Доц. Иво ПЕТРОВ: Касата плаща най-евтините импланти
Това връща качеството на лечението с 10 г. назад!
Поредното извращение на „здравната реформа” е намалението на цените на имплантите, което влезе в сила от 1 юли т.г. Естествено най-голямото орязване на средства е отново в областта на инвазивната кардиология, алармираха водещи кардиолози у нас на тяхна конференция. Вместо да бъде приоритет, лечението на сърдечносъдовите заболявания у нас е на път да се върне 10 години назад. А те са водеща причина за смърт и тежка инвалидизация на населението в световен мащаб. В България все още 66% от смъртността се дължи на болести на сърдечносъдовата система. В края на краищата човек умира, като откажат сърцето и съдовете, независимо от първопричината и специалността, до която опира. Затова и всяка специалност изисква консултация с кардиолог.
„Светът върви напред и за последните 20 г. направи гигантска крачка като диагностична и терапевтична възможност в областта на кардиологията. В резултат днес инфарктът се лекува дефинитивно, т.е. напълно, изцяло, а това може да се каже за твърде малко болести и състояния. Въпросът е да бъде приложено навреме необходимото лечение. България има своите постижения в тази област в последните години, които се измерват обективно - с намаляване на смъртността от инфаркт. Първата ангиопластика при инфаркт у нас е направена през 1993 г. Първата национална програма за лечение на острия коронарен синдром със ST-елевация (това са инфарктите, показани за интервенционално лечение) стартира през 2003 г. в София, после в Пловдив и Варна. След въвеждането на интервенционалното лечение болничната смъртност от остър инфаркт намалява близо 2 пъти”, обясни доц. Иво ПЕТРОВ, национален консултант по инвазивна кардиология и председател на Дружеството на кардиолозите у нас. През 2007 г.
общата смъртност от инфаркт у нас е била 16,3%,
а през 2010 г. пада на 10,4%. Основната причина е разширеният достъп до структурите, осигуряващи модерното лечение – отделенията и клиниките по инвазивна кардиология. През 2009 г. по данни на авторитетното научно сп. „Юропиън харт джърнъл” България е на предпоследно място от 23 страни в Европа по брой на първичните интервенционални процедури – 21%, 16% от пациентите са лекувани с фибринолиза, а 63% остават без терапия за възстановяване на запушения съд. През същата година водещата страна в Европа – Чехия, има над 90% покритие на инфарктите с интервенционално лечение.
През 2011 г. смъртността от инфаркт у нас е била 17,04% при пациентите, на които не е приложена терапия за възстановяване проходимостта на запушения съд, 10,7% за пациентите, лекувани с фибринолиза (стопяване на кръвния съсирек с лекарство) и 6% за пациентите, на които е приложено интервенционално лечение и е отворен запушеният съд.
„И докато съсловните организации си „губят времето” да пропагандират и обучават лекарите по звена за новите методики, държавата не си мръдва пръста да помогне, независимо че това трябва да бъде неин основен приоритет. Та нали целта е да се работи в полза на хората - за държавата това са данъкоплатците, а ние сме полагали Хипократова клетва. Многобройни са предупрежденията и препоръките към всеки министър на здравеопазването (които за съжаление не се задържат повече от година) за въвеждане на ред в спешните звена, за организация на лечението на спешните пациенти със сърдечносъдови заболявания. Нали това е качествен критерий за нивото на здравеопазването на една държава, да не говорим за контрол на качеството на лечението по места. За патология като сърдечносъдовата и особено за нейните остри форми важи афоризмът „Времето е мускул” и това е така, защото съвременното лечение изисква перфектна организация на всички нива, за да се вместим в т.нар. „златен час“ – или в първите 90 минути от началото на симптомите при инфаркт. Светът видя ползата в прогнозата при съвременното лечение на тези пациенти (категорично доказано с многобройни рандомизирани проучвания) и насочи своите усилия в превръщането му в национална стратегия с
максимално скъсяване на „размотаването” на пациентите
Ние учим нашите студенти и специализанти как трябва да лекуваме тези пациенти. Само че реално сме доста далеч от практиката в Европа. Не че не знаем и не можем да лекуваме по правилата, но сме принудени да лекуваме по „клинична пътека“, която често няма нищо общо с реалността при закъснял и усложнен пациент. Защото в България инвазивната кардиология взема много високи клинични пътеки и затова в няколко последователни години драстично бяха орязани, и то не диагностичните, а лечебните клинични пътеки, като ангиопластика при остър коронарен синдром и остър миокарден инфаркт.
А сега дойде ред и на имплантантите. Какво пък – българинът е беден и може да разчита на най-ниското качество – за това му стигат парите! Какво ни остава - да лекуваме пациента с огромни икономии (за да се вместим в клиничната пътека), да поставяме в артериите това, което е преценила НЗОК като имплантанти - нищо, че голяма част от списъка не се използва вече, да се примиряваме с ограниченията и да правим компромис със съвестта си поради липса на алтернатива. Да не говорим за иновации, за качество, за прогноза. Поставя се на карта една специалност, която цял свят призна като прогресивна и ефективна. Да не говорим за последващия социално-икономически ефект на инвалидизиран пациент, който се превръща в проблем, както за близките си, така и за системата. Е, по-евтино ли е това за държавата?”, заяви доц. Петров.
През 2012 г. 36% от причините за инвалидизация у нас се дължат на болестите на кръвообращението, а през 2007 г. техният дял е бил 47,6%. Разходите за пациентите с коронарна болест за 2012-2013 г. в България са общо 97 млн. евро, като се включват и непреките разходи – за изплащане на болнични, инвалидност, смърт, грижи от страна на близките и др.
