Брой: 13, 2 април 2015 - ШИЗОФРЕНИЯТА

Във всеки исторически период всяка култура избира болест, която по същество представлява символично отражение на основните, дълбоки страхове на човека от смъртта и загубата на разсъдък. Ето защо самото название на това заболяване в разговорния език се превръща в понятие за безумие, за душевна болест изобщо. Днес, от гледна точка на културната история на умопобъркването, ние живеем в епохата на шизофренията. От това тежко заболяване страдат 1,5% от населението на света. В САЩ например има 2,4 милиона пациенти с такава диагноза.
Шизофренията е болест, по отношение на която мненията на изследователите, на лекарите, а също на публицистите, писателите, кинорежисьорите и дори политиците, съществено се разминават, но тя привлича неизменен интерес. Независимо от значителните усилия, и до днес остава неизяснен докрай въпросът за произхода на това заболяване. Еднозначно е доказан само този факт, че във възникването на шизофренията участват както генетични, така и биологични и социално-психологически фактори. Относителният дял на тези фактори обаче се оценява различно от различните автори. По отношение на клиничната картина на проявлението, както и по въпроса за лечението на шизофренията също има широк спектър от мнения, описания и диагностични критерии.
В съответствие със съвременните международни класификации на болестите, класическото определение на шизофренията е: заболяване, протичащо с психотични симптоми, например „усещане за приемане или предаване на мисли от разстояние или тяхното отнемане; бълнуване за въздействие, контрол отстрани, чувство за „направлявани” отвън движения, постъпки, усещания и мисли; слухови халюцинации или коментиращи поведението на болния, или във формата на диалог, други гласове, идващи от определени части на тялото, и т.н.“, които нарушават поведението на болния, променят неговото мислене, емоционални реакции и възприятие на случващото се.
Шизофрениците се отличават с такива личностни особености, проявяващи се още преди началото на заболяването, като спокойствие, пасивност, вглъбеност в себе си, мечтателност. Болестта обикновено води до формиране на специфични изменения на личността. Появяват се затвореност, емоционално обедняване, снижаване на активността, странности в поведението, страдащият изпитва трудности с адаптацията в обществото, намалява неговата работоспособност.
...
Известно е, че в хората, страдащи от шизофрения, протича ускорено свиване на мозъка, но до момента не било ясно кога се появяват тези промени – преди или след болестта. Изследването показало, че загубата на мозъчна тъкан се концентрира в областите на мозъка, които отговарят за контрола на личността, взимането на решения и социалното поведение. Според доктор Ендрю Макинтош от Катедрата по психиатрия в университета това изследване представлява важна стъпка към разбиране произхода на заболяването, още преди началото на настъпването на инвалидност и медицинското лечение.
Витамин D и шизофренията
Известно е, че лечението й е дълъг процес и профилактиката на болестта може да бъде от голяма полза за цялото общество. Учени от Института за мозъка в Куинсленд, Австралия, открили, че ниското ниво на витамин D в новородените деца увеличава двойно риска от възникване и развитие в тях на шизофрения в бъдеще.
В процеса на тези изследвания медиците изучили образци от кръвта, които били получени в хода на обичайни изследвания на новородени. Сравнението на нивата на концентрация на витамин D в кръвта на новородени деца, в които по-късно се развила шизофрения, с тези при здравите деца, които не били подложени в бъдеще на психични разстройства, показало, че недостигът на витамин D увеличава двойно вероятността от поява и развитие на шизофрения в човека в бъдеще.
Витамин D, или „слънчевият хормон”, се изработва в организма на човека под действието на слънчевата светлина. Това, че той е изключително важен за формирането на костите, е установено отдавна, а сега учените от Куинсленд доказали още, че този витамин е необходим и за здравето на растящия мозък.
Ниското ниво на витамин D е широко разпространено явление в много страни. Предишни изследвания открили, че шизофрения по-често се среща сред хората, родени през зимата.
„Независимо от това, че статистическата извадка в тези изследвания не може да се смята за абсолютно достатъчна, още сега може да се направи изводът, че подобряване нивото на витамин D в бременните жени и, следователно, в новородените деца може съществено да понижи вероятността от бъдещо развитие на шизофрения в детето”, казва ръководителят на изследването и директор на Центъра за изследване на менталното здраве в Куинсленд професор Джон Макграф. (Бел. ред. Достатъчно витамин D може да си набавите чрез добавката Витатабс Пуру D, която виждате по-долу.)
Доктор Дерил Айлс, ръководител на Лабораторията по невробиология, който също участвал в тези изследвания, добавя: „Витамин D е необходим за растежа на клетките и взаимодействието на всички органи в тялото на човека, поради това не е чудно, че неговият недостиг се отразява и на формирането на мозъка на зародиша в утробата на майката.”
...
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"