в-к Лечител
в-к Лечител
 

Още веднъж за българите на Алцек

Брой: 47, 21 ноември 2013 - ВАКСИНИТЕ
     Ст. н. с., д-р Петър ДОБРЕВ 

     Ст. н. с., д-р Петър Добрев работил е над 40 години в БАН по проблемите на древната стопанска история и произхода на древните българи. Публикувал е редица монографии, от които най-важни са следните: Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986; Езикът на Аспаруховите и Куберовите българи. С., Огледало, 1994; Древнобългарска епиграфика. С., Тангра ТанНакРа, 2001; Златният фонд на българската древност. С., Тангра ТанНакРа, 2008; Древните българи в световната наука. С., Галик, 2010; Стопанството и цивилизацията на Волжка България. С., БАН, 2010 

     В брой 45 на вестника бе публикувана статията на Лъчезар ТОШЕВ „При потомците на Алцек в Италия” , в която се съобщава една изключително важна новост – това, че в Италия дори до днес има селища, чиито обитатели помнят своето българско потекло. 
     Това откритие идва като логично продължение на издирванията на един от най-добрите познавачи на Италия у нас – основателя на Катедрата по италианска филология проф. Иван Петканов, с когото имах честта да се познавам и да разговарям много пъти за древната история и за итало-келтските езици. Той установи преди много години, че в Италия през VI-IХ в. е придошла твърде голяма маса древни българи, които са нарекли цяла редица селища с имената БУЛГАРО, БУЛГАРИ, БУЛГЕРИ, БУРГАРИ и други подобни названия. В старите италиански документи почти във всяка област на Северна и Средна Италия се срещат градчета и местности с подобни имена и тяхното изреждане заема близо две страници в специалната студия на проф. И. Петканов за българо-романските езикови връзки. Причината за широкото разпространение на този вид названия е несъмнено както в големия приток на български преселници, така и в тяхната силна привързаност към българското им име. Отивайки в Италия, те са проявили тази отдавнашна българска черта, която е съществувала още в старите земи при Кавказ и край Волга, където цяла редица градове и области водели названията си от името на древните българи. С него са били наречени градовете Булгар-Балк, Булгар (в Кавказ и край Волга), а също Балхар и Балкария. 
     В Италия най-рано от всички български селища е споменато градчето Булгаро Верчели, което е създадено още през VI в. и е било известно с това, че в него се е родил през 560 г. един велик християнски духовник – Петър Българина, който завършил краткия си живот като кардинал и заради своето благочестие бил увенчан със званието Блажени Петър Българина Левит. Високият сан на този духовник, а също това, че той е произлизал от български град, построен наскоро след идването на българите в Италия, са два интересни и показателни факта. Но те са останали незабелязани досега, може би защото стоят в пълен разрез с разпространената доскоро представа, че древните българи са водели примитивен номадски живот. 
     Като цяло проф. И. Петканов откри, че общо през периода от VI до Х в. в Италия е имало на различни места девет селища с имена Булгари, Булгаро, Булгери, а също и някои замъци и кули с подобни имена. В един от тамошните замъци е живеел велможата с име Булгарус, споменат в 791 г. Той е бил почетен с една от най-високите титли, равна по ранг според И. Петканов на титлата княз. В замъци, а не в шатри са живеели в Италия и други видни българи – владетелят на укрепения замък Булгари в областта Тоскана, граф Булгарелус от Арецо, а също обитателят на Villa Bulgara в Павиа и виконтът Булгаринус от Пиза. 
     В някои части на Италия, където българите са били особено многобройни, с тяхното име са били наричани не само отделни градчета и местности, но и целите райони, заселени от тях. За да се различават от имената на българските селища, обитаваните от българите райони и техните главни центрове са носели имената БУЛГАРИА и БУРГАРИА, които се явяват през VII-Х в. на няколко места. В Северна Италия името Булгариа е носело едно графство в областта Милано, известно от VIII в., а също българското средище Бургариа в близост до Корбета, което е споменато през 830 г. Но още повече такива названия е имало в Средна Италия, където се е заселил някога Алцек. Там за тях напомня името на районния център Бургария от областта Перуджа; а също названията на две църковни средища „Сан Джовани ди Булгариа” и „Сан Пиетро ди Булгариа”, които значат „Св. Иван и Св. Петър от района Булгариа”; а за още един район с име Булгариа напомня и името на селището Celle di Bulgaria (т.е Челе от района Булгариа), споменато в документ от областта Салерно на юг от Неапол. В самия Неапол е имало през VIII-Х в. многобройно българско население, затова в един документ от 970 г. високата част на града е наречена „Българската част”. А като пряка следа от някогашните големи райони, заселени с българи, е останало и до днес името на планината Булгариа на юг от Неапол. 
     След тези разкрития на проф. Петканов интересни детайли откри и известният преводач Асен Марчевски, носител на високото италианско звание „Кабалере”. В книгата си „Италиански потайности” той отбеляза, че в някои краища на Италия има запазени думи от езика на древните българи, от които особено интересна е думата ТОЯГАНО (сопа), напомняща по своя изговор в Италия думата ТОЯГАНА (тоягата) от родопските диалекти. За тази особена дума и за множество други интересни следи вече обърнах внимание в книгата „История, разпъната на кръст”, затова няма да се спирам подробно тук 
     Необикновеното изобилие на ранни български топоними в Италия подсказваше твърде отдавна, че трябва да се посетят и обследват на място районите, в които са оставени те. Но тази важна стъпка дълго време не беше направена, затова прави чест на автора на публикуваната статия – Лъчезар Тошев, че се е погрижил да проучи директно областите, където някога са се заселили българи. 
     В резултат от това неочаквано е разкрит един кардинален и незабелязан досега факт. Оказва се, че в Средна Италия – точно там, където са обитавали българите на Алцек – са оцелели като по чудо традиционните български носии, гайди и обичаи, а в диалектите, на които говори тамошното население, има множество специфични старинни думи и изрази, непознати на италианския език. 
     Направената от мен справка във връзка с това интересно явление показва, че по оценка на италианските езиковеди само в един от диалектите от Средна Италия – този от град Бояно – са запазени близо 20 необяснени досега старинни думи, а в подробно описания диалект от град Пиетрароя има над 70 неразтълкувани старинни образци, по-голямата част от които произлиза най-вероятно от езика на българите на Алцек. Откриването на тези находки е една важна научна придобивка, защото, проучвайки специфичните думи от районите, заселени някога от българите на Алцек, ще можем да добием представа и за езика, на който са говорили някога и българите на Аспарух, и да проверим коя от създадените многобройни теории за тях е най-издържана. 
     Като цяло откритите в Италия древни български следи са едно ценно съкровище, чието значение тепърва ще изпъкне с целия си блясък. В тях се крие зародишът на нови, по-високи познания, чрез които постепенно да се разбули една от най-великите тайни в българската историята – тайната на произхода на древните българи. 
     Затова поздравявам Лъчезар Тошев, че е издирил в Италия селищата, в които живеят далечните потомци на Алцековите българи, и е описал характерните за тях носии, обичаи и особени диалектни думи. Чрез това той е поднесъл един необикновен родолюбив дар пред олтара на българската история. И дори оповестяването на откритото от него научно съкровище чрез в. „Лечител” носи в себе си нещо знаменателно, тъй като проучването на това новооткрито съкровище може да допринесе за терапията на някои закоравели научни заблуди, а чрез това – и за повишаването на интелектуалното здраве и духовното самочувствие на българския народ. 
     Завършвайки тези кратки бележки, заслужава да отбележа, че силната привързаност на българските преселници към своя народен корен се е проявявала в Италия през цялото Средновековие. В ХIII век за нея напомнят имената на видните граждани на Генуа Булгаринус и Булгаринус де Бургарино, вторият от които е принадлежал към благородническите фамилии на Генуа. Същата силна обич към родния корен е излъчвало и името на известния юрист и професор в Болонския университет Булгаро де Булгарис, в чиято чест е била наименувана сградата Курия Булгара и е била издигната църквата „Санта Мария дей Булгари”. В началото на ХIV в. се е гордеел със своето българско име и друг известен професор по право – Булгарус де Толентино, както и благородникът от Иския Маринус Булгарус – шамбелан и приближен на крал Роберт. А в края на ХIV в. е споменат и „благородният мъж Хенрикус Булгарелус”. При тази силна почит към българското име, продължила в Италия през цялото Средновековие, не е чудно, че и до днес хиляди италианци носят фамилни имена от български произход и по думите на проф. Петканов е достатъчно „само да се надзърне в телефонния указател на всеки по-голям град, за да се видят веднага фамилни имена като Булгарели, Булгари, Булгарини, Булгерини, Булгерони, Болгаро, Боргарели”. Дългата историческа сага на българското присъствие в Италия, започнала още в VI в. и продължила с голямото преселение на Алцек, обяснява защо дори до днес в близост до планината Булгария, където са се намирали неговите главни средища, има селища, в които населението помни своя български произход. Това именно необикновено, но напълно логично явление откри Лъчезар Тошев и българската история трябва да му бъде благодарна за това, че го извади от забрава.


Брой: 47, 21 ноември 2013
 
 
Продукти
 
ТОСТА ФИБРА
 
ЕХИНАМАКС® (ECHINAMAX)
 
УРИСАН® (URISAN)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД