в-к Лечител
в-к Лечител
 

Проф. Христо ПИМПИРЕВ: Антарктида крие много тайни за цялата планета

Брой: 20, 15 май 2008 - ХИПЕРТОНИЯТА

Проф. Христо ПИМПИРЕВ е геолог и автор на 4 книги, 6 документални филма и над 60 публикации в реномирани български и чужди списания. Той е преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" по исторична геология и палеогеография. Изнасял е лекции в Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и Канада.
Проф. Пимпирев е председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Той е участвал в научно-спортна експедиция до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи (1987 г.) и е бил научен ръководител на спелеоложката експедиция в Китайското карстово плато (1989 г.). Също така участва в проект за търсене на злато във Виетнам (1990 г.). Провежда едногодишни научни изследвания в Колумбийските Анди (1991 г.), присъства и на първите канадско-български теренни проучвания на остров Елсмир, Канадска Арктика (2003 г.) и е ръководител на всички 16 български експедиции на Антарктида досега. Вицепрезидент е на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми.

• Проф. Пимпирев, как се насочихте към изследване на Антарктида и организиране на експедиции там?
- Последните 20 години от моите професионални интереси са насочени към изследване на полярните региони. Всичко по-интересно и значимо става случайно. Така и тези експедиции, когато започнаха преди 20 години, станаха със закачка. Предстоеше честване на 100-годишнината на Софийския университет и трябваше по онова време да се измисли по-грандиозна проява. Българите вече се бяха качили на Еверест през 1984 г. Събрахме се една група преподаватели и решихме, че можем да отидем на Антарктида. Всички бяхме геолози и започнахме да търсим къде ще ни бъде най-интересно да работим. Така намерихме на картата един остров Александър, който е най-големият остров на континента. Геоложки скалите в западната част на Антарктида много се доближават до тези в нашето Средногорие. Тогава имаше двадесет и няколко държави, които притежаваха бази на континента.
• Какво беше първото Ви впечатление от ледения континент?
- Първото ми впечатление беше потресаващо. В Хималаите пак има сняг, лавини и ледници, но Антарктида е нещо, което е абсолютно различно. Тя е друга планета. Неслучайно казват, че това е частта от Земята, която се доближава до Космоса. Най-ниската температура, измерена на Антарктида, е минус 89 градуса по Целзий и е като на Марс. Т.е. и по природни дадености този континент се доближава до Космоса.
• Как живее там един европеец и понася суровите условия?
- Нашите експедиции са по време на полярното лято, когато температурата е около нулата, до минус 10 градуса. При това нашата полярна база е в Западна Антарктида, която е по на север, така че при нас е малко по-топло от централните части на континента.
• За тези 20 години кои са най-значимите научни открития, направени на Антарктида?
- Антарктида крие много тайни за цялата планета. Там е кухнята на времето. Именно на ледения континент се установи за първи път преди години, че има изтъняване на озоновия слой. Спомняте си, че научната общност алармира света и беше забранена употребата на фреони. Другото, което за първи път там се видя, беше промяната в климата. Лично за мен това се вижда съвсем отчетливо за последните 20 години. Ледникът пред нашата база се е дръпнал със 100-150 метра за тези две десетилетия! При испанците например отдръпването е още по-голямо. Около тяхната база вече няма сняг и лед и те са принудени да оставят шейните на 2 км от базата си. Доказано е, че затоплянето започва успоредно с техническата революция от края на ХІХ век и отделянето на по-големи количества въглероден двуокис в атмосферата. В историята на Земята е имало и други периоди на затопляне и застудяване, но това не се е случвало толкова рязко и бързо, както сега наблюдаваме подобно явление в рамките на 100 години. Важно е да се ограничи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, за да се забави и процесът на промяна на климата. Глобалното затопляне ще окаже влияние и на популацията от растения и животни. Организменият свят е приспособен към определени условия. По-консервативните организми може да изчезнат, а други, ако се адаптират към новите климатични условия, ще трябва да се изменят. Замърсяването също е факт. То вече е стигнало и до Антарктида. По перата на пингвините има тежки метали като олово например. Това го наблюдаваме от няколко години насам.
• На последната експедиция тази година сте правили лаборатория на нашата база. За какво ще бъде използвана тя?
- Да, ние по принцип изследваме минералите в района на базата ни, както и биоразнообразието на континента. Друга наша цел е да се установи как човешката дейност влияе върху тази все още много чиста среда. Лабораторията я построихме с нашите ръце, както се казва, но ще бъде довършена догодина. Ще има лабораторни помещения за науки за Земята и една биоложка лаборатория. Така ще се прецизират и оптимизират научните изследвания, които правим на нашата полярна станция. Досега не можехме да обработваме пробите, които взимаме от почвите, скалите, ледника, мъховете и лишеите на самата Антарктида. Заедно с испанците сега, преди да си тръгнем февруари месец, поставихме сонди в земята. Те ще измерват и събират данни, които ние след това ще обобщим. Целта е да се види как се е променял климатът през последните 1000 години.
• А имате ли достатъчно средства за оборудване на лабораторията и за следващата експедиция?
- Тази година сме много зле със средствата. Оказа се, че в бюджета на нито едно министерство не са планирани пари за антарктическите експедиции. Ние досега получавахме субсидия от външно министерство. За миналата година разполагахме с 350 000 лв. Една част от парите получаваме по проект от Министерството на околната среда и водите. Антарктида е много богата на природни ресурси и полезни изкопаеми. Ние вече намерихме в района на базата ни полиметални рудопроявления. Другите държави инвестират милиарди в проучвания там. За сравнение испанската програма се финансира от държавата им с близо 4 млн. евро. Чехия, която построи своята база едва миналата година и още не е пълноправен член на Антарктическия договор, за разлика от България, тъй като ние сме там вече 20 години, отделя 1 млн. евро. Дори съседката ни Румъния е осигурила на полярните си изследователи 800 000 евро. А у нас поради неизяснени взаимоотношения между отделните институции няма никакви планирани средства за полярна експедиция. Ние, ако не я оборудваме тази лаборатория, тя ще започне да се руши. Освен това участваме в голям международен проект за проследяване влиянието на човешката дейност върху тази среда и експедициите трябва да продължат.
• Има ли надежди за намиране на нужните средства?
- Надяваме се. Водихме разговори във външно министерство и имам обещание от министър Калфин, че ще бъдат планирани средства за експедицията.
• Не мислите ли, че Антарктида може да стане арена на втора златна треска, след като е толкова богата на суровини и полезни изкопаеми?
- Да, тя наистина е богата. Ето, българската база се намира в крайните гънки на Андите на полуострова, където има много ценни метали като злато, мед и сребро. Ние точно това правиме - проучваме и картираме залежите. Прилежащият шелфа е богат на нефт и газ. В момента тези 28 държави, които са подписали Антарктическия договор, сред които е и България, са наложили мораториум за експлоатация на полезните изкопаеми, които са на територията на ледения континент. Забраната ще важи за следващите 30 години. Проучванията не са забранени. Но аз съм убеден, че природните ресурси, които крие този континент, ще се използват от хората. Знаете, че залежите на Земята се изчерпват и дори има изчисления, че човешката цивилизация ще изчезне до 1000 години, ако не започне да използва ресурсите на Космоса.
• Не мислите ли, че, ако започнат да се черпят наличните ресурси там, това ще съсипе екосистемата и равновесието на този континент?
- За следващите 20-30 години съм сигурен, че ще се намерят безотпадни технологии за усвояване на различните полезни изкопаеми. Всяка такава дейност ще бъде регулирана, за да не вреди на екологията. Хубавото е, че и България също ще може да се възползва от наличните ресурси, защото има свое място на ледения континент.



Брой: 20, 15 май 2008
 
 
Продукти
 
ЛИКОФОРС ПЛЮС
 
Комплекс ЗДРАВА КОЖА
 
Витасел SOD
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД