Брой: 43, 25 октомври 2007 - УЧЕНИ ЗА РОЙБОС

• Ива, разкажете ни накратко за себе си...
- Казвам се Ива Иванова - бивша художествена гимнастичка. Започнала съм да тренирам още като дете на 6-7 години в "Славия", следвайки в спорта стъпките на сестра ми – Даниела Иванова. В началото само стоях в залата и наблюдавах сестра ми и някак всичко много ми хареса. Така продължих нагоре. На 13 години ме приеха в Националния отбор като индивидуална състезателка. Там треньори ми бяха Красимира Филипова и Нешка Робева.
• Какви награди имате и как попаднахте в „Ринглинг“?
- Печелила съм първо място на Балканиада, 1991 г., като индивидуална гимнастичка. На Европейското за девойки в Португалия през 1991 г. българките взехме 2-ро място. След това се прехвърлих с ансамбъла, през 1994 г. спечелихме златен медал на Световното първенство в Париж – с обръч и бухалки. Момичетата от същия отбор спечелихме второ място на Олимпиадата в Атланта 1996 г., след което получихме покана от американския цирк „Ринглинг брадърс“ - най-големия цирк в Щатите и в света. Така заминахме с две годишен договор целият отбор – 11 момичета – световни, европейски, олимпийски медалистки. Преди това американците дойдоха тук, гледаха ни, показахме им съчетания, изнесохме програма. Тогава те за първи път вкараха художествена гимнастика в програмата на „Ринглинг“.
• Ограмотихте ли американците, запалихте ли ги по гимнастиката?
- Мисля, че да. Защото художествената гимнастика в Америка, не е толкова популярна, колкото спортната, и определено хората бяха доста впечатлени. Много им беше интересно да видят лентите, обръчите, бухалките и златото...
• През тези 6 години накъде пътувахте, разкажете ни...
- Правехме обиколка из Щатите. „Ринглинг“ имаше две шоута – синьо и червено, отскоро направиха и трето – златно шоу, което е сравнително ново – от около 2 години.

• Кои са най-добрите циркови артисти по Ваши лични наблюдения?
- Китайците са невероятни – имат деца по на 13 години, които правят изумителни неща. С такава лекота балансират, играят, толкова са пластични – всъщност, те с това са и най-известни. 
Българите, руснаците и унгарците също са отлични изпълнители – но те като че ли са повече по акробатичните номера. Навремето българите бяха най-добри на акробатиката.
Сега и руснаци има и унгарци, но българите си остават на ниво.
• Колко публика в отделните градове посещава шоуто?
- В Ню Йорк играем в „Медисън Скуеър гардън“ - най-голямата зала, която събира над 20 000 човека.
• За колко време обикаляте Америка?
- За две години. Първата започваме във Флорида – един месец репетиции, строи се шоуто и тръгваме. Минаваме през Калифорния. Интересното е, че като отидем в Лос Анджелис, винаги идват да гледат шоуто известни артисти - Арнолд Шварценегер, Никълъс Кейдж, Дейвид Хаселхоф, Дженифър Анистън, известни баскетболисти, певеца Джордж Майкъл и др.
Правим също така публисити на шоуто – един вид като реклама. В някои градове по улиците минаваме с костюми, както едно време тук е било. Например в Холивуд танцувахме на плочките със звездите, пристигаме по червен килим с костюмите и т.н. И така - правим обиколката през Калифорния и завършваме в Савана Джорджия. Втората година започваме отново във Флорида, само че отиваме вместо до Ню Йорк - във Вашингтон.
• В цирка почти ежедневно се срещат известни рискови ситуации, вие лично били ли сте свидетели на някое премеждие?
- Да, още първата година, когато пристигнахме в цирка имаше двама братя англичани, много добри дресьори на тигри. Едното момче, по-младият брат, който беше 25-26 годишен, ни беше близък приятел. Тогава още бяхме млади момичета, току-що постъпили в цирка, не познавахме града, не знаехме нищо. Той започна да ни обяснява, да ни извежда насам-натам, показваше ни, разхождаше ни, непрекъснато ни помагаше. И тъкмо бяхме отворили шоуто след месец репетиции и на него трябваше да му направят снимки за реклама на едно списание. Той имаше един трик, където отваря устата на тигъра и слага глава си в устата му за снимка. И в момента, когато щраква апарата, явно от светкавицата, тигъра се стресна, затвори уста и тръгна да тича из арената, като го влачи през цялото време. Беше истински ужас, адски страдахме всички. Момчето оживя, но вече беше половин човек, тотално осакатя, не можеше да движи едната част от тялото си, говореше забавено, изобщо трагедия.

• След като сте прекарали 6 години на американска земя, какво мислите за българските гозби и за американските?
- Ние пътуваме с влак, който е дълъг 1 км , и в него си имаме вагон-ресторант, където се храним.
По принцип пиците и хамбургерите са най-бързото и популярно ядене навсякъде. Повечето хора в Америка са на крак, цял ден нямат време, минават набързо и взимат нещо за хапване. Поради тази причина имат проблем с килограмите, тъй като се хранят нездравословно.
• А Вие лично как се поддържате в толкова добра форма?
- Моята тайна е в това, че работата ми е свързана с физическо натоварване. Сега, след като приключих с цирка, съм треньорка по спортна гимнастика и хореографка. Работя в един частен клуб, който е на Силвия Митова, и правя съчетания за момичета. Тя беше най-добрата спортна гимнастичка тук, но 1992 г. на олимпиадата падна, размести си прешлена на врата и не можа да продължи повече със спорт. Родителите й също са гимнастици и се преместиха в Америка, имат своя собствена зала, която се намира в един град, който е на около 50 км от Филаделфия, и всеки ден карам по един час натам на работа и обратно. Водя и детски балет, като аз съм непрекъснато до малките и нагледно им показвам всичко. Там винаги стоиш на крак, не се сяда, и играеш с тях – така е прието. Родителите си плащат и искат всичко да е на ниво – стоиш на крака цял ден, показваш, играеш с децата, вдигаш ги, държиш ги и т.н., изобщо е доста уморително. В самата школа се обучават общо около 500 деца.
Но тайната за моята форма, не е само в това. Аз всяка сутрин ставам рано и тичам по 5 км.
Работя и на още едно място – имам часове по аеробика и съм инструктор във фитнесцентър. Там водя и упражнения за корем – специален клас 1 път в седмицата и правя общо по 500 различни видове коремни упражнения. На мен ми е приятно, че поддържам хората и им помагам, на тях им харесва, а по този начин и самата аз поддържам своята форма.
Четвъртото място, на което работя, е държавно. То е като комплекс за здраве – има фитнесцентър, плувен басейн, класове по аеробика, гимнастика, спортна зала и др. спортове. Държавата изцяло поддържа този комплекс, има си специална организация – YMCA, която е в целите Щати, в Мексико, и в Европа на някои места. Идеята и логото на тази организация е – да поддържа семействата здрави, силни и сплотени. Например там родителите отиват на фитнес, оставят децата на спорта, който са избрали за тях, и когато свършат своето занимание, си прибират малчуганите и всички заедно приключват деня.
Прави ми впечатление също, че в залите за спорт идват и доста възрастни хора на по 70-80 години. Ходят на пътеките, карат колелета, някои по-запазени мъже дори вдигат тежести – с една дума поддържат някакъв здравословен двигателен режим. 
• Как успявате да работите натолкова места в Америка?
- О, там трябва постоянно да работиш на няколко места, за да можеш да си поддържаш стандарта на живот. Аз работя по 55-60 часа на седмица.
• И американците ли живеят като Вас? Живеят за да работят и работят, за да живеят – така ли е?
- Общо взето, те не са научени да пестят, затова работят. Те имат всичко, могат да си позволят всичко. Щом изкарат допълнителни пари, отиват веднага и си купуват най-новата технология или нещо друго. Така са научени американците – да имат всичко, да им е комфортно.
А тук, българите, гледат да спестят, защото знаят колко трудно се печели у нас, как трудно се изкарват пари и колко е тежък живота. На американците всичко им е уредено, те дори не са си и представяли какво е да нямаш пари за храна, да не можеш да си платиш сметките и обикновените разходи, да живееш в мизерия.
• А те работят и там няма мизерия, така ли?
- Да, там също няма да забогатееш кой знае колко, работи се много повече, отколкото тук работи човек - блъскаш, трепеш се, там те използват до последно, но пък знаеш за какво. В Америка най-голямата годишна отпуска е една седмица. Когато аз им съобщих, че си отивам в България за 4 седмици, те ме погледнаха доста учудено. Питаха ме: „Ти богата ли си, какво си, че си отиваш за 4 седмици?“ Въпреки, че за мен този отпуск е неплатен, обаче така бях решила, тъй като и без това един път в годината се прибирам.
В Америка да почиваш 10 дена, се тълкува все едно си почивал цяла година. 
• За да имате толкова енергия, ползвате ли някакви хранителни добавки, витамини или билки?
- Да, по принцип аз съм почитател на натуралните продукти. От известно време спрях да вземам синтетични витамини, тъй като почти всичко, което приемам с храната съдържа оцветители, консерванти, съставки за запазване на по-дълго време, и какво ли не. Почти нищо натурално няма в яденето. Във витамините също слагат доста химикали, така че в момента пия само естествени природни продукти – главно тези на „Лечител“. Сестра ми от България ми изпраща невероятните Ройбос, зелен чай, мед, пчелно млечице, витамини и др. Така поддържам здравето, духа, фигурата и енергията си. Според мен продуктите, които Вие продавате, са единственото натурално и истинско нещо и то е някакъв изход да се спаси този наш народ, който намалява все повече и повече. 
• Вашето пожелание към всички читатели на вестник „Лечител“?
- Искам да пожелая на хората да се занимават повече със спорт, за да бъдат здрави. Да отделят време в натоварения живот да се грижат за себе си, за тялото си, да се хранят по-здравословно предимно с натурални продукти.
Психическото състояние на човек също е много важно, за това как и тялото ти ще се чувства. Нека хората се стремят да мислят по-положително, да са усмихнати и любезни, да се уважават повече – това искам да видя като се върна пак в България след няколко години.