в-к Лечител
в-к Лечител
 

Мореплавателят Дончо ПАПАЗОВ: Дълбоко съм убеден, че България има шанс

Брой: 27, 4 юли 2013 - АЛЕРГИИТЕ
Дончо ПАПАЗОВ е единственият, световноизвестен мореплавател от България, който през 70-те и 80-те години на миналия век постигна невероятни резултати в екстремни експедиции, които никой не е успял да повтори до днес.
По образование е икономист – практикува 15 години, преди да се впусне в морските приключения. През 60-те години участва в леководолазни археологически експедиции и става рекордьор по гмуркане на дълбочина без апаратура. Работил е в киното и телевизията като сценарист, редактор, журналист и автор на документални, научнопопулярни филми и телевизионни предавания. Депутат е в 36-ото Народно събрание.

  •  Г-н Папазов, имате ли информация дали някой е успял да повтори направеното от Вас в експедициите Ви?
Може би са правени опити, но, доколкото знам, никой не е успявал. Имам сведения, че една-две години след края на моите експедиции японци са правили опит да ядат планктон при плавания, но не разполагам с повече подробности по темата.
Французинът д-р Ален Бомбар направи подобно нещо през 1952 г. Той беше човекът, който написа и предговора към една от книгите ми.
  •  При толкова много експедиции – общо пет, с продължителност 12 години, как учените използваха резултатите, защото това е невероятен шанс за тях?
 Много голяма работа по отношение на експедициите свърши д-р Кирил Златарев, който беше шеф на Авиомедицинския институт тогава. Занимаваше се с авиационна и космическа медицина. Всички тестове, които са правени непрекъснато по време на експедициите, бяха разработени от института. Много от тях преди това са използвани в космически изпитания. Тезата на Кирил беше, че никъде не може да бъдат по-добри екстремните условия, отколкото на спасителна лодка. Тези проби, наречени „Мир“, не бяха секретни, а открити за науката и обществото. Във две или три от книгите ми накрая бяха поместени. Кирил дотам се беше запалил, че искаше да ме предлага за космонавт, защото се оказа, че моите психически и физически показатели скачат в екстремна среда вместо да спадат. Аз, естествено, отказах.
Но да се върна по-назад във времето... Когато си купих лодка през 1968-69 г., работех като научен сътрудник в институт за металорежещи машини. Тогава реших, че трябва да направя нещо и измислих цялата тази програма. Ясно беше, че ще е свързана с морето, защото винаги много съм го обичал.
Беше много трудно, защото нямаше към кого да се обърна. Отидох при моя приятелка, която работеше във вестник „Орбита“. Постепенно станах изключително близък и с Митко Езекиев, който също работеше там. Той ме подкрепяше изцяло в инициативата. Привлякох и Института по хранене. Така всъщност направихме първата експедиция „Планктон“. Тя беше с моята моторна лодка, пред Созопол, в Бургаския залив, където 14-15 дни седях и се хранех само с планктон. Това е единствената експедиция, в която съм се изхранвал изключително по този начин. Във всички други планктонът бе част от диетата – около 50%. Имахме и консервирана храна. Разбира се, по време на пътуванията тя се разваляше и трябваше да я изхвърляме.
  • Безспорно храненето с планктон е едно от нещата, което е най-впечатляващо. Разкажете повече за това изпитание!
По-горе споменавам за д-р Ален Бомбар, който пресича Атлантика с гумена лодка без храна – всъщност той е човекът, вдъхновил ме за подобно изпитание. За разлика от нас обаче, освен планктон, е ловял и риба. Ние нито веднъж не сме яли риба, единствено зоопланктон, в който има витамини, белтъчини и всичко необходимо за оцеляването на организма. Ловяхме го с мрежи, или мелничарско сито, което има различни по размер отвори. Отвратителен на вкус обаче е фитопланктонът. Когато се филтрира, е смесен – фито- и зоопланктон. Всичко това се издърпва от дълбочината. Където има студени течения планктонът е повече. Това се дължи на количеството кислород – в топлата вода количеството е по-малко и съответно планктонът в ограничен.
Съхранявахме го като го консервирахме в шишенца. Някои от тях предавахме за проби – изследвани са дори в Департамента по търговия на САЩ.
  •  Как Ви приемаха по света и в България тогава?
 В експедицията по преплаването на Тихия океан се включи и Междуправителствената комисия по океанография на ЮНЕСКО. Нейният главен секретар Дезмънт Скот написа един от предговора на книгата ни „С „Джу“ през Пасифика“. Той имаше някаква странна слабост още преди да сме се запознали. Когато го посетихме, на стената в кабинета му имаше карта единствено с маршрутите, които бяхме изминали с нашите спасителни лодки. Помня, че Леда Милева – тогава посланик в ЮНЕСКО, като видя това, ахна. Г-н Скот дотам се беше превързал, че дойде да ни изпрати в последното плаване към Гибралтар и ни предупреди, че има секретни сведения за пирати пред Казабланка, които нападали яхти, и затова да отцепим направо към океана. Попита ме с какво може да ни помогне, а аз му отвърнах да измие палубата и да купи картофи. Той беше човекът, който пращеше писма до всякакви световни институции, че това са исторически експедиции. Благодарение на този факт, където отидехме, ни канеха на правителствено ниво. Например на последното плаване в Аржентина на три пъти ни ескортираха с военни кораби в знак на уважение. Там толкова писаха и говориха за нас във вестници и телевизии, че по улиците ми подвикваха: „Дончо“. Истина е, че в България така не ме посрещаха, но все пак и в нашата страна бях известен. Тогава ние не бяхме най-подходящите хора, които да се афишират. Благодарение на факта обаче, че в чужбина ни отразяваха с добро, помогна това да се случи и в нашата страна.
  •  Да скочим в днешни дни – настоящото правителство, АЕЦ „Белене“, сегашните политици... Какво мислите по тези въпроси?
 Отново ще свържа моя отговор с морето. В това правителство участват трима капитани от борческата група ТИМ, а те са пряко свързани с Русия. Слуховете говорят, че и средствата на партия Атака идват именно от там.
По отношение на „Белене“ мисля, че трудно може да се върне на дневен ред, защото целият български народ разбра, че токът, който произвеждаме, е повече. Но е много вероятно да опитат да направят нещо в АЕЦ „Козлодуй“.
Аз съм един от основателите на „Свищовския комитет“ от 1 февруари 1990 г., поканен от Лъчезар Тошев. Заедно тогава организирахме един от първите протести срещу „Белене“ – по суша и вода. Командвах флотата от 60 плавателни съда – това беше първата българска демонстрация в стил Грийнпийс. Атакувахме напълно забранената зона на атомната централа, стъпихме на остров Белене, който тогава също беше забранена зона.
Винаги съм твърдял – улицата издигна и крепеше СДС. По времето на Иван Костов и Филип Димитров политиците се обявиха против нея, започнаха да я елиминират. Мисля, че отново предстоят протести и хората ще излязат на улицата. (Бел. ред. Тези думи на Дончо Папазов се оказаха пророчески. Само две седмици след това интервю хората излязоха на протести в София, Пловдив, Варна, Бургас, Благоевград, Русе, Велико Търново...) Съвременните политици не трябва да са корумпирани и водени от мръсотии, а елитна политическа класа.
По-екстремно преживяване от експедициите беше моето депутатстване в 36-ото Народно събрание. Когато свалиха Стефан Савов като председател на Народното събрание, толкова тежко го преживях, че получих диабет.
  •  Сега как протича животът Ви?
 Летните месеци живея в Царево – в каравана, между лодки и вода. Имам внук, който ми е голяма гордост. Той е на 12 години. Влече го много театърът. В продължение на няколко години играеше детето в пиесата на Коко Азарян „Вишнева градина”, но вече отрасна и не отговаря на изискванията за детската роля в постановката. От време на време играе във филми, пише добре, много е музикален.
  •  Какво бихте казали на сегашните млади хора – да останат ли в България или да тръгват по света?
 Аз не мога да давам рецепти, но мога да кажа, че за България има шанс, ако всеки сам развие в себе си самоуважението, т.е. да не е склонен на подлости, корупции и кражби. И ако искат с него да се отнасят като с човек, трябва яростно да пази правата си. Само тогава България ще дръпне напред. Аз съм дълбоко убеден, че страната ни има шанс.
****************************

„Дончо Папазов обиколи света с яхта, сам, без спиране, като по-голямата част от плаването е през зимния сезон на Южното полукълбо, изцяло в поясите на „ревящите четиридесет” и „неистовите петдесет” градуса, се описва в сайта http://www.donchopapazov.bg/ – подарък за мореплавателя по случай 70-годишнината му от неговата дъщеря Яна. – През 1988 г. Дончо усъвършенства „невъзможния път” на прочутия мореплавател-самотник Вито Дюма, който през 1942-43 г. обикаля света през нос Хорн. „Невъзможният път” е прието да се нарича предизвикателството да се обиколи света в южните ширини през трите носа – нос Добра надежда, нос Луин и нос Хорн.
Дончо направи възможен българския „невъзможен път” – направи го сам и без да спре за 164 дни, на борда на яхтата „Тивия“, винаги на юг от "ревящите четиридесет градуса".
****************************

Планктон I – През 1970 г. Дончо изкарва 14 дни в малка рибарска лодка в Бургаския залив на Черно море без храна, преживявайки с планктон.
Планктон II – През 1972 г. пресичат Черно море от Варна до Сочи за 26 дни с корабна спасителна лодка, преминават 520 морски мили.
Планктон III – През 1974 г. пресичат Атлантическия океан с корабна спасителна лодка с платна от Гибралтар до Куба. Общо 4880 морски мили за 68 дни и диета с планктон.
През 1975 г. с яхтата „Еол” и екипаж от БНТ плават 48 дни в Егейско море. Изминават 1200 морски мили.
Планктон IV – През 1976 г., отново с корабна спасителна лодка с платна, преплават Тихия океан от Лима, Перу, до Сува, о-в Фиджи. За 140 дни минават 8070 морски мили.
Дончо Папазов и Юлия Гурковска за онова време са хората, прекарали най-дълго на борда на спасителна лодка (187 дни) и изминали най-много морски мили (13 470).
През зимата на 1978-а с яхта „Тивия” обикалят Европа от Балтийско до Черно море. На борда е 5-годишната им дъщеря Яна, както и екип на Българска национална телевизия. Изминават 5200 морски мили за 94 дни.
Планктон V – От 1979 до 1981 година Дончо, Джу и Яна правят обиколка на света по маршрут Созопол–Средиземно море–Гибралтар–Панама–Торесов проток–нос Добра надежда–Бразилия–Гибралтар–Созопол. Изминават 42 160 морски мили за 777 дни.
През 1987 г. Дончо е шкипер на яхта „Тивия”, която плава от България за Аржентина. На борда е Методи Савов. Изминават 8400 морски мили за 136 дни.
През 1988 г. на борда на яхтата „Тивия” Дончо обикаля света сам, без спиране, по „невъзможния път”, винаги на юг от „ревящите четирийсет градуса”. Преминава през нос Хорн в разгара на южната зима, на 30 май. Изминава 19 000 морски мили за 164 дни.
През 1989 г. Дончо е шкипер на яхта „Тивия” в плаването от Аржентина до България. На борда е Николай Йотов. Изминават 8880 морски мили за 194 дни.


 Елица ПАЛОВА


Брой: 27, 4 юли 2013
 
 
Продукти
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
Евония (Evonia)
 
ЕВОНИЯ (EVONIA)
 
Lechitel.BG :::
 
ЕПАМАР
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД