в-к Лечител
в-к Лечител
 

В Сандански: Италиански гайдари от земите на Алцековите българи

Брой: 39, 25 септември 2014 - БОЛЕСТИ НА СЪРЦЕТО
На 7 септември следобед централният площад на Сандански бе огласен от жизнерадостните звуци на дзампонята (италианската гайда, която е по-малка от нашата родопска гайда, не е с толкова мощен, но е с по-мелодичен звук). Известните музиканти от Скаполи, провинция Изерния в Италия, Ивана Руфо и Лино Манискалко приковаха вниманието на стотиците граждани и гости на курортния град. Ивана не само свири на гайда и на китара, но и прекрасно пее. Завършила е консерватория в Италия и в момента е учител по музика. Лино е виртуоз на гайда, на китара и на чарамела (вид зурна). Но преди да зазвучи тяхната прекрасна музика, те бяха приветствани от името на министъра на културата доц. д-р Мартин ИВАНОВ със специално писмо, прочетено от почетния член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Лъчезар ТОШЕВ (на стр. III публикуваме писмото и словото му).
Но как започна тази история?
Преди около 3 години Лъчезар Тошев влиза в кореспонденция с гайдарите от тези райони. И точно преди 10 месеца, в бр. 45 от 7 ноември 2013 г. на в. „Лечител“, той публикува статията си „При потомците на Алцек в Италия“, в която казваше:
„Едва ли много хора у нас предполагат, че все още може да се срещнем очи в очи с потомците на Алцековите българи, живеещи край град Бояно в Италия и околните населени места.
Още в самото начало на 6 век сл.Хр. Енодий от Павия пише: „Откакто дойдоха българите, латинският език се развали.” Това бележи началото на заселването на българи в Италия, което вероятно е започнало още в 4 и 5 век. Във военните кампании на Велизарий срещу готите в Италия са били включени и български части. Друга част от българите са участвали в походите на Атила в Италия. Очевидно много от тях са се заселвали там и са оставали да живеят в свои селища. Редица топоними и в Северна, и в Южна Италия говорят за това и днес.“

В бр. 47 (от 21 ноември 2013 г.) на в. „Лечител“ излезе статията на един от най-авторитетните ни учени, занимаващи се с произхода на древните българи – ст.н.с. д-р Петър ДОБРЕВ, „Още веднъж за българите на Алцек“. Ето няколко пасажа от нея:
„В брой 45 на вестника бе публикувана статията на Лъчезар ТОШЕВ „При потомците на Алцек в Италия” , в която се съобщава една изключително важна новост – това, че в Италия дори до днес има селища, чиито обитатели помнят своето българско потекло.
Това откритие идва като логично продължение на издирванията на един от най-добрите познавачи на Италия у нас – основателя на Катедрата по италианска филология проф. Иван Петканов, с когото имах честта да се познавам и да разговарям много пъти за древната история и за итало-келтските езици. Той установи преди много години, че в Италия през VI-IХ в. е придошла твърде голяма маса древни българи, които са нарекли цяла редица селища с имената БУЛГАРО, БУЛГАРИ, БУЛГЕРИ, БУРГАРИ и други подобни названия.
. . .
Необикновеното изобилие на ранни български топоними в Италия подсказваше твърде отдавна, че трябва да се посетят и обследват на място районите, в които са оставени те. Но тази важна стъпка дълго време не беше направена, затова прави чест на автора на публикуваната статия – Лъчезар Тошев, че се е погрижил да проучи директно областите, където някога са се заселили българи.
В резултат от това неочаквано е разкрит един кардинален и незабелязан досега факт. Оказва се, че в Средна Италия – точно там, където са обитавали българите на Алцек – са оцелели като по чудо традиционните български носии, гайди и обичаи, а в диалектите, на които говори тамошното население, има множество специфични старинни думи и изрази, непознати на италианския език.
. . .
Като цяло откритите в Италия древни български следи са едно ценно съкровище, чието значение тепърва ще изпъкне с целия си блясък. В тях се крие зародишът на нови, по-високи познания, чрез които постепенно да се разбули една от най-великите тайни в българската история – тайната на произхода на древните българи.
Затова поздравявам Лъчезар Тошев, че е издирил в Италия селищата, в които живеят далечните потомци на Алцековите българи, и е описал характерните за тях носии, обичаи и особени диалектни думи. Чрез това той е поднесъл един необикновен родолюбив дар пред олтара на българската история. И дори оповестяването на откритото от него научно съкровище чрез в. „Лечител” носи в себе си нещо знаменателно, тъй като проучването на това новооткрито съкровище може да допринесе за терапията на някои закоравели научни заблуди, а чрез това – и за повишаването на интелектуалното здраве и духовното самочувствие на българския народ.“

...И ето, днес потомци на тези Алцекови българи са сред нас и ни разказват за своите обичаи, за това, че няма празник при тях без гайда, защото вярват, че гайдата носи здраве в дома.За техните облечени в кожи танцьори, които много напомнят на нашите кукери. Дори за цървулите и навущата, които са типични за тях и са точно копие на нашите... А аз написвам в моя бележник името на моята майка - Иванка - и го показвам на Ивана Руфо, която се учудва: „И имената ни са еднакви!...”
А в някои думи имаме пълно съвпадение. Впрочем ст.н.с. д-р Петър Добрев вече е започнал свое проучване на тази тема, което без съмнение ще бъде изключително интересно. Надяваме се в скоро време да можем да запознаем нашите читатели с неговите нови разкрития.
Светла ЛЕФТЕРОВА

Слово на Лъчезар ТОШЕВ:

Здравейте! Честит празник!
Днес празнуваме присъединяването на Южна Добруджа към България с Крайовската спогодба. А вчера беше Денят на Съединението. Съединението прави силата – спомняме си, че това беше някога, преди 13 века, девиза, който хан Кубрат остави на своите синове. Обаче синовете му се разделиха. Един от тях – хан Аспарух, дошъл тук – и нашите предци с него, и основали Дунавска България.
Друг от братята – Кубер, отишъл в Македония и се заселил там. Един от другите братя се заселил край Волга. А четвъртият брат – Алцек, отишъл в Южна Италия и със своята част от българите се заселил в този район.
В История на лангобардите от VIII век Павел Дякон, един хронист, пише следното: „По това време херцогът на българите, на име Алцеко, неизвестно по каква причина изоставил своя народ, навлязъл мирно в Италия с цялата армия на своето херцогство и пристигнал при крал Гримоалд, като му обещал да му служи и да се засели в неговата страна. Той го отпратил при сина си Ромуалд в Беневенто, на когото наредил да отстъпи на него и на народа му места за живеене. Херцог Ромуалд ги приел любезно, отредил им просторни площи за живеене, които дотогава били пусти. Сепино, Бояно, Изерния и други градове с техните земи, а на самия Алцеко променил титлата и той бил наречен гасталд вместо херцог. Те, българите, и до днес населяват тези места и, въпреки че говорят латински, не са изоставили собствения си език.“

Уважаеми приятели, дами и господа, нашите приятели от Италия идват от този регион – големия регион на Изерния, от село Скаполи, от Кастелнуово Ал Волтурно, където някога са се заселили българите на Алцек, Алцековите българи.
Оттогава са минали много години, но и до днес има много традиции, които приличат на нашите и ние можем да ги познаем, ако ги познаваме. Народните носии; един фестивал, подобен на нашите кукерски фестивали; сиренето качокавало, което ние наричаме кашкавал; много думи в диалектите, които ние знаем и можем да разпознаем, докато италианците се затрудняват с това. И най-вече – това е центърът на гайдарите в Италия. Там се произвеждат почти всички гайди в Италия и от този район идват почти 70% от гайдарите в Италия.
Преди две години нито ние знаехме, че те имат такава традиция в това изкуство, нито те знаеха, че в България смятаме гайдата за наш национален инструмент. Но ето дойде моментът на този ден ние да се срещнем отново след такава дълга раздяла. Това е причината за специалното внимание, което тази година отделяме на нашите гости от Италия. Председателката на Асоциацията на гайдарите в Италия Антониета Качия, а също така изпълнителите Лино Манискалко и Ивана Руфо, които са дошли, за да ни представят своето изкуство с техните гайди, които ние досега не сме чували.
А сега позволете ми да прочета поздравителния адрес на министъра на културата доц. д-р Мартин Иванов към тях. Ето какво пише министърът на културата:
Така че днес за нас е още един голям празник. Те са тук, между нас. Добре дошли!
В своя отговор на приветствието г-жа Антониета Качия, Президент на Културната асоциация на гайдарите в Италия „Чирколо де ла цампоня“, акредитиран съветник към Междуправителствената комисия, създадена в ЮНЕСКО за запазване на нематериалното културно наследство – гр. Скаполи, каза:

Заедно с музикантите Ивана и Лино от мое име и от името на Асоциацията, която представлявам, бих искала да благодаря за високото внимание на министър Иванов към традицията, която представяме. Бих искала да кажа, че оценяваме възможността да укрепим културния мост между България и Италия в посока за запазване на нематериалното културно наследство. В това културно наследство, което ние имаме, можем да открием следи от някогашната среща с българите, която е обогатила целия регион Молизе.
Щастливи сме, че за първи път участваме на този фестивал, и още веднъж бих искала да благодаря на министър Мартин Иванов и г-н Лъчезар Тошев за вниманието.
Прегръщам ви всички!

Кои са те?
Културната асоциация Circolo della Zampogna - „Кръг на дзампонята“ (Общество на гайдата) - е акредитирана да действа в качеството на съветник на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство
Създадена е на 25 ноември 1990 г. в Скаполи (провинция Изерния), Италия.
Целта й е да съхранява и популяризира традициите, както в музикален, така и в занаятчийски аспект, свързани с дзампонята (гайдата на Централна и Южна Италия).
В нея членуват гайдари от Скаполи и от останалата част от регион Молизе, от почти всички региони на Италия, а така също и от Франция, Испания, Обединено кралство, Германия, Швейцария, Норвегия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, САЩ, Канада.
Най-важни моменти от дейността на асоциацията:
• Учредяването през декември 1991 г. на Постоянната експозиция на италиански и чуждестранни гайди.
Публикуването, от януари 1992 г., на списание Utriculus („Гайда“).
• Съживяването и развитието на Изложението на гайди, провеждано ежегодно в края на юли, чрез съчетаването му със собствен музикален фестивал, който стартира през юли 1991 г. със Седмицата на европейската гайда и в хода на няколко години прерасна в Изложението на гайди и Международния фестивал на гайдата.
• Измислянето и развиването на идеята за проекта „Живот с гайдата“.
• Публикуването на книги, компактдискове, музикални и видеокасети и DVD-та.
• Стартирането на преподаване в Музикалното училище за гайда и чарамела или пиферо (свирка, зурна).
• Създаването на Италианския център за гайда.
• Създаването (през февруари 1991 г.) и организирането в течение на 10 години на Raviolata, фестивал за популяризирането на традиционното празнично ястие равиоли скаполези.
• Организиране на многобройни срещи, семинари, изложби (в Италия и чужбина) и участие в подобни прояви.
• През 2008 г. асоциацията става съучредител на Комитета за промотиране на нематериалното културно наследство, от който води началото си ICHNet, Мрежата за нематериалното културно наследство.
• През юли 2012 г. Circolo della Zampogna е акредитирана да действа в качеството на съветник на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
• През септември 2014 г. представители на асоциацията гостуват за първи път в България – на фестивала „Пирин Фолк“ в Сандански.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА
Силно се надяваме, че това е само първата крачка към по-здрави културни и приятелски връзки между Асоциацията „Кръг на гайдата“ и България. Връзките ни с Изерния са с 13-вековна давност. Остава в днешния ден да ги осъзнаем, изясним и задълбочим. От страна на италианските гайдари има подадена ръка. Кой от наша страна ще я поеме?
„Лечител“ ще продължи да следи тази изключителна 1300-годишна история.
На раздяла Антониета Качия написва в бележника ми на италиански с едри печатни букви („за да го преведете по-лесно...“):
Само три дни в България бяха малко, за да опознаем и да се насладим напълно на обстановката и традициите на страната, но бяха достатъчно, за да се възхитим от местата, които посетихме, красотата на пейзажа, сърдечността на хората, музиката, паметниците и гастрономията. Пожеланието ми е това посещение да стане начало на едно по-близко приятелство и на един културен обмен, който, тръгвайки от дзампонята (гайдата), да ни помогне да открием и да преоткрием историята, която ни обединява от далечни времена и от която все още има останали следи в културата на моя роден край.
Сандански, 7 септември 2014 г.


Брой: 39, 25 септември 2014
 
 
Продукти
 
Вафли без захар Диет Натур с ванилов крем
 
Витатабс E50
 
Витатабс - витамин D на капки
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД