Тези данни бяха оповестени от проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), по време на конференция, посветена на антибиотиците и микробната резистентност. На събитието присъстваха още доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България, проф. Христо Даскалов, зам.-председател на Селскостопанската академия, доц. Иван Иванов, който е ръководител на Референтната лаборатория по антимикробна лекарствена резистентност към НЦЗПБ. СЗО за първи път тази година обяви дните от 16 до 22 ноември за Световна седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици.
Антибиотичната резистентност е една от най-големите заплахи за човешкото здраве днес и може да засегне всяка възраст по целия свят. Тя възниква по естествен път, но неправилната употреба на антибиотици при хора и животни е предпоставка значително да се ускори процесът. Все повече болести са трудно податливи на антибиотична терапия, тъй като използваните средства са все по-неефективни. Още по-тревожен е фактът, че повишената резистентност засяга както бактериите, причиняващи опасни инфекции като антракс и бруцелоза, които бяха регистрирани преди броени месеци в страната ни, така и причинителите на грип, хепатит и ХИВ.
Проф. Кантарджиев цитира изследване, поръчано от британския премиер Дейвид Камерън миналата година: „Той възложи на специалисти да изяснят какво е положението с микробната резистентност в страната му. Беше направен анализ на световната консумация на антибиотици и възникналата резистентност, за да се стигне до извода, че сега в света около 750 хиляди души умират поради факта, че заболяват от инфекции, които не могат да се лекуват с антибиотици, и ако нещата продължат в тази насока – през 2050 г. ще умират 10 милиона души, а икономическите загуби за държавите ще бъдат 100 трилиона долара“, обясни проф. Кантарджиев и акцентира върху основните проблеми, които засягат страната ни. По негови думи 80% от антибиотиците се прилагат в извънболничната помощ, но липсва яснота и контрол дали медикаментите се предписват правилно. Доброто обучение на личните лекари гарантира и намаляване на антимикробната резистентност. Не трябва да се допуска и самолечение от страна на пациентите: „Преди 15 години всеки отиваше в аптеката и си купуваше антибиотик, от който му е минало предния път. Проблем остава резистентността на грам-отрицателните бактерии, които са причинители на вътреболнични инфекции. Това се дължи на липсата на антибиотична политика, на прекомерната употреба на много широкоспектърни, но евтини антибиотици. За съжаление голяма част от колегите и болниците си позволяват по икономически причини да лекуват именно с такива медикаменти. Проблем на нашите болници е и неспазването на условията за борба с вътреболничните инфекции, а именно липсата на стерилна вода и въздух в операционните“, категоричен беше микробиологът.
До преди две години у нас е имало наредба, според която във всяко лечебно заведение задължително трябва да има микробиолог, който да отговаря за вътреболничните инфекции и антибиотичната политика на конкретното звено, т.е. какви антимикробни средства се изписват на пациентите. Сега тя е отменена под лобисткия натиск на частните болници, които вече са над 240. Затова, категоричен е проф. Кантарджиев, не икономиката трябва да доминира в медицината, а науката.
Проф. Христо Даскалов коментира употребата на антибиотици в животновъдството. Тяхното безразборно използване и в тази сфера застрашава здравето на хората след консумацията на продукти от животински произход. Според проф. Даскалов в много европейски страни се прилагат успешно стратегии за ограничаване на антибиотичното приложение. Той даде пример с Холандия, която за период от четири години е успяла да редуцира употребата на антибиотици с около 50%, без да пострада животновъдството и в частност отглеждането на птици и свине.
От миналата година нашата страна участва в изпълнение на мониторингова програма за установяване на микробната резистентност в животновъдството. Тя е приета през 2013 г. от Европейската комисия за мониторинг на салмонела, Ешерихия коли, ентерококи и други. Очаква се резултатите да бъдат публикувани след два месеца. „По предварителни данни ситуацията у нас не е най-добрата“, подчерта Даскалов, но успокои, че положението е проблемно за повечето европейски държави.
