Брой: 47, 20 ноември 2014 - МЕТФОРМИНЪТ

По повод Световния ден за информиране за невроендокринните тумори (НЕТ) през ноември у нас бяха представени резултатите от първото глобално проучване сред болни с такива злокачествени образувания относно качеството им на живот. В наблюдението са участвали близо 2000 пациенти от 12 държави от цял свят, една от които е България. Целта е да се анализира опитът на пациентите с НЕТ в различните страни и да се повиши информираността за това страдание.
В проучването значителна част от пациентите (71%) споделят, че заболяването се е отразило негативно на качеството им на живот, а 92 на сто съобщават, че са променили навиците си в резултат на НЕТ.
„За първи път се проследява опитът на пациенти с НЕТ на глобално ниво и се потвърждава разрушителният ефект, който това заболяване оказва върху живота на потърпевшите – коментира Теодора Коларова, представител на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). – Надяваме се резултатите от това проучване да насочат вниманието към този вид рак и да накарат обществото и медицинските специалисти да се замислят за човешкото лице на заболяването.”
Невроендокринните тумори могат да се образуват в различни тъкани и органи из цялото тяло, съдържащи невроендокринни клетки. Повечето от тях се откриват в стомашно-чревния тракт, белите дробове и панкреаса. 5 на 100 000 човека са диагностират с НЕТ всяка година. До края на 2013 г. у нас болните с НЕТ са 127. Почти 80% от регистрираните случаи са в напреднал стадий, защото образуванията са трудни за откриване, докато не се разпространят из цялото тяло или добият големи размери.
Пациентите в България са най-потърпевши от финансовата тежест на заболяването в сравнение с останалите европейски страни. Диагнозата променя и отношенията им със съпруг/партньор (67%), както и връзките с останалите членове на семейството и приятелите (56%). За сравнение – в Германия тези проценти са над два пъти по-малко. „Това проучване показва колко трудно е да живееш с НЕТ. Много е важно пациентът да играе централна роля в процеса на лечението, като търси най-добрия стандарт на медицинска грижа в екип от различни специалисти”, коментира Евгения Адърска, председател на АПОЗ.
60 процента от българските участници споделят, че емоционалното им здраве е било повлияно от НЕТ. Само 6 на сто от болните у нас обаче се консултират с терапевт за емоционалните аспекти на страданието си. Повече от половината се притесняват относно несигурното си бъдеще, 44% съобщават за значително повишени нива на стрес и тревога. Над 80% не са спокойни за овладяването на заболяването си, като същият процент е два пъти по-малък – 39%, в глобален мащаб.