Брой: 30, 30 юли 2015 - НЕФРОПАТИЯ

• Доц. Ковачев, какво място заема ракът на яйчника сред останалите злокачествени страдания при жените?
- Ракът на яйчника е един сериозен проблем, защото откриването му е доста трудно и не подлежи на профилактика както при рака на маточната шийка. По честота в българската популация е на четвърто място след рака на гърдата, на маточната шийка и на матката. Няма национална скринингова програма за злокачествени образувания на яйчника, защото той не подлежи на скрининг. Ако въобще има скрининг за рак на яйчника, той е опортюнистичен – всяка пациентка трябва да посещава акушер-гинеколог веднъж годишно, да се направи преглед, ехография и цитонамазка (полезна и при диагностиката на рак на маточната шийка) - по този начин се търсят кисти, тумори, формации на яйчниците и видоизменени клетки.
• Какви са най-честите симптоми, по които пациентите могат да се ориентират за наличието на проблем?
- Симптомите обикновено са късни. Много малко от дамите, които развиват рак на яйчника, имат ранни симптоми – болки, подуване на корема, изобщо някакво чувство за развитие на злокачествен процес. Обикновено, когато се появят, вече става дума за късни симптоми. Затова казвам опортюнистичен скрининг. Задължително пациентката трябва да бъде прегледана бимануално при гинекологичния преглед и да се извърши ехографско наблюдение. Ако тогава се открие формация на яйчника, подлежи на допълнително изследване относно установяване и диагностиране на нейния вид. Трябва да се знае, че туморите на яйчника могат да бъдат кистични и солидни. Първите са кисти, а вторите са солидни тумори, в които няма кистична компонента. По своята злокачественост могат да бъдат доброкачествени, злокачествени и такива с гранична злокачественост.
Яйчниковите тумори и кисти се разделят на над 30 вида по хистологична диференциация, която се определя от патоанатомично изследване – след вземане на материал по време на оперативното лечение. Те могат да бъдат, най-общо казано, доброкачествени, злокачествени, с гранична злокачественост. От отговора на патоанатома се определя ходът на операцията. Когато е доброкачествен и става дума за млади жени, все още неизпълнили своите репродуктивни функции, се прави всичко възможно за органосъхраняваща операция с цел да се запази яйчник и матка. Когато патоанатомът ни отговори, че в този тумор има злокачествени клетки, тогава вече става въпрос за живота на един човек и се пристъпва към радикално оперативно лечение.
При установяване на киста на яйчника най-честият въпрос, който се задава от пациентката, е дали веднага трябва да пристъпи към оперативно лечение. Това зависи и от големината на този тумор, но диагноза в този случай не може да се постави само с преглед и ултразвук. Ако образуванието е много голямо – над 6-7 см, съществува риск от руптура, от спукване на кистата, има вероятност да се получи кървене в корема, което е спешно състояние в гинекологията - затова големите тумори на яйчника трябва да бъдат оперирани.
По друг начин стоят нещата с по-малките образувания - около 4-5 см, и когато жената не е раждала. Тогава изследваме туморни маркери, които показват приблизително дали в една такава кистозна или солидна формация има злокачествени клетки. Ако туморните маркери са високи, ние не може да си позволим медикаментозно лечение и веднага трябва да пристъпим към оперативна терапия, за да се види дали този тумор има лоши клетки. Когато обаче туморните маркери са нормални и жената е склонна да опита медикаментозно лечение, обикновено назначаваме противозачатъчни, които блокират яйчника за месец-два, и проследяваме дали кистата ще намалее или изчезне с тях. Ако тя намалее за един месец, става ясно, че е функционална, т.е. предизвикана от функцията на яйчника. Жените са доволни, защото не се е стигнало до оперативно лечение. Ако обаче след 2-3 месеца е запазила размерите си, то тогава пак подлежи на оперативно лечение.
• Може ли да обособите рискови групи? Съществува ли генетична предразположеност?
- Сега много се говори за генетично предразположение, макар че такова категорично не е установено. По-точно става дума за специфичния ген за рак на гърдата и по-високата опасност от рак на яйчника. Но това са все още непотвърдени данни в световен аспект. Затова може да се каже, че при рака на яйчника няма ясно очертана генетична наследственост или предразположеност.
Рисковите групи са твърде различни. В млада възраст до 30-35 години много рядко се срещат злокачествените тумори на яйчника. По-често се откриват при дами в менопауза или след 45-годишна възраст.
За по-младите жени са типични доброкачествените яйчникови тумори, които се лекуват медикаментозно. Важно е да се отбележи, че на тези години се среща заболяването ендометриоза, което има много висока честота в женската популация в България. Представлява разпространение на ендометриални клетки извън матката, които могат да обхванат яйчници, тръби, да се разпространят в коремна кухина, да достигнат до червата, до белия дроб дори. Когато това заболяване обхване яйчника, води до образуването на кистозни формации, изпълнени с разпадни продукти на кръвта. Развива се, докато жената има менструация, т.е. яйчникови хормони – естроген и прогестерон. Когато изпадне в менопауза, ендометриозата регресира и претърпява обратно развитие. Докато обаче жената има яйчници и произвежда овариални хормони, ендометриозата може да прогресира и да се развива - това е една от най-честите причини за неколкократни операции на една и съща жена. Целта е винаги да се спасят яйчниците, за да може тя евентуално да забременее и роди.
• Каква е прогнозата при рак на яйчниците?
- Най-благоприятно е да се открие в първи стадий, когато е все още само в единия яйчник, няма руптурирала капсула или разпространение на злокачествени клетки в коремната кухина. Тогава прогнозата за петгодишна преживяемост е много висока. Стадирането на рака на яйчника става предоперативно с образни изследвания, интраоперативно и следоперативно с отчитане на хистологичните резултати. От стадия на заболяването и от неговата туморна диференциация зависи последващата терапия и прогнозата за един пациент.
При рака на яйчника вече не се използва лъчетерапия, а съвременна химиотерапия с комбинации от няколко медикамента от различни групи. Възможностите на съвременните химиотерапии вече са много добри, което увеличава и прогнозата дори при висок стадий на злокачественото страдание на яйчника. В България вече са достъпни всички съвременни химиотерапевтици, които се използват в Европа и по света.