Майчиното мляко, което е съставено от сложна и постоянно променяща се смес от протеини, мазнини и захари, помага за предпазване на бебетата от инфекции. В миналото учените концентрираха търсенето си на източника на антибактериалните му свойства върху протеините, които се съдържат в него. Но сега екип химици и лекари от университета „Вандербилт“ в Тенеси, САЩ, откриха, че някои от въглехидратите в човешката кърма не само притежават собствени антибактериални свойства, но и увеличават ефективността на антибактериалните протеини, които също влизат в състава й.
„Едно от забележителните качества на тези съединения е, че те са изразено нетоксични, за разлика от повечето антибиотици“, казва ръководителят на изследването Стивън Таунсенд.
Проблемът с нарастващата резистентност към антибиотиците мотивирал учените да потърсят други методи за борба с инфекциозните бактерии. Те се обърнали за вдъхновение към един определен вид, стрептококите от група В. Изследователите си задали въпроса дали техният чест гостоприемник, бременните жени, произвежда съединения, които могат да отслабят или да убият стрептококите, явяващи се водеща причина за инфекции при новородените в цял свят.
Вместо да търсят протеини с антимикробни свойства в човешката кърма, Таунсенд и колегите му насочили вниманието си към захарите, които са значително по-трудни за изследване.
„Много по-малко се знае за функцията на захарите и аз исках да проуча тяхната роля“, казва ученият.
За да направят това, изследователите събрали въглехидрати от човешка кърма, известни още като олигозахариди, от проби от различни донори и ги профилирали с помощта на техника за масспектрометрия, която може да идентифицира хиляди големи биомолекули едновременно. След това добавили съединенията към стрептококови култури и наблюдавали резултата под микроскоп. Така установили, че не само някои от тези олигозахариди убиват микробите директно, но има и такива, които физически разграждат биофилмите, които бактериите образуват, за да се предпазват.
Тези резултати сочат, че захарите нанасят двоен удар, обяснява Таунсенд. Те първо изострят чувствителността на бактериите, след което ги убиват. В момента има силен стремеж към разработване на нови антимикробни лекарства с подобни способности.
При последващи проучвания екипът показал също, че антимикробната активност на млечните захари обхваща и редица други инфекциозни бактерии, включително и две от шестте от т.нар. група ESKAPE (Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus, Klebsiella pneumoniae, Acinetobacter baumannii, Pseudomonas aeruginosa и Enterobacter), която е водещият причинител на болнични инфекции в света.
В момента учените правят изследвания, за да идентифицират конкретните типове въглехидратни молекули, на които се дължат откритите антибактериални ефекти.
Превод от английски
Дария НИКОЛОВА
