Симптоми, които не бива да се пренебрегват
• Ако дете се оплаква от постоянно главоболие, това не бива да се игнорира. Трябва да се провери дали има данни за повишено очно налягане.
• Ако детето повръща „на фонтан“ сутрин преди хранене, това също е повод за внимание. Понякога семейството погрешно тълкува този проблем като ревност към братчето или сестричето или нежелание да ходи на училище. Ако повръщането се наблюдава всяка сутрин, семейството трябва да се консултира със специалист възможно най-скоро.
• Ако детето има проблеми с равновесието при вървене, походка с широко разкрачени крака или тромава фина моторика (сръчност на ръцете), това също могат да бъдат важни симптоми, които налагат консултация със специалист.
До 1985 г. човек, диагностиран с тумор в мозъчния ствол, се считаше за обречен. Никъде по света не се прилагаше лечение на такива тумори. Но в наши дни такива операции се правят ежедневно и повечето от тях са успешни. „Няма недостъпна зона в мозъка! Можем да достигнем до всяка част от мозъчната тъкан и да оперираме, без да причиним вреда на пациента“, казва проф. д-р Мемет Йозек, детски неврохирург в болница „Аджъбадем Алтунизаде“ в Турция. Изказването на проф. Йозек беше оповестено от българското представителство на световната здравна верига „Аджъбадем“.
При дълбоко разположени тумори в мозъка е необходима изключителна прецизност, защото има по-голяма вероятност да се засегне здрава тъкан и да се увредят базови функции на организма. Това е една от сферите, в които съвременните технологии играят ключова роля, наред с уменията и опита на хирурзите, отбелязва проф. Мемет Йозек. Той изброява три високотехнологични метода за избягване на нежелани увреждания при мозъчни операции в детска възраст.
Система за интраоперативен мониторинг (наблюдение по време на операцията),
която помага да се предотврати увреждане на здрава тъкан в засегнатия участък. Така например, в мозъка има център, който отговаря за движенията на ръката и не трябва да бъде засегнат по време на операцията. Затова неврофизиолозите поставят няколко електрода върху скалпа и мускулите на ръцете и краката на пациента. Така упражняването на прекомерен натиск в тази зона се регистрира и преустановява незабавно. По този начин се избягва рискът от апоплексия (мозъчен инсулт) след операцията. В мозъчния ствол се намира и ядрото на мускулите, които движат лицето. То е с размери 4х2 мм. Хирурзите използват специална сонда, за да установят местоположението му. На теория локацията на това ядро е известна, но наличието на тумор може да го измести вляво или вдясно. След като се открие точното му местоположение, туморът може да бъде отстранен хирургически. С тази технология се избягва евентуална лицева парализа след операцията.
Границите на 70% от всички дълбоко разположени тумори не могат да се определят много добре, защото е трудно да се установи къде точно свършва здравата тъкан и започва туморът. Понякога хирурзите си мислят, че са отстранили целия тумор, но в действителност са премахнали само половината. Това обикновено става ясно след операцията. В такива случаи много помага наличието на
интраоперативен ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
Той осигурява получаването на изображения на операционната маса, докато черепът все още е отворен, и възможността да се открият малки, незабележими късчета от лезиите. Така хирургът има предимството да прецени дали е необходимо да продължи операцията, докато пациентът все още е в операционната. Интраоперативният ЯМР е голямо преимущество при операции на дълбоко разположени тумори.
Използването на ултразвукови технологии по време на операцията също допринася за успешния изход и осигурява огромно предимство на лекарите.
