Ст.н.с. д-р Емил БОТЕВ, ръководител на секция „Сеизмология“ в Геофизическия институт на БАН: Старите сгради в центъра на София са най-застрашени при едно силно земетресение
• Д-р Ботев, кои райони на планетата предразполагат към образуване на земетресения?
- Огнищата на земетресенията обикновено са групирани в районите, където се развиват съвременни тектонски процеси. На тази основа са обособени три сеизмични пояса - Тихоокеански, Алпо-Хималайски, Средноатлантически. Първият включва части от Филипините, Япония, Аляска, Калифорния, където земните трусове са с по-голяма честота и сравнително по-силни. Вторият сеизмологичен започва от Канарските острови, обхваща Алпите и страните около Средиземно море, минава през Мала Азия, Кавказ и Близкия изток, продължава през Хималаите и Китай и се свързва с Тихоокеанския пояс в областта на Индонезия. В Алпо-Хималайския пояс попада и Балканският полуостров.
Земетресенията са следствие на разрушаване на земната среда в резултат на натрупани в нея напрежения. Основната повърхност на разкъсване се нарича земетръсен разлом. Центърът на зоната на разрушението - хипоцентър на земетресението (огнище), а мястото на повърхността над хипоцентъра - епицентър.
Дълбочината на едно земетресение е разстоянието от земната повърхност до мястото, където се поражда земетръсната енергия. Тези с дълбочина до 70 км се класифицират като плитки; от 70 до 300 км - като средно дълбоки. Дълбочината може да достигне повече от 700 км. Като се има предвид, че разстоянието до центъра на земното ядро е около 6370 км, е очевидно, че дори най-дълбокото земетресение се поражда на относително малка дълбочина от вътрешността на Земята.
• Бихте ли направили ретроспекция на най-пагубните земетресения за България?
- В началото на XX век територията на България е място на поредица земетресения. През 1901 г. Шабленската сеизмична зона е разтресена от земетресение с М=7,2. В селищата Калиакра, Тюленово, Камен бряг, Българево максималната интензивност е била от 10-а степен. Има данни за човешки жертви.
През 1904 г. земетресение с магнитуд М=7,8 е регистрирано в Струмската сеизмична зона. То е предшествано от силен форшок (трус преди основния) с М=7,3. Броят на жертвите е над 105 човека. Това е най-силното известно земетресение в България и най-силното плитко земетресение, станало през XX век на Балканите и континентална Европа.
През 1913 г. е отчетено земетресение с магнитуд М=7,0 с епицентър близо до град Горна Оряховица. Отнело е живота на приблизително 10 човека, но материалните щети са били огромни.
През 1917 г. територията на София е разтресена от земетресение с магнитуд М=5,2. Били са нанесени сериозни материални щети - повреди по стени, комини. Трусът е бил придружен от силно бучене. След него е имало изменение в дебита на минералните извори в района.
1928 г. е катастрофална за Маришката сеизмична зона. Тя е разтресена от няколко силни земетресения само за един месец: 14 април - земетресение с М=6,8; 18 април - М=7,0; 25 април - М=5,7. Силно засегнати са Пловдив, Чирпан, Поповица. Разрушени са напълно 74 741 сгради. Жертвите са 146 човека и хиляди ранени.
Не бива да се пропуска трусът през 1977 г. Тогава епицентърът беше в Румъния, планината Вранча. Земетресението е дълбоко фокусно и е с магнитуд М=7,2. Силно пострадаха у нас градовете Свищов, Русе, Разград. В Свищов се събориха 2 жилищни блока и загинаха 125 човека.
След години на привидно затишие през 1986 г. имаше ново земетресение с М=5,7. Тогава силно пострада гр. Стражица - голяма част от населението загуби домовете си, имаше и пострадали хора.
Територията на България е сеизмично активна и в наши дни. Често се регистрират земетресения с магнитуд около 4 по скалата на Рихтер. На 20.02.2006 г. в района на гр. Кърджали е регистрирано земетресение с М=4,5 и нанесени материални щети.
• За момента има ли опасност от голямо земетресение на територията на нашата страна?
- Очевидно големите напрежения са били в началото на ХХ век. Теоретично в момента у нас не е възможно да станат толкова силни земетресения. Може в най-скоро време да започне някакво движение, но засега няма такъв елемент. За съжаление обаче ние сме силно сеизмична страна и сме твърде уязвими. Пример за това е земетресението във Вранча. През 1999 г. стана силен трус с М=7,4 до Измир с 18 хиляди жертви. В България също се усети, но разстоянието от епицентъра беше 180 км. Трябва да се отбележи, че този трус спада към повърхностните - ефектът е на повърхността и затова са толкова много жертвите при разкъсването на пластовете. Много по-опасни са за мястото (епицентъра), където се случват. В същото време - за голям ареал са катастрофални дълбоките. Например земетресение с дълбочина 100 км оказва съществено влияние на околните области.
• Може ли да се говори за цикличност на случване?
- Тя може да се разглежда в два аспекта. На първо място се приема като статистическа характеристика, т.е. след като имаме наблюдения в една сеизмична зона. Нашата страна определено е такава, защото преди стотина години ние сме били арена на 6 катастрофални земетресения с магнитуд 7 и над 7. През последните 30 години, откакто разполагаме с високочестотни наблюдения, ние смятаме, че в България не се натрупват такива големи напрежения, водещи до разрушителни последствия. Хубавото е, така или иначе, че ние сме арена на слаби земетресения. Например в рамките на един ден има около десетина с магнитуд под 3, които обикновено не се усещат от хората. Казвам - за щастие, защото означава, че средата ни е достатъчно крехка и леко се разпуква от слаби трусове. Изглежда, при онази серия от шест катастрофални в началото на ХХ век средата е достатъчно напукана и освободена. Известно е, че за такива пространства като нашето - вътрешноконтинентални, в повечето случаи след едно силно земетресение следват стотици хиляди слаби, които доуравновесяват разпределението на напрежението. Хубавото е, че в скоро време не се позволява натрупване на големи напрежения.
Статистиката от миналото обаче показва, че на земетресения с магнитуд 5,7, т.е. относително умерени по сила, ние сме достатъчно уязвими. Това не ни позволява сега да гледаме спокойно на моментната обстановка, когато няма натрупване на силни напрежения. Земетресения с магнитуд над 6 в Япония се считат за нещо обикновено и не водят до сериозни разрушения и жертви. При нас не е така. Ние сме направили всичко възможно да изследваме в миналото поведението на нашата територия при наличие на напрежение и силни земетресения и съответно сме установили някаква повтаряемост за по-силните. Може да кажем, че най-силните с магнитуд над 7 са с повтаряемост от неколкостотин години. Това е от чисто статистически план. Ние не разполагаме с информация като в Китай или Гърция, където имат писменост от хиляди години. За нашата територия данните датират от 200 години назад. Това е и причината, поради която не може да се твърди със сигурност, че това е действителната повтаряемост. За целта се провеждат друг тип изследвания, които се наричат палеосеизмологични - извършват се изкопни работи в подходящите огнищни зони, където са се случвали най-силните земетресения, а именно в Маришката зона (близо до Пловдив) и в Струмската зона (около Симитли). Проследяват се геологическите слоеве, носещи информация за десетки хиляди години назад. На българска територия за този период е имало три с магнитуд над 7.
• Какво е сеизмичното райониране на България?
- Такова райониране е направено още през 60-те години. Съществувала е и карта. Но след въздействието, макар и на чужди земетресения през 1977 г. и на наше слабо през 1986 г., от 1987 г. влиза новият правилник за строителство в сеизмични райони. То оконтурява опасните зони и подсказва с каква сила на въздействие се очаква там евентуално земетресение. Правят се предписания, които могат да използват инженерите строители за обезопасяване на жилищните и промишлени обекти.
Най-опасните сеизмични зони у нас са Струмската, която е в югозападната част на територията на страната, и Маришката. В първата се е случило споменатото вече земетресение от 1904 г. около Симитли. Към втората са земетресенията през 1928 г. около Пловдив и Чирпан.
Последните катастрофални земетресения са били през 1928 г. в района на Чирпан и на Пловдив. Едното е с магнитуд 6,8, а другото е със 7,0. Те са били повърхностни и имат голям елемент на хоризонтално отместване, като вертикалните разкъсвания на повърхността са били с отместване до 1,5 метра. Като цяло имаме над 120 км на значими разкъсвания на повърхността от такива разломни структури. Тъй като говорим за Тракийската низина, това е местност с много наносни почви, където с течението на времето става закриване на тези зловещи картини от раздвижването на земните недра в дълбочина.
По-силно земетресение за района на София се е случвало през 1858 г., когато почти всички минарета на джамиите (над 20 на брой) тогава са изпопадали. Приема се, че магнитудът е бил най-малко 6,5 до 7.0.
• Усещат ли се по различен начин хоризонталните и вертикални земетресения?
- По принцип движенията са комбинирани. Когато сме далече от земетресението, ние усещаме предимно хоризонталните компоненти на сеизмичните вълни, които достигат до нас, а не на самото разкъсване. А хората, които са в близост до епицентралната област, могат да кажат, че са усетили самото движение на разкъсването, което в повечето случаи за България е с преобладаваща вертикална компонента.
• Казахте, че картата за сеизмичните райони е приета през 1987 г. Тогава кои сгради са по-опасни - строените преди или след 2000 г.?
- След 1987 година се въведоха по-строги норми с по-високи изисквания за устойчивост на сградите в сеизмичните райони. Проблемът у нас е качеството на извършената дейност. Правят се пристройки на партерните етажи, които водят до унищожаване на конструктивни промени, за да се отвори дискотека или магазини например. В апартаментите също се нарушава конструкцията. Ние нямаме нищо общо с европейското мислене, а съответно и оторизираните органи за контрол на строителството не провеждат може би достатъчно добре този контрол. Формално изискванията ги има от 1987 г. насам. Още повече, след влизането ни в ЕС, всеки проект за строителство е задължен да мине през такива комисии и контролни органи. На книга де факто съществуват. Има и инвеститорски контрол, който също би трябвало да контролира качеството на строителството. Но доколко качествено се е провеждал преди влизането в ЕС, аз не мога да твърдя. По време на този бум на строителството в началото на 2000 година може категорично да се твърди, че контролът е на по-добро ниво. В момента новите високи сгради се строят по последните думи на технологиите за дълбочинно и здраво полагане на основите с цел устойчивост и издържане на девета степен земетресения, които биха могли да се очакват.
По-гъвкави са панелните сгради, но също зависи от техния начин на строителство, как са осъществени сглобките. Иначе хубавото на панелните сгради е това, че самата панела е построена при добър контрол в съответния завод. Проблемът е с връзките, които също са подготвени с качество, но как са поставени, дали са обезопасени? Това зависи тъкмо от контрола на обектите, за които аз казвам, че в последните години се забелязва видимо увеличение на стриктността и на изискванията на този контрол. Категоричен съм, че новите сгради би трябвало да издържат в много по-голяма степен.
Проблемът в центъра на София е голям, защото там няма ново строителство, а освен това в голяма част са премахнати партерните етажи. Опасността е съществена. Правен е подробен оглед на сградите само за община Триадица в централната част на столицата - счита се, около 20% там са с доста лошо качество и има възможност да не издържат при едно по-силно земетресение.
Интервюто взе Елица ПАЛОВА
