Брой: 2, 11 януари 2018 - ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС

Изследване показа, че блокирането на две провъзпалителни молекули намалява значително симптомите на алергичната астма при мишки. Това би могло да доведе до нова терапия за хора с тежка форма на състоянието, смятат авторите.
Откритията сочат, че тежкото алергично белодробно възпаление съществено се намалява при мишките, когато дейността на провъзпалителните молекули интерлевкин (IL)-17А и IL-17F се предотврати с помощта на специфични антитела.
„Блокирането на която и да е от тези молекули спираше симптомите на алергичната астма при мишки и ние се надяваме, че това би могло да доведе до разработване на нова терапия за тежка (Th17) алергична астма при хората“, коментира водещият автор Бернхард Рифел от Орлеанския университет във Франция.
Астмата е разпространено възпалително белодробно състояние с различна тежест. Тя често има връзка с алергиите и хората с алергична астма могат да получат пристъпи в отговор на излагането на определени фактори от обкръжаващата среда като домашни прахови акари.
По време на пристъп на алергична астма вид имунни клетки, известни като Т-помощни клетки, реагират на вдишани алергени и задействат производството на провъзпалителни молекули, които водят до симптомите, наблюдавани при астмата, като стеснени дихателни пътища и хриптене при дишане.
„Тежката алергична астма с неутрофили се дължи на повишена експресия на IL-17А, произвеждана от Т-помощните клетки 17“, обяснява Рифел.
При изследването мишките били изложени първо на домашни прахови акари и това предизвикало производство на провъзпалителни цитокини IL-17А и IL-17F в белите им дробове.
При последващите опити било установено, че мишки, които били генетично неспособни да произвеждат един от двата интерлевкина или протеин, наречен IL-17RА, който се свързва с тези молекули, проявявали по-слаба алергична реакция към праховите акари в сравнение с животните, които произвеждали и двата цитокина.
По-късно изследователите използвали антитела анти-IL-17А и анти-IL-17F като терапия при мишките с тежка респираторна алергична реакция към акарите. Те открили, че алергичният имунен отговор и симптомите на астмата рязко намалявали при тези мишки.