Lechitel.BG ::: в-к Лечител » „Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие”

„Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие”

Очакваме конкретни и бързи законодателни стъпки
Точно в деня, в който излезе брой 7-ми на „Лечител“ със статията „Най-сетне битката с метастазите на рака започва!“ (която днес публикуваме отново поради големия интерес и многобройни обаждания на читателите ни) – 17 февруари т.г., в телевизионните информационни емисии бе съобщено за обръщението на седем посланици на страни от Европейския съюз у нас. Това съвпадение много ни зарадва, защото в нашата статия точно пишехме, че трябва да се обърнем към няколко посланика, а ето, че някои от тях вече бяха изпратили писмо за спешна реформа в съдебната система. То показва огромната загриженост на Европа за България и готовността й да ни помага, въпреки че все се влачим на опашката след всички други страни. Още има надежда за България! Дори през последните месеци тя става по-голяма.
Преди обръщението от 17 февруари, седемте посланици изпратиха открито писмо през декември 2014 г., което също заслужава да бъде прочетено от широк кръг читатели. Затова днес публикуваме на тази страница и двата текста.

"Лечител"

„Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие”
На 10 декември 2014 г. петнадесет съдии от Софийския градски съд - ключова юрисдикция в държавата, отговорна за някои от най-чувствителните дела, публикуваха отворено писмо до Висшия съдебен съвет с призив за оставката на председателя на съда и двама от четиримата й заместници. На следващия ден 25 други съдии от Софийския районен съд се присъединиха към протеста на колегите си. След това същото направи и Съюзът на съдиите в България. Много други съдии също изразиха подкрепа за колегите си. На 18 декември 33 адвокати подкрепиха инициативата.
Председателят и заместниците й незабавно отхвърлиха призива за оставка и твърденията в отвореното писмо. Не сме ние хората, които да отсъдят кой има право и кой няма в случая. Но самият факт, че съдиите повдигнаха тези въпроси, е в полза на българската съдебна система и обществото.
Когато група от уважавани професионалисти изразяват загриженост и повдигат подобни въпроси, те заслужават специално внимание и задълбочен отговор. Това е положителен знак за едно отворено, демократично общество, в което хората чувстват, че могат да изразят своето мнение по въпроси като тези. Разбира се, протестите на гражданското общество през 2013 г. бяха подобен важен момент за България. Отговорът на институциите към тази загриженост е от решаващо значение.
Отличителен белег на отвореното и демократично общество са неговите независими институции, способни да действат без политически натиск: това включва независима съдебна система, която може да разследва, повдига обвинение, осъжда и вкарва в затвора без страх или протекции над когото и да било, както и възможността на правоприлагащите органи и правосъдните институции да покажат адекватна, твърда и прозрачна реакция в отделните случаи. Положителни примери на такива практики вече бяха дадени и добре приети на други места в региона.
Свидетели сме на положително развитие и в България, включително с приетата на 17 декември от Министерския съвет Стратегия за реформа в съдебната система. Народните представители също ще имат огромна отговорност при прегледа на текстовете, които ще поставят основата на тази толкова нужна реформа.
В крайна сметка магистратите ще бъдат ключовите действащи лица, които да направят така, че реформираната съдебна система да работи. Много от тях са посветили време в размисли относно какво трябва да се направи и как. Техните усилия трябва да бъдат признати, а мнението им – чуто.
Събитията от лятото на 2013 г. показаха, че на българското гражданско общество не липсват нито смелост, нито умения и знания да се изправи срещу неприемливата арогантност на „олигархията”. Гражданското общество е все по-чувствително към проблемите и не може да разбере защо българските граждани не могат да се възползват от същите права и ценности, които са в основата на Европейския съюз и от които се възползват гражданите на останалите страни членки на ЕС.
Като европейски партньори на България ние сме поели ангажимента да подкрепяме страната за достигане на най-високите стандарти в правосъдието и върховенството на закона. Вярваме, че това е наш дълг. По силата на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) тези въпроси се обсъждат от държавите членки на Европейския съюз и всички ние (включително България) одобряваме официалните заключения относно напредъка на страната. Следователно това не е просто един вътрешен въпрос. На МСП обаче не трябва да се гледа като на чуждо тяло или като на критики от чужбина. Неговата цел е да бъде инструмент за подкрепа, подпомагащ промяната в България. Той служи за проверка до каква степен са спазени промените, с които се ангажираха българските власти в момента на присъединяването към ЕС.
Властите, както и работещите активно в областта на правосъдието българи, трябва да се възползват максимално от този процес.
Всеки народ заслужава съдебна система, в която има доверие. Българският народ не по-малко от останалите. По този път имате нашата подкрепа.

Roland Hauser, посланик на Австрия
Anick Van Calster, посланик на Белгия
Christian Konigsfeldt, посланик на Дания
Jonathan Allen, посланик на Обединено кралство
Tom Van Oorschot, посланик на Холандия
Harri Salmi, посланик на Финландия
Xavier Lapeyre de Cabanes, посланик на Франция

Надяваме се, че България ще постигне съществен напредък до лятото на 2015 г.
Като група от единомислещи посланици на страни от Европейския съюз ние следим отблизо напредъка на България при покриване на критериите, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП).
Както заявихме в писмото си от декември 2014 г., ние гледаме на своята активна подкрепа по отношение на усилията за реформи в България като на неизменна част от нашето партньорство в рамките на ЕС.
След доклада по МСП от януари 2015 г. отново бихме желали да подчертаем политическия консенсус, показан от българския парламент при приемането на Актуализираната стратегия за продължаване на реформите в съдебната система.
Ние очакваме този консенсус да се превърне в конкретни законодателни стъпки, гарантиращи прилагането на стратегията, особено с оглед на структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет и засилването на борбата с корупцията на най-високо ниво.
Подобряване на управлението на съдебната власт е спешен въпрос
Самият Висш съдебен съвет може да демонстрира водеща роля в тези реформи, като се съсредоточи върху ефективното решаване на проблемите, свързани с разпределението на делата, провалите в интегритета и неправомерното политическо или друго влияние върху магистратите.
Намеренията за реорганизация на прокуратурата са добре дошли и трябва да бъдат изпълнени. Началото на реорганизацията на сектора на сигурността и ангажиментът да не се допуснат оперативни празноти в тази посока са положителен знак. Ние очакваме, че те скоро ще доведат до видими и конкретни резултати в работата по нови и висящи дела, водещи до заключения и присъди.
Необходими са специфични действия от съответните институции по отношение на делата с висок обществен интерес, като например случая с КТБ
От решаващо значение е качественият скок в борбата с корупцията. Необходима е нова, силна и ефективна институционална рамка. Една такава рамка трябва да включва елементи от реални и ориентирани към резултата проверки на интегритета и достатъчно независим капацитет за разследване и обвинение.
Осъществяването на съдебната реформа е национален приоритет, припознат от българските политици, професионалистите в областта на правото и представителите на гражданското общество.
Примери от други страни в региона показват, че реална и съществена промяна е възможна.
Ние, като приятели и партньори, трябва да споделим нашето очакване, че – като се имат предвид амбициите за реформи на настоящото правителство – България ще постигне съществен напредък до лятото на 2015 г.