Добре известно е въздействието на пробиотиците върху храносмилателната система, но група учени решиха да проверят дали тези препарати могат да окажат влияние и на човешкия мозък. Скорошно изследване, публикувано в списание Aging Neuroscience, показа, че всекидневният прием на пробиотици може леко да подобри паметта и мисловната дейност при възрастните хора. Резултатите сочат, че е възможно полезните бактерии да бъдат превенция срещу алцхаймер и други форми на когнитивен дефицит. Учените обаче уточняват, че за да бъде потвърдена тази теория, предстоят още много изследвания.
За момента има твърди доказателства, че мишки, в чиято храна са добавени пробиотици, подобряват паметта и мисловните си умения. Тези контролирани проучвания вече са проведени и върху хора. 60 души, страдащи от алцхаймер, са били разделени на две групи. Едната е приемала ежедневно чаша обикновено мляко, докато напитката на втората е била обогатена с полезни бактерии. В началото и в края на 12-седмичните изследвания специалистите са направили редица тестове на болните за измерване на мозъчните функции, като броене назад от 100 до 1, повторение на фрази, запаметяване на поредица от снимки и други.
След 12-седмичен курс мозъчната дейност на групата, приемала пробиотици, се подобрила
Освен това никой от хората в нея не се е оплакал от странични ефекти. В началото на проучването те имали среден резултат 8,07 точки от максимум 30, а след него – 10,06. Групата, която пиела мляко без добавки, регистрирала спад – от 8,5 към 8 точки. Изследването е показало и други резултати от вземането на полезните бактерии. Ежедневният им прием е свързан с намаляване нивата на холестерола и понижаване на инсулиновата резистентност.
„Виждаме промяна в метаболитните процеси и най-вероятно това е механизмът, чрез който пробиотиците могат да повлияят на болестта на Алцхаймер. Именно върху това ще насочим вниманието си занапред‘‘, коментира Махмуд Салами, професор по физиология в иранския университет „Кашан“, който е сред учените, провели проучването.
Валтер Лукиу, професор по неврология в щатския университет в Луизиана, съобщава, че проведеното изследване дава важни доказателства за теория, според която чревната микрофлора може да има роля за неврологичните функции на организма, а пробиотиците могат да повлияят и на двете.
„Микрофлората на стомашно-чревния тракт на болните от алцхаймер е различна от тази на здравите хора. Трябва да помислим и за тази връзка между третирането на болестта и полезните бактерии“, казва професорът. Той лично не е участвал в проучването, но заявява, че е впечатлен от него.
Подобрението на паметта е съвсем минимално и болните остават тежко увредени, но резултатите показват, че пробиотиците все пак имат влияние. Общото заключение е за една обнадеждаваща тенденция, която дава основание за следващи проучвания. По-големи групи пациенти и по-дълъг период на тестове могат да покажат по-ясно дали пробиотиците имат клинично значимо влияние върху когнитивните способности.
(Бел. ред. В магазини „Лечител“ може да откриете ПробиМакс 8® - четете повече на стр. 23.)
Има три много лесни стъпки, които действат като превенция срещу алцхаймер
– това са здравословно хранене, физическа активност и поддържане на нормално тегло. Специалистите ги препоръчват като защита срещу деменция и атрофиране на мозъка. При половината от случаите на заболели се наблюдава нарушаване на тези прости правила. Изследване в САЩ показва, че промяна в начина на живот и понижаване на тези рискове с поне 10% могат да предотвратят близо половин милион случаи на болестта.
В проучването са участвали 44 души на възраст между 40 и 85 години, които имат леки проблеми с паметта, но все още не са с диагноза деменция. Те предоставили информация за своята диета, физическа активност и индекс на телесната маса и преминали тест на мозъка за измерване на различните нива протеини. Специалистите наблегнали на два вида – бета-амилоидни плаки и тау-протеин. И двата се определят като ключови за болестта на Алцхаймер.
Учените установяват, че има значителни разлики в нивата на протеините при пациентите, които водят здравословен начин на живот, и при тези, които имат вредни навици като пушене, заседнал начин на живот и наднормено тегло.
„Фактът, че открихме връзка между начина на живот на молекулярно ниво и състоянието на паметта, всъщност ни изненада“, казва ръководителят на експеримента доктор Дейвид Мерел, професор по неврология и човешко поведение в институт УКЛА. Той разкрива още, че някои от неговите пациенти споделят, че след дълга разходка или обедно меню с риба усещат избистряне на паметта.
Така изследването потвърждава теорията, че добрите навици за тялото са добри и за мозъка. Учените наблягат на това, че отстраняването на рисковите фактори действа повече от фокусирането само върху един. За щастие, здравословното хранене и физическата активност често вървят ръка за ръка, а заедно спомагат за поддържане на теглото. Така че прилагането на трите правила за превенция срещу алцхаймер не е чак толкова трудно.
Превод от английски
Десислава ЕЧЕВА
