Първият български интелектуалец, който стана носител на един от най-почетните ордени на Португалия, връчван главно на държавни глави – Румен СТОЯНОВ, е поет, писател, преводач, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, в Мексиканския национален автономен университет, единственият българин – почетен доктор в Латинска Америка, в Университета на гр. Бразилия, автор на 24 книги и голям приятел и автор на „Лечител“.
Високото отличие му бе връчено лично от президента на Португалия Анибал Каваку Силва в присъствието на българския президент Росен Плевнелиев и дипломатическия елит в София. За събитието отвори врати Аулата на Алма матер, пристигнаха световноизвестни португалски изпълнители начело със звездата на фадо музиката Ана Моура, която изнесе концерт. Но всичко това бе заснето само от камерите на португалските медии. Нито БНТ, нито bTV, нито една голяма или по-малка българска медия не отрази това събитие. Същата вечер по всички телевизии вървеше безумният цикъл от антицигански протести, насилия и убийства, целящи да ни внушат, че това е България.
Не, не само и не главно това е България! България са тези хора, които „независимите“ български издания и телевизии не показват, но тях вижда и признава светът. На тях президентите на европейски държави стоят на крака и връчват отличия. Те са мегавеличини, даващи облика на една нация в очите дори на велики писатели и Нобелови лауреати като Габриел Гарсия Маркес. Преди доста години, идвайки за първи път в София, гениалният автор на „Сто години самота“ (чийто блестящ превод на български дължим също на Румен Стоянов!) казва с усмивка: „Е, ето че вече съм в Румения“. Не било грешка, не ставало дума за Румъния, а за РУМЕНИЯ – страната на Румен Стоянов.
Но това са големите личности. Само те имат сетива за истински ценното и значимото. Останалите затъват в дребни ежедневни ежби, зависти, клюки и болни амбиции. И не могат да видят и оценят голямото. И докато държавниците ни се опитват да издигнат имиджа на страната ни пред света, а не могат или не искат да проумеят какво цени светът в България, за да го използват като лице, като визитна картичка на тази държава, няма да постигнем голям напредък.
Светла ЛЕФТЕРОВА
Португалски рицарски орден за Румен Стоянов
Румен Стоянов – изтъкнатият български писател, поет, преводач, дипломат, университетски преподавател по испански и португалски език и култура, радетел за чистотата и богатството на българския език и народен будител, бе удостоен с извънредно високо отличие от португалската държава.
В края на официалното си посещение у нас, привечер на 16 юни 2015 г., по време на специален коктейл в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съпроводен с концерт на фадо певицата Ана Моура, президентът на Република Португалия Анибал Каваку Силва, в присъствието на президента на Република България, връчи на Румен Стоянов ордена „Принц Енрике Мореплавателя“ (Ordem do Infante Dom Henrique) за изключителни заслуги в разпространението на португалския език, култура, история и ценности.
Това е поредното чуждестранно признание за дългогодишния ценен принос на този невероятно скромен книжовник в полето на взаимното културно обогатяване на народите, осъзнаващи себе си и другите на български, испански и португалски - трите съвършено овладени сечива в неговата упорита и удивително плодотворна дейност. Румен Стоянов е единственият българин, комуто е признато званието „доктор хонорис кауза“ в Латинска Америка, и то от два различни бразилски университета. През 2000 г. той стана кавалер и на бразилския държавен орден „Барон Рио Бранко“, офицерска степен.
Португалският орден е с форма на тамплиерски кръст, придружен със звезда, в която е гравирано мотото на ордена: Talеnt de bien faire – Дарба за добротворство. Изумително точна констатация за най-ценния талант, с който е благословен авторът на класическия български превод на Маркесовата „Сто години самота“, подарил на българския читател безценни литературни съкровища от творчеството на Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Фернанду Песоа, Карлос Друмонд де Андраде и много други, последното от които е съвсем наскоро издаденият в България роман „Три тъжни тигъра“ от кубинския писател Гилермо Кабрера Инфанте, считан за латиноамерикански аналог на Джойсовия „Одисей“.
Дарба за добротворство от другия край на Европа е вече на сигурно място - в честните ръце на майстора, посветил повече от половин век от своя живот на разпространението на българския език и култура в Латинска Америка и заслужил си с това оглушително мълчаливото невнимание на българската държава.
Пламен Хаджийски
