Д-р Александър ЗАХАРИЕВ повече от 50 години се занимава с детски очни заболявания. Работил е изцяло в Александровска болница в София, първоначално в Детския очен кабинет, който в последствие прераства в отделение и след това в Детска очна клиника. Неговата тясна специалност е кривогледството при децата. В дългия си професионален опит като офталмолог-педиатър е преподавал своите знания на студенти и специализанти.
• Д-р Захариев, кои са най-честите заболявания на очите в детската възраст?
- Има голямо разнообразие от очни болести. Някои са общи за всички възрасти. Освен това има специфични детски, сред които са наследствените, вродените, кривогледството и травматизмът. Именно поради наличието на конкретни за тази възраст проблеми е необходимо стриктното профилиране.
Навремето имаше едно понятие "телевизионни деца". Сега вече не само екранът на телевизора е опасен, но и на компютъра, който все повече навлиза в ежедневието ни. Всички те излъчват лъчение, което в природата го няма. След време ще се отчете тяхното истинско отрицателно влияние върху очите.
Също така трябва да се избягва умората на очите. Те си почиват от дейности като гледане на кино, телевизия, компютърен екран в момента, в който краката вървят. Затова децата трябва повече да играят навън, отколкото да стоят вкъщи пред екрана.
• Кога трябва да се прави профилактичен преглед?
- Както говори и името, това е преглед, който се прави преди забелязването на някакви симптоми, преди майката или околните да констатират нещо нередно в очите на детето. Много е важно тези прегледи да се извършват рано, и то от профилирани специалисти в тази област. Сред колегите, които се занимават предимно с очните заболявания на зрелия, възрастния индивид, съществува изразът "той е прекалено малък, за да бъде изследван". Малкият пациент предполага специално отношение и технология. Единствено детските очни специалисти разполагат с необходимите средства и методики, за да го правят. За нас малък пациент е новороденият пациент.
Първият профилактичен преглед се прави още в родилните отделения, особено при недоносените бебета. Проблемите може да са много тежки и неприятни с фатални последици понякога за зрението на детето.
Чисто профилактичният преглед вече касае родителите, които са загрижени за очното здраве и бъдещето на детето си. Трябва да се направи, без да се изчакват някакви срокове и симптоми. Преди години очните лекари в поликлиниките бяха задължени да извършват такива прегледи по териториално разпределение, без допълнително възнаграждение. Това беше едно досадно за тях задължение и не се правеше възможно най-качествено. Често сме попадали на пациенти вече в училищна възраст, които са преминали през едрите дупки на ситото на профилактичните прегледи. Но все пак ги имаше. Днес родителите трябва сами да се заинтересуват още след навършване на 1 година на детето - да направят профилактичен преглед, за да се разбере дали има нужда от някакви ранни диагностични и терапевтични действия. Някои от детските очни заболявания се диагностират и лекуват именно в тази възраст.
На първо място е кривогледството и свързаното с него далекогледство над средната норма. Това е предпоставка за развитие на точно определен вид кривогледство. Вроденото перде или вродената непълноценност на очите също може да се забележи много рано. Те подлежат на сериозно изследване и на лечение. Ако кривогледството започне да се лекува по-късно, трайно се нарушава двуочното зрение. Това е даденост, която е обусловена при човека (и не само при него) за възприемане на околния свят по възможно най-добрия начин.
Не всички далекогледства водят до кривогледство и изискват лечение. Напоследък заради финансови интереси, за щяло и нещяло, се изписват очила и се препоръчват упражнения, а на детето всъщност не са му необходими. Очила се полагат на тези с далекогледство над съответната норма.
• А могат ли да се избегнат някои вродени аномалии на очите и по какъв начин?
- За потенциалните родители е много важно да знаят, че когато избират партньор, с когото ще създадат поколение, не трябва и двамата да са с едно и също очно заболяване. По-малко лошият вариант е, когато само единият е с такава болест или поне имат различни очни проблеми. За съжаление вродените заболявания се случват най-често в малки населени места или групи, където има родствени бракове и се възпроизвеждат лоши генетични комбинации, водещи до наследствени заболявания, включително и очни.
Все пак бъдещите родители при наличие на някакви очни оплаквания и заболявания е добре да направят офталмо-генетична консултация. Лекарите, които могат да извършат това в България, са няколко. Единият от специалистите е в Александровска болница.
• Дали в ранна възраст слагането на очила с диоптър означава излекуване или носенето им е до края на живота? Сред хората се шири второто твърдение.
- Това са т.нар. митологеми, дълбоко залегнали в обществото. Очилата са едно помощно средство, което е изключително важно за хората с късогледство, защото на тях им трябва информацията, която идва от разстояние, по-голямо от 1,5 метра. При далекогледите деца очилата помагат за доброто зрително здраве на органа и доброто усещане. В никакъв случай те не могат да променят хода на далекогледството, късогледството или астигматизма. Късогледството расте, но със и без очила докъм 18-20-годишна възраст. А това, че детето ще свикне с очилата си, то привиква с доброто, т.е. да вижда. Също дотогава намалява и далекогледството. Хората трябва да се доверят на компетентен лекар и да изпълняват това, което той препоръча и назначи.
• В детската възраст кое е по-добре - очила или лещи?
- Контактни лещи могат да се сложат след пубертета. Плюсът на лещите е, че са невидими очила. Но за детската възраст минусите са повече. Те са все пак чуждо тяло, което влиза не в окото, но в пространството между очната ябълка и клепачите. Климатът в София също не е най-подходящото място за поставяне на лещи. Операциите за махане на диоптрите при децата са противопоказани. Те се правят след спиране растежа на окото и целия организъм.
