в-к Лечител
в-к Лечител
 

Хранене при пациенти на хемодиализа

Брой: 17, 23 април 2009 - ДИЕТИТЕ

     Хемодиализата е метод за инструментално отстраняване от организма на отпадни продукти от обмяната на веществата. Тя се налага, когато бъбреците не функционират и в кръвта се натрупват абнормно високи количества токсични за организма вещества. Хемодиализата изисква непрекъснат достъп до кръвния ток чрез хирургично създаване на фистула за свързване с вена и артерия. Диализната течност има същия електролитен състав както нормалната плазма. Хемодиализното третиране e 2-3 пъти седмично с продължителност от 3-5 часа. Отпадните продукти от обмяната и електролитите преминават чрез дифузия, ултрафилтрация и осмоза в диализната течност и се отстраняват. При тази процедура заедно с вредните се губят и някои жизнено необходими за организма вещества, като най-надеждният начин за набавянето им е чрез добре балансирана диета. 
     Докато диетата при хронична бъбречна недостатъчност се разработва с цел ограничаване натоварването на органа с определени храни, при хемодиализа целта е компенсиране на дефицитните състояния и гарантиране на адекватен хранителен статус при наличие на диализните процедури. 
     Диетотерапията е съществена част от комплексната терапия на пациенти, поставени на хемодиализа. Правилната диетотерапия цели: 
     1. Профилактика на хранителни дефицити и поддържане на добър хранителен статус чрез прием на адекватни количества белтъци, енергия, витамини и минерали 
     2. Предотвратяване на задръжка на течности и дисбаланс на електролитите чрез контрол на приема на натрий, калий и течности. 
     3. Максимално забавяне настъпването на костни нарушения чрез балансиран прием на калций, фосфор и витамин D. 
     4. Предлагане на храна с добри вкусови качества и външен вид, която максимално съответства на потребностите и стила на живот на пациента и поддържа неговия апетит. 
     Индивидуална за всеки пациент диета се разработва от специалист, който проследява и хранителния статус в дългосрочен план. Пациентите на хемодиализа живеят у дома и това изисква много добро обучение и високо съзнание за самоконтрол върху храненето. 
     Бъбречно болният пациент, поставен на диализа, трябва да спазва някои от следните общи принципи, които е спазвал и в хода на заболяването: контрол върху количеството консумиран белтък, ограничаване на натрия, калия, фосфора и калция, контролиран прием на течности и стриктен контрол на теглото.

Повишен прием на пълноценен белтък и енергия за поддържане на теглото 
     При бъбречни заболявания приемът на белтък предизвиква натоварване на гломерула и ускорява развитието на бъбречна недостатъчност. При ограничение на белтъка в диетата функцията на бъбрека може да компенсира за по-продължителен период от време. В тази фаза белтъкът се ограничава до 0,6-0,8 г/кг идеално тегло в зависимост от степента на гломерулна филтрация. Не само бъбречната функция се облекчава при този хранителен режим, а и хипертонията, която обикновено съпътства бъбречното заболяване. Същевременно е необходимо добре да се претегли съотношението полза/риск, когато се предписва ограничение на белтъчния внос, тъй като нараства вероятността от недохранване и белтъчен дефицит. При диализни пациенти ситуацията е коренно различна и потребностите от белтък значително нарастват, поради перманентни загуби в процеса на диализиране на кръвта. 
     При тях, напротив, се препоръчва белтъчният внос да бъде до 1,2 г/кг идеална телесна маса, при което не по-малко от 50% трябва да бъдат белтъци с висока биологична стойност, специално от животински произход. При един 80-килограмов мъж дневният прием на белтък не трябва да бъде по-малко от 95 грама. Адекватният прием на белтък осигурява запазване на мускулната маса и поддържане на съпротивителните сили на организма за справяне с инфекции. Месо, риба, птици, яйца и малко количество млечни храни трябва да се консумират ежедневно. В 28 грама месо, риба и пилешко се съдържат средно 7 грама висококачествен белтък. Това означава, че с 280 грама месо, 1/4 чаша прясно обезсолено сирене и 2 яйца се покриват дневните потребности от белтък. 
     Проблемът с храните от животински произход е, че те внасят значително количество фосфати, които трябва да се ограничават при лицата на диализа. В такива случаи, освен диетичен контрол, се използват и специални препарати, т.нар. фосфатни уловители, които предотвратяват усвояването на фосфати и се приемат под лекарски контрол. 
     Внимание трябва да се обръща на достатъчен внос на енергия и да се контролира динамиката на теглото при лицата на диализа. Пациентите трябва да се стремят да поддържат относително постоянно тегло, без да се допуска драстично отслабване, което може да означава недохранване и да има неблагоприятен ефект върху организма. Рязкото повишаване на теглото за кратко време е признак, който подсказва задръжка на течности в организма, което не е желателно да се допуска. Препоръчителното увеличаване на теглото между две диализи e не повече от 2-3 кг, за сметка на задръжка на течности. За да се предотврати прекомерният прием на течности, повишаващ риска от задръжка на вода, чувството на жажда може да се потисне чрез смукане на лед, охладени плодове или кисели бонбони или дъвкане на дъвка, която съдържа лимонена киселина (дъвки за спортисти).

Ограничаване консумацията на натрий 
     Стриктното ограничаване консумацията на натрий е задължителна при пациентите на диализа. Ниският натриев внос намалява задръжката на течности в организма, подобрява качеството на диализата и влияе благоприятно върху съпътстващата хипертония. Диализно болният трябва да спазва безсолна диета с прием не повече от 3 г натрий дневно, или максимално 5 грама натриев хлорид. При този нисък прием на натрий питейният режим може да бъде по-либерален, до един литър течности на ден плюс количеството отделена урина. Обичайната диета внася около 500 мл течности за сметка на естественото съдържание на вода в храните. Ниско натриевата диета изисква изключване на консервирани и промишлено преработени храни, избягване на допълнителното солене, изключване на колбаси, сухи супи, пушени храни. 
     Диализно болните имат често проблеми с апетита, което още повече се задълбочава от необходимостта да се консумира безсолната диета. Изключително важно е предлаганите ястия да бъдат с добри вкусови качества, което може да се постигне с използване на зелени листни подправки - магданоз, копър, босилек, розмарин, с лимонов сок, ябълков и балсамов оцет и други натурални безвредни овкусители.

Ограничаване на храни с високо съдържание на калий 
     Храните богати на калий се ограничават. Степента на ограничение се контролира чрез периодично определяне нивото на калий в серума. Не трябва да се забравя, че освен повечето плодове и зеленчуци някои медикаменти, предписвани при хипертония, съдържат също калий като например АСЕ-инхибитори. Трябва да се сведе до минимум приемът на плодове (пресни и сушени), зеленчуци, плодови сокове и нектари.

Калций, фосфор и витамин D 
     Едно от най-големите усложнения при диализата са метаболитните нарушения на костите или бъбречна остеодистрофия. Това се проявява с разреждане минералното съдържание на костите и отлагане на калций на нетипични места - в ставите и меките тъкани. В диетата калциевото съдържание се поддържа високо, а фосфорът се ограничава. Това създава практически проблем, тъй като повечето богати на калций храни (мляко и млечни продукти) съдържат високо количество фосфор. При това положение тези храни трябва да се ограничават, като същевременно за манипулация на диетата се препоръчва допълнително приемане на калциеви добавки, които допълват диетата с 300-500 мг калций дневно. Тези добавки се дават между храненията за по-добра усвояемост на минерала. Ако приемането на калциеви добавки се започне в ранен етап на диализа, съществува вероятност костните нарушения да се предотвратят. Същото се отнася и до ранното започване на препарати, свързващи фосфора. Ако пациентите на диализа имат ниско серумни ниво на калций, въпреки суплементирането, се предписва витамин D3 и се контролира от лекар. 

     Предложеното примерно меню и информацията, показваща количеството плодове и зеленчуци в една порция, ще улеснят практическото приложение на по-горе дадените указания за хранене на пациенти на диализно лечение.

Примерно дневно меню за лице на хемодиализа
Закуска: Овесени ядки с малко мляко*
Твърдо сварено яйце
Зелена ябълка**

Втора закуска: Сандвич с бяло пилешко месо
Грейпфрут
Зелен чай с мед

Обяд: Месо (телешко, риба, пуешко, нетлъсто свинско)
Варени зеленчуци (свежи или замразени) с изключение на картофи
Ориз или спагети
Сладкиш

Вечеря: Сандвич с месо, диетични бисквити, плод

Необходимо е поемане на суплементи (калций)
* Млякото и млечните продукти се ограничават до 1 порция дневно
** Плодовете и зеленчуците се ограничават до 6 порции дневно

1 порция плодове/зеленчуци/млечни храни
Ябълка 1 малка
Череши 1 чаша
Грейпфрут 1 малък
Грозде 1 чаша
Киви 1 голямо
Портокал 1 среден
Праскова 1 голяма
Круша 1 малка
Ягоди 1 чаша
Моркови 1/2 чаша
Карфиол 1 чаша
Зелен фасул 3/4 чаша
Маруля 2 чаши
Лук 1/2 чаша
Спанак 2 чаши
Домат 1 среден
Сирене, нискомаслено 42 грама
Извара 2/3 чаша
Мляко, 1% 1 чаша

 
Една порция плодове съдържа 60 ккал; една порция зеленчуци - 25 ккал, 1 порция млечни храни - 110 ккал.

Доц. д-р Людмила ИВАНОВА, дм



Брой: 17, 23 април 2009
 
 
Продукти
 
ТРИПТОМАКС
 
Ливерин®
 
МАКА органик (Organic Maca)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД