Миналата година Фондацията „МС Общество – България” е провела анкета дали болните биха проявили интерес към психологическа подкрепа. Над 80% от запитаните категорично желаят провеждането на такава терапия. Г-жа Здравка Цветарска, председател на фондацията, съобщи, че от средата на март е стартирал проект в Интегративния център на фондацията, където ще се провеждат групови терапии. Първоначално ще бъдат два пъти месечно. За хората, които не могат да идват до София, ще се организира и онлайн групова терапия. Грети Иванова е психологът, който ще работи с пациентите и техните близки.
Зеленият телефон на Фондация „МС Общество – България”, където болните могат да получат информация и подкрепа, е 0800 40 204. Това стана ясно по време на среща дискусия, която се проведе наскоро в София. Темата беше „Психологическа подкрепа и кинезитерапия при хората с множествена склероза”, а организатор на събитието Фондация „МС Общество – България”.
Най-често срещаните последствия, които МС нанася върху психиката, са
депресия, агресия и автоагресия, тревожност, хронична фрустрация, рязко снижаване на прага на толерантност и търпимост.
По думите на психотерапевта Грети Иванова, персистиращото (постоянно) депресивно състояние се среща при 40% от болните. 15% от страдащите от МС завършват живота си със самоубийство.
Поставянето на диагнозата МС е травмиращо събитие. Пациентът преминава през няколко етапа - на траур; преходен етап (на избор); промяна от първи ред, фаза на преживяване (“предъвкване на преживяното“); промяна от втори ред; фаза на креативността. Във всички тези етапи психологът има активно място. Той помага на пациента да премине възможно най-бързо и безболезнено пътя на адаптацията и да вземе правилните решения. Често хората с МС се въртят в омагьосания кръг на самосъжаление, обвинения и агресия, редуващи се с депресия.
Съществуват различни форми на психологическо консултиране при пациенти с МС. Единият от вариантите е формирането на групи за психологическа подкрепа и взаимопомощ, което за нашата страна е относително нова услуга. Оптималният брой участници в една група е 5-10 души, като се работи в условия на конфиденциалност. Когато е необходимо и според спецификата на случая, се провеждат и индивидуални сесии.
За съжаление, пациентите с МС у нас трябва да плащат за психологическа помощ. В някои европейски държави, като Германия и Франция, болните не се сблъскват с подобен проблем. Там, веднага след поставянето на диагнозата, потърпевшите получават безплатни психологични консултации.
По думите на кинезитерапевта Инна Иванова,
има различни терапевтични стратегии, обединяващи множество лечебни подходи,
насочени към преодоляване на симптоматиката и подобряване на качеството на живот на пациентите с МС.
„В повечето научни публикации комбинацията от медикаментозна терапия и вид рехабилитация подобрява значително по-бързо функционалния статус на пациентите в сравнение с тези, които залагат само на едно от двете. Лечението е комплексно, и освен правилните медикаменти, трябва да се изградят правилни хранителни навици и подходящ индивидуален тренировъчен режим”, твърди кинезитерапевт Иванова.
Според литаратурни източници кинезитерапията заема едно от основните места в рехабилитационната програма при пациенти с МС. Тя може да бъде съчетание между физически упражнения, масаж, криотерапия, трудотерапия, миофасциални техники, автогенна тренировка и много други.
Препоръчително е всеки пациент да запомни своята програма под контрола на специалист, за да може да я изпълнява в домашни условия. „В някои случаи има добро влияние на физическите упражнения върху спастиката, подвижността и координацията; при други върху умората, емоционалното състояние и нивото на стрес. Без значение в каква насока ще се работи, физическата активност значително подобрява самочувствието и качеството на живот при всеки човек”, твърди кинезитерапевтът Инна Иванова.
От Фондацията напомнят, че с талон №3 от личния лекар за физикална терапия и рехабилитация пациентът всеки месец може да се възползва безплатно от подобни услуги. Важно е специалистът, към който се обърнат потърпевшите, да е компетентен в спецификата на МС.
Регистър на болните с МС в България няма
Официалната статистика е от 1985 години и според нея броят на хората с тази диагноза е 3500. Реално обаче цифрата е много по-голяма – почти 10 000 души. Това са хора в активна възраст, обикновено между 20-40 години, като през последните години възрастовата граница при новодиагностираните случаи значително пада. Вече има14-15-годишни деца са с МС. Този своеобразен бум на заболяването невролозите отдават най-вече на модерната техника, с която се откриват симптоми на болестта при хора, които все още нямат значителен физически дефицит. Според специалистите се наблюдава тенденция на хипердиагностика.
„Несериозно е да се работи с цифри от преди повече от 30 години. Силно се надяваме да можем да променим ситуацията като се създаде единен регистър на хората с МС в България, защото това ще е полезно не само за нас, но и за специалистите, които се грижат за болните“, коментира Здравка Цветарска.
Другата кауза пред Фондацията е получаването на статут на национално представена организация. „Необходимо е да съберем данните на 1800 човека с МС или техни близки –имена, адрес, процент на ТЕЛК. За целта сме стартирали инициативата „Можем ли заедно да променим?“, допълни още г-жа Цветарска.
Придобиването на статут на национално представена организация ще промени и подобри качеството на живот, терапия и интеграция на пациентите с МС. Ще даде възможност по-качествено да се отстояват правата им пред здравни, социални и законодателни институции.
Елица ПАЛОВА
