Кардиолозите са единодушни, че като цяло физическата активност в планината е много добър начин за предотвратяване или намаляване развитието на сърдечно-съдови болести. Но каква е ситуацията с хората, които вече страдат от сърдечно-съдови състояния? При какви условия е безопасно за тях да пребивават или да ходят на почивка във високопланински райони и какви правила трябва да съблюдават по време на престоя си?
Екип специалисти, ръководен от Джанфранко Парати, кардиолог от Университета на Милано-Бикока и началник на катедрата по кардиология на Института по ауксология (наука, изследваща човешкия растеж – б.п.) в Милано, излезе с препоръки за хората в риск. Учените оцениха голям брой изследвания, свързани с очакваните ефекти от големите надморски височини (над 2500 м над морското равнище) при хора с разпространени сърдечно-съдови състояния.
Физическите натоварвания за човешкото тяло се увеличават след около 2500 м надморска височина. Колкото по-високо се изкачваме в планината, толкова по-ниско става парциалното налягане на кислорода. Този спад на наличния кислород стимулира по-висока честота на дишане, увеличен сърдечен дебит и, след няколко часа, повишено кръвно налягане, които подлагат на по-голямо натоварване сърдечно-съдовата система. Особено важно е хората, които страдат от определени състояния като хипертония или коронарна болест на сърцето, или които наскоро са прекарали инфаркт, да бъдат много предпазливи, когато се намират високо в планините.
„Но тези пациенти не е нужно да забравят напълно за ходенето в планината, освен в случай на много сериозни сърдечни заболявания – казва Херман Бругер от Изследователския институт Eurac по планинска спешна медицина и президент на Международното дружество за планинска медицина. – Все още има много дейности, които могат да извършват, стига да следват съответните насоки, а в най-добрия случай те дори биха могли да доведат до общо подобряване на здравето им.“
Задължително е пациентът да се консултира с лекуващия лекар, преди да поеме към планинските височини. Специалистът ще направи оценка на сърдечно-съдовите рискови фактори и ще адаптира новите препоръки към общото здравно състояние на болния. Разбира се, някои проблеми могат да се проявят, едва когато действително сте в планината, казва Джанфранко Парати.
Така например при коронарна болест на сърцето, при която коронарните артерии са се стеснили и до сърдечния мускул достига по-малко кислород, специалистите препоръчват да не се надвишават определени максимални височини - 4200 м за хората с лека и 2500 м за тези с умерена коронарна болест на сърцето. За пациенти с тежка форма е препоръчително въобще да се откажат от пътуването в планината.
От основно значение е болните да продължат да приемат подходящите за тях медикаменти, казват Парати и Бругер. „Медикаментите, които понижават кръвното налягане, често имат и диуретичен ефект, елиминирайки излишната сол и вода от кръвта, което от своя страна намалява обема на последната и съответно кръвното налягане. Съветваме обаче да внимавате, когато вземате такива лекарства в планината – при увеличеното натоварване и по-обилното потене тялото губи повече течност и рискът от обезводняване е постоянен.“
На пациентите, които страдат от умерено до тежко повишаване на кръвното налягане, още повече се препоръчва редовно да го проверяват преди и по време на престоя си в планината.
За тези, които съблюдават всички препоръки, той може да окаже положителен ефект върху заболяването им, забавяйки и в много случаи дори спирайки развитието му. „Пътуването в планината има положителен ефект и върху психичното здраве на сърдечно-съдовите пациенти. Знанието, че въпреки болестта си те са запазили някаква степен на свобода и независимост, засилва тяхната самоувереност и благосъстояние“, обяснява Бругер.
Бел. ред. Не забравяйте, че има и природни средства, с които може да държите под контрол кръвното налягане. Екстрактът от маслинови листа – АНТИПРЕС, е отлично средство в такива случаи. Талон за намаление на продукта на стр. 23.
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
