Проф. Ирена Костадинова е ръководител на Клиничния център по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология в МУ - София и Национален консултант по нуклеарна медицина. Тя има голям принос за въвеждането в България на най-модерните хибридни методи за образна диагностика. Има многобройни специализации в Германия, Великобритания, Гърция, Испания. С името на проф. Костадинова се свързват 4 изобретения и 21 рационализации.
• Проф. Костадинова, когато се каже нуклеарна медицина, какво се влага в това понятие?
- Медицинската радиология включва нуклеарна медицина и лъчетерапия. Заради бурното развитие на тези специалности, което започна още преди 20 години, сме се разделили. Лъчетерапевтите се занимават основно с лъчелечение на пациентите с онкологични заболявания, докато нуклеарните медици се занимаваме с диагностичното и терапевтичното приложение на радиофармацевтиците - както при онкологични, така и на неонкологични заболявания.
Нашата специалност може да се нарече още функционална образна диагностика. Класическата образна диагностика, която е добре позната на повечето хора, се занимава основно с детайлните морфологични и структурни промени в органите, докато с нуклеарната медицина можем да установим ранните функционални промени при различни патологични процеси.
Още по-голям напредък е въвеждането на т.нар. хибридни апарати, които обединяват възможностите на двата образни метода за диагностика – морфологичната и функционалната. От 2000 година те започнаха да се налагат категорично и бързо в широката медицинска практика.
• С колко такива апарата разполагаме в България и покриват ли нуждите на пациентите у нас?
- В момента у нас функционират два вида апарати - за позитронната емисионна томография, комбинирана с компютърната томография (PET-CT) и еднофотонната емисионна томография, комбинирана с компютърна томография (SPECT-CT).
Разполагаме с шест хибридни скенера – два PET-СТ и четири SPECT-CT. Предстои инсталирането на нови РЕТ-СТ апарати в Пловдив, Плевен и още два в София. Броят им все още не е достатъчен, а най-красноречивият пример за това е, че все още се налага чакане, понякога дори два-три месеца. При някои заболявания това не е добре от гледна точка на диагностичния и респективно терапевтичния подход. Обичайното изчакване при висок стандарт на медицината е до 15 дни. Но там на 500 хиляди жители има един PET-СТ и на всеки 250 хиляди – един SPECT-CT, т.е. на нас ни трябват около 12-14 PET-СТ апарата.
• Според спецификата на апаратите при какви диагнози се използват?
- SPECT-CT се използва за диагностика на сърдечни, белодробни, нефрологични и урологични заболявания, при болестни изменения на щитовидната и паращитовидната жлеза. При децата с епилепсия тази техника е особено полезна. Благодарение на нея и на РЕТ-СТ-скенера локализираме огнището, което трябва да се оперира от неврохирурзите.
В кардиологията SPECT-CT се използва например при исхемичната болест на сърцето за разграничаване на стенокардия от инфаркт. С тази технология свеждаме до минимум фалшиво положителните и фалшиво отрицателните находки и при нормален резултат не подлагаме пациента на ненужна инвазивна коронарография.
С SPECT-CT достигаме до точна диагноза и при рак на гърдата, когато мамографията и ехографията не успяват да дадат диагностичен резултат.
PET-CT се използва много често при съмнения за тумор на белия дроб, защото с това хибридно изследване може да се разграничи с голяма степен на сигурност доброкачествено от злокачествено огнище.
При неясен по локализация тумор РЕТ-СТ изследването също е от голяма полза благодарение на възможността за целотелесно изследване. Така след биопсично потвърждение лекарят може да се насочи към най-адекватната терапия.
Друго приложение на РЕТ-СТ е определянето на стадия на заболяването, ранна диагноза при рецидиви, особено когато има увеличение на туморните маркери, а образните методи са с отрицателен или несигурен резултат. Такива са тумори на стомашно-чревния тракт, на гърдата, на главата и шията, меланома, лимфомите и др.
Понякога резултатите от хибридните изследвания променят напълно терапевтичния подход, от който пациентът би имал най-голяма полза, т.е. позволява индивидуализиране на лечението.
• Как стои въпросът със специалистите във вашата област – има ли и тук недостиг на квалифицирани кадри?
- Имаме капацитет да обучаваме още колеги. По-важен е въпросът какво е качеството на тези специалисти. Категорично мога да заявя, че тяхните знания и умения са на европейско ниво и хората, на които се налага да се подложат на подобен вид изследвания, могат напълно да разчитат на висока компетентност в разчитането на изследванията, особено в университетските болници. Ние сме равностойни партньори на западните ни колеги, участваме в конгреси, обучения, проучвания. Според европейските стандарти, за да работи самостоятелно един лекар при разчитането на образа от хибриден апарат, трябва да е направил около 800 изследвания съвместно с друг, по-опитен в областта специалист.
Забелязвам засилващ се интерес на младите колеги към нашите иновативни методи, което ме прави много щастлива - ще имаме достойни наследници!
Интервюто взе
Елица ПАЛОВА
