Брой: 29, 23 юли 2015 - ДЕТСКАТА ХИПЕРТОНИЯ

• Проектът „Подобрени услуги за психично здраве” - разкажете повече за него.
- Проектът предвижда повишаване знанието на общопрактикуващите лекари по психичноздравни теми. Те няма да бъдат обучени да стават психиатри, а да разпознават симптоми, които имитират телесни болести, а всъщност са резултат от депресивни и/или тревожни разстройства. Очакваните резултати са ранно откриване и „правилното“ насочване и така да се ограничат излишните кардиологични, гастроентерологични или други изследвания и консултации. В рамките на проекта ще бъдат поканени за обучение около 2000 лични лекари, психолози и социални работници от четири региона на страната - Югозападен, Южен Централен, Североизточен и Югоизточен. Друга цел на проекта е подобряване и модернизиране събираемостта на информацията за суицидите в България. Предвижда се създаване на онлайн портал за въвеждане на информация (от Регионалните здравни инспекции) за опитите и осъществените самоубийства. Подготвяме и провеждане на второ епидемиологично проучване за разпространението на честите психични разстройства (тревожност, депресия, злоупотреба с алкохол и наркотици и др.) в България. Първото подобно изследване (ЕПИБУЛ) проведохме през 2003-2007 г.
Има заложена дейност за повишаване компетентностите на професионалистите от РЗИ за работа с подрастващите в училищата. Темите в тази дейност са превенция на агресията, разпространение на знание за депресията, суицидното поведение и причини в тази възраст, както и теми в областта на сексуалното образование.
Целта на проекта е и да се проведе публична кампания за борба със стигмата и да се повиши знанието на обществото по проблемите на тревожността и депресията. Повишената информираност на обществото за проблемите на психичното здраве би допринесла за намаляване на стигмата и пренебрежението по отношение на лица с психични разстройства и особено тези, които са извършили опит за самоубийство. Проектът стартира в края на миналата година и ще приключи през май на 2016 г. “Подобрени услуги за психично здраве” е изключително важен за хората, страдащи от често срещани психични разстройства, техните близки, специалистите от РЗИ, работещи с ученици от 8 до 11 клас. Проектът е финансиран от Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
• Откога са последните актуални данни за психичното здраве на българите? Според Вашите наблюдения верни ли са твърденията, че всеки четвърти-пети българин е преживявал психичен проблем?
- Да, вярно е. Всеки 5-и българин е преживял психично разстройство. Последната актуална информация е от 2007 г. след анализ на епидемиологичното проучване ЕПИБУЛ. Данните показват, че около 20% от населението са преживели някакво често психично разстройство (в някакъв етап от живота си до момента на проучването). Както вече споменах, проектът предвижда провеждане на второ епидемиологично проучване за разпространението на честите психични разстройства (ЕПИБУЛ 2), след което ще се сравнят данните с тези от 2007 г.
• Какви са най-честите психиатрични диагнози у нас?
- Това са: А. Тревожните разстройства – паника, фобии, посттравматичен стрес и др.; Б. Афективните разстройства – депресия, биполярна болест, дистимия; В. Злоупотребите с алкохол и наркотици; Г. Разстройствата в контрола над импулсите. Специално в депресия попадат около 5-6% от населението, а при тревожните разстройства - около 12%. Тези данни са от национално представително епидемиологично проучване ЕПИБУЛ. Публикували сме ги в списанието на НЦОЗА „Българско списание за обществено здраве“, бр.2/2010 г. Може да се прочетат тук: http://ncpha.government.bg/files/Jurnal_NCPHP_2_2010++.pdf.
• Може ли да конкретизирате причини за тревожната ситуация в страната ни?
- Основната причина за влошеното психично здраве е стресът. Главният мотив хората да посягат на живота си са неразбирателство в семейството, любовната мъка при учениците и юношите. Погрешно е мнението, че икономическите причини са водещи за тези „крайни актове“. Но безспорно безработицата е рисков фактор за опит за самоубийство.
• Кои са най-засегнатите възрастови групи, на какво се дължи „подмладяването” на психичните проблеми, т.е. сред все по-млади хора, дори деца?
- Тук ще отворя скоба, за да отговоря на въпроса. Много сериозни (статистически достоверни) резултати открихме (от анализа на данните от ЕПИБУЛ) при сравняване на злоупотребата с вещества при различните възрастови групи (кохорти) – 18-34 г.; 35-49 г.; 50-64 г. и над 65 г. Установи се, че рискът за най-младата кохорта да се разболее от злоупотреба с вещества е 55,5 пъти по-висок в сравнение с кохортата над 65-годишна възраст! Наблюдава се също силно подмладяване на депресията в групата 18-34 г. в сравнение с всички останали възрастови групи. Възможностите за справяне със стреса в конкурентна среда поставя пред изпитание младите хора на България. Изискванията на съвремието непрекъснато се повишават, това покачва нивата на стреса, което рефлектира върху функционирането на психиката. Очакванията и прогнозите за повишаване честотата на депресията постепенно се сбъдват.
Действително има подмладяване на хората, които посягат на живота си. През 2013 г. има подадена информация за опит за самоубийство на 5-годишно момче. За възрастните средно на 47 г. са мъжете и на 37 г. са жените, които правят опит за самоубийство. През 2004 г. средната възраст и при двата пола е била над 50 години. Жените посягат на живота си относително по-често, като около 10% от опитите завършват фатално. Притеснителната статистика при мъжете сочи, че между 1/3 и 1/2 реализират намерението да сложат край на живота си. Между 18 и 30 години е групата, която е най-рискова по отношение на опити за самоубийства, а по отношение на реализираните самоубийства най-рискова е групата на 70-годишните. Това показва къде основно трябва да се полагат грижите, защото хората над 70 години - това са стари, самотно живеещи, на село, предимно мъже, нерядко болни - това е и групата, която избира по-твърди методи и при тях смъртта от самоубийство е най-висока. По наши данни през 2013 г. преобладават опитите за самоубийства в селата, което се дължи на селата в Северна България.
• Верни ли са твърденията, че сме на челни позиции по брой на самоубийствата?
- Нямаме данни за „увеличаване“ или „първенство“ по отношение на самоубийствата. По-скоро повече се експонира информацията в медиите в тази посока. За съжаление в лоша посока. Не е вярно и че сме на челни позиции по брой на самоубийствата. В сравнение с други страни в ЕС, дори в световен мащаб, не сме сред първите. Има държави, където тревожността е по-висока, но има и такива, където е по-ниска. По суициден рейтинг например пред нас са Литва, Словения, Унгария и др.