Кистите са доброкачествени образувания в човешкия организъм, които могат да бъдат установени във всяка една от възрастовите групи на двата пола, включително при малки деца и дори във вътреутробния плод. Медицинският термин "киста" отговаря на български език на понятието "мехур". В зависимост от месторазположението си те имат различна форма, но най-често са окръглени образувания, които имат цялостна обвивка с участието на съединително-тъканни елементи, като от вътрешна страна са покрити с плоски или цилиндрични епителни клетки. Съдържат обикновено различна по състав течна или пихтиеста среда, в която може да има калциеви или други твърди отлагания. Няма човешки орган или тъкан, в които да не са установявани кисти. По своите размери те варират от много малки - 1-2 мм до няколко сантиметра, но в отделни случаи могат да достигнат големината на малка детска глава, например в органите и тъканите, разположени в коремната област. Кистите могат да бъдат както единични формирования, така и по няколко в един орган или дори като голямо множество от десетки мехурчета.
Причините за появата и евентуалното развитие на кистите в човешкия организъм са разнообразни. С най-значителен риск за здравното състояние на хората са кистите в резултат от заразяване с някои паразити. На първо място за нашата страна това е кучешката тения. Ехинококовата киста (предизвикана от кучешката тения) се различава от останалите кисти по своето устройство и произход и затова ги означават като "фалшиви”. Но те реално могат да бъдат много по-опасни от останалите, "истинските” кисти. Част от кистите са в резултат на погрешно, смутено клетъчно-тъкано развитие (без изяснени причини за това).Такъв е случаят, например, с известните дермоидни кисти. Друга група кисти и кистозни състояния са тези, при които със сигурност са установени наследствени механизми за тяхното възникване. Това са една значителна част от разнообразните поликистозни бъбречни състояния, които често обхващат и двата бъбрека. Подобна поликистозност (множественост на кистите) се среща и на територията на белите дробове, черния дроб и други органи.
Причини за образуване и разрастване на кистите могат да бъдат механични запушвания на каналчета на жлези, през които се отделя съответната външно или вътрешно насочената тяхна секреция. Типичен пример са кистите, които се образуват по този начин в слюнчените жлези, включително големите, разположени пред ушите. Запушвания на каналчетата на мастните жлези и задържането на тяхната секреция довежда до образуването на кисти, напълнени с мастни вещества и познати още под термина "атерома”. Същият процес може да засегне потните жлези и всички такива с външна и вътрешна секреция в организма.
Чисто механични въздействия и травматични повреди също могат да предизвикат образуване на една или множество кисти.
Хормонални фактори участват при развитието на кисти в яйчниците у жените. Вероятно и възпалителни процеси с локално унищожаване на ограничени клетъчно-тъканни територии могат да бъдат в основата на кистозни и кистоподобни образувания.
Малките по размери и единични кисти обикновено не са свързани с никакви оплаквания от страна на хората, които ги имат. Тяхното откриване и доказване обикновено е странична находка по повод на изследвания на други здравни проблеми. Сериозно значение и роля за развитието на болестни прояви и по-тежки оплаквания имат и могат да предизвикват кисти, които дори и само с механичния натиск, който упражняват върху здравите тъкани, е от съществено значение за нормалното функциониране на даден орган. Проблеми от посоченото естество могат да възникнат при кисти, разположени в щитовидната жлеза, хипофизата, панкреаса, в черния дроб и при още много други локализации. Кистите могат в много отношения да бъдат сравнявани с ролята и значението на нарастващи доброкачествени туморни образувания. Същевременно те не се разглеждат и оценяват като "преканцерози", т.е рискът от развитието на злокачествени туморни образувания от тях се оценява като минимален (около 1%). Рискови усложнения, свързани с кистите, са въвличането им във възпалителни микробни процеси или тяхното спукване с неизбежен излив на съдържимото им в непосредствено разположените около тях тъкани.
Диагностиката на кистите и кистозните образувания се извършва с помощта на ехографски изследвания, рентгенологични снимки, компютърна томография, както и с ядрено-магнитен резонанс. Често се използват и лапароскопски техники. Провеждат се при необходимост и клинико-лабораторни изследвания при конкретните случаи на паразитни кисти (например ехинококови), при хормонални и други нарушения.
Лечението на кистите е предимно хирургическо, като при всеки конкретен случай лечението е комплексно и може да включва медикаментозно лечение, диетично хранене, определен начин на живот.
При всички случаи на доказани кисти в един или друг орган на организма и при наличието на възникнали здравни проблеми във връзка с тях следва да се търси помощ, както и здравните грижи на подходящ специалист или специалисти.
Проф. Димитър СТРАХИЛОВ
