жените, като в страните от стария формат тя е 78,75 г., а в новоприетите - 74,67 г., или с около 4 години по-ниска.
Средната продължителност на живота в Румъния е 77,2 г. Средната продължителност на живота н България е 71,3 г. - 67,9 г. за мъжете и 75,1 г. за жените. Тя е с около 7,4 години по-ниска от тази на първите 15 страни от ЕС и с 3,3 г. - от новоприетите 10 държави. По-дълго от българите живеят и хората в останалите балкански страни.
Нетната миграция е сред най-важните фактори за ръста на населението и се определя като разлика между процентите на имиграция и емиграция на година. Като цяло ЕС има положителна нетна миграция от 1,5 процента. За 15 от страните на ЕС показателят е 2,59 с вариране от 0,66 за Франция и 8,86 за Люксембург.
Новоприетите държави членки имат слабо отрицателна нетна миграция (-0,1). Румъния и България са с най-висока нетна отрицателна миграция между всички членки на ЕС, възлизаща на -4,3. Това е максималната стойност за всички европейски държави, включително страните от Западните Балкани и бившия СССР.
По Евробарометър