Какво не знаем за ДЕМЕНЦИЯТА
Хипотезата предполага, че инжектирането на амилоид на здрави хора ще предизвика развитие на болестта на Алцхаймер и че очистването на мозъка от бета-амилоида може, ако не да ликвидира болестта и нейните последствия, то поне да преустанови развитието й.
Човешкият мозък е върховното творение на природата. Нервните клетки се сплитат в сложни мрежи, формират строги колони и до ден днешен не са разкрили всички свои загадки пред науката.
Стареенето винаги е съпроводено от бавната смърт на невроните. Но понякога мозъчните клетки загиват твърде бързо. Това води до увреждания на паметта. Състоянието се нарича невродегенеративно заболяване. Едно от тях е болестта на Алцхаймер – тежко невродегенеративно заболяване, което се проявява в старческа възраст. С подобна фраза започват повечето статии за заболяването. То било описано за първи път през 1907 г. от немския лекар Алоис Алцхаймер. При това първопричината за заболяването остава неясна и до днес. Терапията на болестта е базирана на откритите молекулярни патологии. При болестта на Алцхаймер е нарушена работата на холинергичната система на мозъка. (Невротрансмисията в холинергичните неврони инервира мускулите на соматичната система и има важна роля в централната нервна система). Била формулирана холинергичната хипотеза за развитието на болестта на Алцхаймер. Някои учени били на мнение, че ако се компенсира недостигът на ацетилхолин (невротрансмитор), ще бъде победена болестта. Но за съжаление, този метод се оказал неефективен.
Скоро след това се появила нова теория, според която натрупването на токсичния белтък бета-амилоид е причинител на алцхаймер. Точно амилоидната хипотеза е най-разпространената в наши дни. Терапията, включваща изхвърляне на излишните амилоиди, също не дала резултати, но учените не се отказали от хипотезата, а я доразработили. Първоначално за „главен враг” на човешкия мозък били обявени не големите бета-амилоидни фибрили и плаки, а неговите разтворими олигомерни натрупвания. Днес вече учение са по-скоро на мнение, че наличието на повече бета-амилоид в мозъка не е причинител на болестта, а следствие от нея и използват този показател при диагностирането на алцхаймер.
Други показатели за болестта, освен натрупването на бета-амилоиди и нарушения на работата на холинергичната система, са вътреклетъчните фибрили на тау-протеина и окислителният стрес на невроните при алцхаймер. При болните са налице увреждания на структурата на митохондриите, натрупване на липофусцин в клетъчните везикули.
Бета-амилоидната хипотеза съществува
от 1992 г.
През следващите 20 години учените по света изучавали свойствата на тези вещества. Те открили, че при около 5% от болните заболяването е предизвикано от мутация в поне един от няколко гена (P, PS1 и PS2), тясно свързани с производството на бета-амилоида. Това е важно потвърждение на хипотезата. Инжектирането на бета-амилоид на мишки наистина довело до когнитивни нарушения и проблеми със здравето, подобни на човешката болест на Алцхаймер.
На пръв поглед изглеждало, че учените са открили първопричината. Но все повече изследователи не са съгласни. Вярно е, че бета-амилоидната хипотеза предлага ясни и възможни за проверка твърдения.
При мишките се получило горе-долу така. Обаче в теорията има пробойни. При много здрави възрастни хора също има амилоидни натрупвания. Освен това, ако човек се избави от амилоида (методи има предостатъчно), не настъпва нито подобрение на състоянието му, нито пълно спиране на развитието на болестта. Затова официално бета-амилоидната хипотеза вече се смята за опровергана.
Още един въпрос поставя под съмнение нейната правота – доказано е, че зоните на натрупване на амилоидни плаки не съвпада с зоните, в които умират неврони. Отлаганията, докато те не са толкова много, се намират преди всичко в участъци от кората на главния мозък, докато уврежданията, характерни за болестта на Алцхаймер, се развиват предимно в хипокампа. Като обяснение на това разминаване авторите на теорията заявили още в самото начало, че основните причинители на алцхаймер са неголемите олигомерни натрупвания на амилоид, а те „плуват” в мозъка и създават хаос, а след това се слепват. Според тяхното твърдение излиза, че първопричината за болестта е налице 20 години преди появата на каквато и да било симптоматика.
Много изследователи в увода към своите научни трудове мимоходом описват молекулярните механизми за образуване на бета-амилоид и пристъпват към разглеждане на неговото участие в поредното взаимодействие. Авторите често премълчават, че причината за болестта всъщност още е неясна. Болестта на Алцхаймер засяга огромен брой хора еднакво (винаги протича с едни и същи симптоми) – т.е. първопричината трябва да е една. И тя едва ли е бета-амилоидът. В последно време все по-често се обсъжда антиоксидантната функция на амилоида. Не е логично оксидативният стрес да е причина за смъртта на невроните, а антиоксидант да води до появата на алцхаймер.
Макар, че амилоидната теория се оказва задънена улица, много експерти просто не желаят да се откажат от нея. Медицината тъпче на едно място. Създават се терапии, които не лекуват, а просто потискат симптомите.
А с какво би трябвало да се занимава медицинската наука?
Да си спомним за
струпванията на тау-белтък вътре в невроните,
за които вече прочетохте. Те са вторият най-забележим маркер за алцхаймер. Ако по отношение на физиологичната функция на бета-амилоида се водят спорове, то с тау-протеина въпроси няма. Той е от огромно значение за невроните.
Функциите на тау-белтъка се регулират чрез фосфорилиране на едни или други участъци от неговите молекули, които са около 50. Тау-белтъкът се фосфорилира активно, например при подготовка на клетките за делене. И при болестта на Алцхаймер неговите молекули също се хиперфосфорилират и се слепват помежду си. Това води до разрушаване на микротубулите и до нарушаване на процесите на клетъчната трансмисия. Появата на натрупвания от него, за разлика от тези на бета-амилоидите, съвпада с момента на появата на първите симптоми на алцхаймер. Зоните на натрупванията им също съвпадат и с тези, в които умират неврони. Много лекари са напълно сигурни в тау-хипотезата. Макар и тя да не е съвършена. Съществува цял спектър от таупатии (болести, свързани с хиперфосфорилирането на тау-протеина) и за всички тях, освен за болестта на Алцхаймер, не е характерна появата на амилоидни плаки и други патологии. Освен това има данни, че бета-амилоидът по един или друг начин стимулира фосфорилирането на тау-белтъка. Този факт подлага на съмнение първичната роля на тау-протеина в патогенезата, и второ, показва важното значение на амилоида за процеса фосфорилиране.
В крайна сметка излиза, че бета-амилоидът е един от ключовите участници в развитието на болестта на Алцхаймер, но просто участник, въвлечен в процеса на по-късен етап. Какво тогава причинява смъртта на невроните? Може би увреждане на структурите на митохондриите и натрупване на мутации в ДНК-то им, което става и при стареенето (болестта на Алцхаймер по принцип се свързва с възрастта, в повечето случаи тя се проявява след 65 години). Мутациите на генетичния материал водят до увеличено производство на токсични за клетката радикали и създават условия за окислителен стрес. Измененията в митохондриалната ДНК водят до нарушения на работата на електроннотранспортната верига на митохондриите. В резултат имаме увеличено производство на токсични радикали и понижение на аденозинтрифосфата. Това може да обясни защо при всички пациенти болестта протича еднакво. Образуването на амилоид в този случай може да се обясни с активирането на защитните механизми – и полезният антиоксидант амилоид (казахме, че амилоидът наистина е отличен антиоксидант) в прекалено високи концентрации става мощен окислител.
Въпреки че науката често формулира хипотези, които по-късно се оказват погрешни, учените не бива никога да се отказват, защото до истината се стига по пътя опит, грешка и отново опит.
Бел. ред. В магазини „Лечител“ ще откриете много продукти, подходящи за употреба при болест на Алцхаймер. Конкретно на стр. 23 ще намерите информация за два от тях - ГИНКОМАКС® и ВИТАСЕЛ® Куркума.
Владимир ЙОНЕВ
