в-к Лечител
в-к Лечител
 

Спадът в цената на суровия петрол – кой печели и кой губи?

Брой: 14, 9 април 2015 - ВЕЛИКДЕН
Доц. Иван ИВАНОВ

От лятото на 2014 г. цената на суровия петрол на световните борси бележи силен спад. За България сортът Urals е суровината за рафинерията на „Лукойл – Бургас“ и неговата цена е изходна за определяне на цените на най-разпространените течни горива – бензин А95 и дизелово гориво. Историческият максимум на цената на Urals е постигнат на 4 юли 2008 г. – 139,08 US$ за барел. В периода от 2011 до началото на 2014 г. цената се колебае от $110 до $120 за барел. Задържа се до средата на юни 2014 г., след което започва да намалява, за да стигне през януари 2015 г. едва $46 за барел.
Причините
Само преди няколко години бе достатъчно да експлодира петролопровод в Нигерия, за да се вдигне цената на „черното злато”. Прогнозите лесно стигаха до 150 долара за барел, дори и до 200 долара. Това се случваше през 2008 г. През 2014 г. имаше достатъчно кризи. Цената на нефта пак би трябвало да се покачи поради ситуацията в страни производителки като Русия, Либия и Ирак. Стана обаче точно обратното: от юни насам цените падат все повече и повече. Старите правила при цената на петрола вече не важат.
Нарастващото производство на САЩ в комбинация със слабото търсене са основната причина цената да се срине с повече от 50% от средата на юни 2014 г. насам. Американският добив през последните пет години се увеличи с около 60%. Хидравличната технология и хоризонталните техники за сондиране дават възможност на производителите да достигнат до нефт, който преди беше в капана на шистите. През януари 2015 г. производството на САЩ вече надмина това на Русия и Саудитска Арабия. Енергийните пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на „шистовата революция“.
Има и важна геополитическа причина за срива на цената на петрола. На 28.03.2014 г. в Рияд се състоя среща между президента Барак Обама и краля на Саудитска Арабия Абдула. Истинската цел на визитата на Обама в Рияд най-вероятно е била искане към краля за възможно въздействие върху световните цени на петрола. Саудитска Арабия разполага с възможности значително да увеличи добива и по този начин да разруши създалото се на световния пазар статукво. САЩ и Саудитска Арабия вече прибягваха до подобно въздействие върху Съветския съюз. Сривайки цените на петрола през 80-те години на 20 век, те успяха максимално да изострят вътрешните икономически и политически противоречия в СССР, което доведе до неговия крах. Тогава Саудитска Арабия рязко увеличи добива на петрол: от 2 млн. до 6 млн. барела на ден в края на 1985 г., а след това – и на 10 милиона. В началото на 1986 г. петролът падна от $32 на $10 за барел. Пазарът се оказа пренаситен. За СССР последиците бяха фатални. В тежка криза, с икономика, неспособна да произвежда необходимото количество потребителски стоки и без валута за внос на такива, след пет години СССР прекрати съществуването си. По същество сега се води подобна глобална петролна война, в която САЩ и Саудитска Арабия воюват срещу Русия и Иран, с цел тези държави да банкрутират, сваляйки им цените на петрола под нивото, което е нужно на Москва и Техеран. Косвено признание за този сценарий е изявлението на Путин, че САЩ и Саудитска Арабия са в заговор срещу цените на петрола.
От друга страна, ОПЕК вече не е в състояние да контролира цената на петрола заради увеличения добив от шисти. Членовете на организацията произвеждат само една трета от световното производство. За ОПЕК предизвикателствата продължават да растат, тъй като не може да  противодейства на спада на цените на петрола чрез ограничаване на добива. Най-големият производител в ОПЕК – Саудитска Арабия, се противопоставя на свиване на производството с цел повишаване на цените. Тя провежда друга тактика: намали цената за клиентите си в САЩ, за да  устои на силната конкуренция на местния шистов петрол, и остави цените да се понижават, което ще извади от пазара онези производители, чийто добив е скъп. Това ще доведе до свиване на предлагането и стабилизиране на цените.
И накрая – икономическото забавяне на Китай в последната година доведе до намалено търсене и потребление на петрол от този най-бързо разрастващ се консуматор на течни горива.
Последиците
България

България ще се облагодетелства значително от спада в цената на петрола – ще бъдат икономисани 1,23 млрд. долара, или 2,3% от БВП. Едновременно с това обаче ще намалеят приходите от акцизи и данъци в републиканския бюджет.
Пазарът на течни горива у нас е под силното въздействие на 3 основни фактора: неоправдано високи цени, поради силно завишените разходи за рафиниране, транспорт, осигуровки, съхранение и заплати; злоупотреба с господстващо положение в резултат на концентрацията в една компания на 80% от собствеността върху данъчните складове за течни горива и загуби на акциз и ДДС от нерегламентиран внос и износ на течни горива, заради липсата на измервателни уреди и свързването им в реално време с информационната система на Агенция „Митници“.
„Лукойл“ не изпълни наредбата, съгласно която производителите и търговците на течни горива са задължени да поставят измервателни устройства на производствените си мощности и тръбопроводите. Уредите трябва да предават в реално време информация за количеството продукти, за които трябва да се плати акциз. Целта е да се ограничат злоупотребите и неплащането на акциз. Липсата на измервателни уреди създава възможност за нелегален внос и износ на течни горива, чрез терминала в пристанище „Росенец“, отдадено на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД на концесия. Охраната на пристанището и на терминала е поверена на фирма, в която решенията се вземат с мнозинство от чужди граждани. През 2011 г. бе закрито бюрото на Агенция „Митници“ на Терминал „Росенец“, външна граница на ЕС и НАТО. На 20.03.2012 г. тогавашният министър на вътрешните работи, в отговор на депутата Лъчезар Тошев, публично потвърди, че няма български гранични служители на пристанище „Росенец“. Авторитетни западни издания определиха пристанището като „анклав на Русия в страна членка на ЕС“. Оставени без контрол, по тръбопроводите могат свободно да преминават нерегламентирани количества, без върху тях да се начисляват акциз и данъци. Точно такива нарушения бяха открити по време на внезапната проверка на служители на Агенция „Митници“.
В края на 2013 г. правителството на Пламен Орешарски отмени наредбата и се отказа от контрола на движението на течните горива по нефтопроводите. Резултатът не закъсня: постъпленията в бюджета от акциз на горива за първите шест месеца на 2013 г. бяха 1,6 млрд. лв., а за същия период на 2014 г. приходите от акциз на горива са 879 млн. лв., т.е. наполовина. Загубата за хазната идва от нелегално продадено гориво.
Русия
Навлязлата в рецесия руска икономика може да загуби близо 100 млрд. долара приходи, или около 5% от БВП, ако цената на петрола се задържи около $60. Рублата се срива, с очертаващи се по-нататъшни лоши перспективи. За да ограничи обезценяването на рублата, централната банка интервенира, използвайки валутния резерв на страната, който в рамките на осем месеца намаля от 506 млрд. $ на 385 млрд. $. Наложените от Запада срещу Русия санкции влияят пряко върху това, което може да последва в средносрочна перспектива. В Официалния вестник на ЕС е публикувано постановление, което конкретизира санкциите в областта на добива на петрол. Ограниченията засягат оборудването не само на територията на Русия, но и използване на съоръжения в изключителната й икономическа зона и морски шелф.
Програмите за заместване на вноса с местно производство не могат да се осъществят бързо. Позоваването на успешния опит за възстановяване на руската икономика след банкрута от 1998 г. е измамно. В края на 90-те години в Русия все още имаше значителен производствен потенциал от съветски времена, част от който се възроди след девалвирането на рублата. Днес държавното присъствие в икономиката е толкова голямо, че изобщо не може да се очаква възраждане на предприемаческата активност. Делът на вноса е значително по-висок, като става дума не само за стоки, но и за технологии, части и цели производства. Това означава, че при намаляване на притока на валута могат да спрат цели производства. Освен това в края на 90-те години Русия не се намираше в международна изолация, нито бе обект на санкции. Резултатите от това са съкрушителни – руската икономика през 2015 г. ще стагнира, през 2016 г. ще нарасне с 0,1 на сто и едва през 2017 г. ще може да отбележи ръст от 1,6 процента. Главният проблем на Русия е, че нейният икономически модел вече е неконкурентоспособен, а санкциите и украинската криза само ускоряват срива. В продължение на години, благодарение на държавното преразпределение на парите от петрола, заплатите растяха по-бързо от производителността. Не бе постигнат напредък нито в стимулирането на конкуренцията, нито в борбата срещу бюрокрацията и корупцията, нито в изграждането на правова държава, нито в приватизацията или насърчаването на предприемачеството. В момента нещата вървят към все по-чувствителна държавна намеса, към самоизолация на Русия и заиграване с националното величие. Никой не протестира, сякаш всички са доволни, че ще посрещнат лишенията с гордо вдигната глава. На пресконференцията на Путин на 18 декември м.г. той изрази убеденост, че руската икономика ще се възстанови до две години, защото световната икономика расте и тя се нуждае от енергийни ресурси. Това означава, че той продължава да вижда бъдещето на Русия като доставчик на енергийни суровини за индустриалните страни. В същото време добивът на нефт в Русия е в стагнация. За тази година се очертава нулев ръст, а от 2015 г. ще започне и спад. Западните санкции ще се почувстват след 1-2 години като липса на технологично оборудване при проучванията и сондажите.
Засилващият се авторитаризъм и национализъм в Русия през последното десетилетие потвърждават „Първия закон на петролополитиката“ на Томас Фрийдман: „Цената на петрола и нивото на свободата винаги се движат в противоположни посоки за богатите петролни държави. Колкото по-високи са световните цени на суровия петрол, толкова повече свободата на словото, свободата на медиите, свободните и честни избори, независимата съдебна система, върховенството на закона и независимите политически партии отслабват. Колкото повече расте цената, толкова по-малко чувствителни са петролните лидери за това какво мисли или казва светът за тях.“
Засега Путин залага на чувството на патриотизъм. Руският президент се обърна към народа с призив стоически да стегнат коланите, така че Родината да запази геополитическите си амбиции. Путин се надява, че цените на петрола ще скочат в близките година или две. Ако ниските цени се задържат между пет и седем години, Путин и системата му ще катастрофират. Това се случи със Съветския съюз след няколко години на ниски цени на петрола в края на 80-те години на миналия век.
Производителите
Страните производители, чийто бюджет зависи от високите цени, са губещи и са в особено затруднено положение. Нигерия бе принудена да девалвира националната си валута. Венецуела изглежда все по-близо до изпадане в неплатежоспособност, Иран също изпитва подобни проблеми, допълнени от международните санкции и поевтиняващата валута. Кувейт ще изгуби приблизително 20 на сто от БВП, или около 32 млрд. долара. За Русия цената на петрола трябва да бъде най-малко $100,1 за барел, за да може да избегне бюджетен дефицит.
Спад на цените под $60 за барел се очаква да е неизгодно за почти всички участници на пазара. По-ниска цена от тази прави добива на шистов петрол нерентабилен, поставя под въпрос инвестициите в конвенционалния добив, заплашва драматично бюджетите на страните производители. От друга страна, няма икономически фактори, които да предполагат сериозно повишаване на цените.
Световната икономика
Сривът на цената на петрола преди беше предвестник за световен икономически спад, поради рязко свито потребление на суровината. Сега обаче цената пада поради непрекъснато нарастващото производство и предлагани количества. По тази причина сриването на пазарните стойности ще насърчи световната икономика, като предостави на потребителите и производителите неочакван паричен ресурс. Това важи особено в страни с по-високи енергийни разходи. Спадът на цените на петрола ще окаже положително влияние върху икономиките в Европа. Горивата поевтиняват, а това оставя повече средства у хората и те могат да ги харчат за стоки и услуги. Падащите цени на петрола са истинско облекчение за големите потребители на горива и петролни продукти като авиокомпании, корабни компании и др.
Прогнозата
Цената на суровия петрол ще се задържи и стабилизира на нива, значително под $100 за барел. Основната причина е технологичната революция в методите за проучване и добив на петрол и газ. Хидравличното разбиване е доказателство за изобретателността на хората и за огромната мощ на техническия прогрес. Стремителното развитие на новите технологии беше силно подценено не само от ръководителите на Русия, Венецуела и Иран, но и от водещите аналитични и прогностични институции на Запад. Анализът дава основания да се прогнозира, че в дългосрочен план търсенето ще е по-ниско от предлагането и цената на суровия петрол в следващите няколко години ще се стабилизира около $60 за барел.
Непрекъснатото усъвършенстване на методите за проучване и добив на петрол и газ от шисти разширява възможностите за производство и понижава цената. Добивът на петрол от битумните пясъци в Канада нараства стремително, поради вече усвоената технология и практически неизчерпаемия в рамките на цяло столетие ресурс.
В Конгреса на САЩ е внесен законопроект за премахване на ограниченията върху износа на суров петрол. През 70-те години САЩ въведоха забрана за износ, за да се предотврати дефицит на вътрешния пазар. През 2014 г. обаче добивът на суровината в страната се увеличи значително, най-вече поради бума на шистовия петрол. Отмяната на забраната ще доведе до допълнителен спад в цената на петрола на световните пазари.
От друга страна, преговорите за иранската ядрена програма навлизат в заключителната си фаза и са големи очакванията, че скоро ще се стигне до окончателно споразумение. Вдигането на санкциите върху износа ще позволи на Иран да увеличи приходите си и с огромните си запаси да допринесе за задържане на ниската цена. След модернизиране на либийската нефтопреносна система и терминалите на Средиземно море добивът от тази страна нарасна 4 пъти – от 200 хил. на 800 хил. барела дневно – и се очаква в следващите години да достигне 1 млн. барела на ден.
Едновременно с това се развива технологията на добив на петрол и газ от дълбочинни водни басейни: Мексиканския залив, Северно море, Източното Средиземноморие, Черно море и др. Този сегмент от световния добив ще се разраства в следващите десетилетия.
Общият извод е, че безвъзвратно са отминали годините, когато страните от Близкия изток и Русия диктуваха условията и цените на световната търговия със суров петрол, когато, чрез ограничаване на предлагането, поддържаха прекалено високи цени и трупаха спекулативна печалба за сметка на останалия свят. Апокалиптичните прогнози, че в следващите десетилетия ще се водят световни войни за петролните кладенци, се разсеяха като дим. Днес производителите извън ОПЕК и Русия доминират като количество предлагана суровина на световните пазари. Всеки от тях се стреми, чрез увеличеното предлагане и по-ниски цени, да спечели потребителите в условията на свободен и конкурентен пазар. Петролът вече не може да бъде използван за изнудване и шантаж.


Брой: 14, 9 април 2015
 
 
Продукти
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
УРИСАН® (URISAN)
 
Витатабс® тирозин, йод и селен
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД