В България използването методите на интервенционалната кардиология е сравнително нова практика, но по света се прилага повече от десет години. Те са алтернатива на хирургичните операции и са много по-щадящи за човека, по-малко инвазивни и агресивни. Прониква се пункционно през кожата с тънки катетри. Интервенциите са относително по-кратки, свързани с по-малко усложнения, по-ниска смъртност, много по-къс период за възстановяване. Пациентът постъпва в болницата, а на другия ден се връща на работа. При традиционна операция на коронорен байпас, например, болният не може да възстанови нормалния си ритъм на живот поне два месеца. Това е причината през последните 15 години да се промени отношението оперирани - интервенирани в полза на вторите. Те са приложими както при възрастни хора, така и при деца, поясни председателят на Българското дружество по интервенционална кардиология, доц. Божидар Финков.
"В страните от Европейския съюз се падат средно по 2 хиляди интервенции годишно на милион души население. В световен мащаб за същия период се извършват над 2 милиона подобни процедури. През 2006 година у нас са направени около 5 хиляди интервенции на сърдечно болни пациенти. За последните 5-6 години страната ни има напредък и вече в много български болници се води успешна борба с острия инфаркт на миокарда, но въпреки това се нареждаме в последната петица сред страните в Европа", допълни доц. Финков.
Проблемът е в това, че по-голяма част от катетрите и стентовете не се плащат от Националната здравноосигурителна каса. Някои от тях са недооценени като стойност, а други въобще не влизат в нито една клинична пътека. А цената им не е никак малка.
Пълния текст четете в новия бр.43 на в. "Лечител"
