в-к Лечител
в-к Лечител
 

НАРКОТИЦИТЕ

Брой: 24, 15 юни 2017 - НАРКОТИЦИТЕ
6% от българските ученици са опитвали дизайнерска дрога

Виолета Богданова е завършила биология и химия. Работи в Националния център по наркомании от 2000 г., като в началото е била част от Лабораторията за намаляване на вредите. Тя е национален експерт към Европейския център за мониторинг на наркотиците.
В момента ръководи дирекция „Намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества” в Националния център по наркомании.


• Кои са новите видове дрога?
- Новите психоактивни вещества са наричани още дизайнерска дрога, защото забранени психоактивни съединения са променени в някаква част от химичната си структура, с което излизат от списъка на забранените субстанции. Затова ги наричаме „дизайнерски“. Наркотици с променен дизайн. Все едно съединението е променено само „външно“, но то запазва напълно психотропния си ефект. Запазва напълно действието си, но става легално. Говорим за сравнително старо понятие. Най-новите синтетични вещества от последните години всъщност се синтезират от коренно различни вещества, които обаче наподобяват действието на екстази, канабис (т.нар. синтетични канабиноиди). За тях се използват названията „законна дрога“, „етнорастения“, „изследователски химикали“, „легалки“. Продажбата им е прекалено привлекателна. Може да стане по интернет напълно законно. Предлагат се като соли за вана, торове за растения, билкови смеси. Самите им наименования също звучат достатъчно безобидно. „Билка“ например е разпространено име за дизайнерска дрога. Една от най-опасните. Други са пинака, апинак, галакси хербал (галактическа билка). Обичайно се продават в шарени пликчета, луксозни и атрактивни опаковки. В тях обаче има няколко групи вещества. В предишни години бяха от групата на пиперизините. В момента – от групата на фентанила - синтетични опиати, и основно – синтетичните канабиноиди. Последните са най-разпространените. Но трябва да се знае, че въпреки името им тези вещества нямат нищо общо с канабиса. Чисто химически те са изкуствено синтезирани и освен това напомнят по въздействие канабиса, но не и по състав. Начинът, по който се използват, е като се свиват на цигара. Пушат се заедно с напълно невинни тревни смеси като лайка, всякакъв чай. Оттам идва и друго име на дрогата – билка.
• Значи дрогата се комбинира с безобидно растение?
- Да. Растението се изсушава, стрива се, разстила се и се напръсква с наркотика под формата на спрей. Това крие огромна опасност от предозиране. Просто по една част от „тревния преносител“ попада повече наркотик, по друга – по-малко.
• Колко от българските ученици вече са опитвали дизайнерски наркотик?
- Последните данни от европейско проучване ESPAD, направено сред младежи на 16 години, показват, че в 37 страни средно 4% от децата са опитвали поне веднъж в живота си. В България процентът е 6 - повече, отколкото опитвалите други видове наркотик, като изключим канабиса, разбира се. Той е най-използваната дрога. Новите психоактивни вещества очевидно са ориентирани към младите хора, а те са с изключително висок риск от интоксикация и смърт. При тях не е възможно дори специалистите да предвидят ефекта им или акумулиращия ефект – употреба на алкохол и дизайнерска дрога, друг наркотик и нова дрога.
• Имало ли е смъртни случаи у нас?
- Да. Вследствие на употреба на синтетичен канабиноид и алкохол момиче под 18 години почина. През последните 2 години няколко пъти цели групи млади хора попадат в токсикологиите. Бе описан случай с РР22 (синтетичен канабиноид). 32 младежи са натровени след купон. Нямаше загинали.
• Откъде идва дизайнерската дрога?
- Основно се поръчва чрез сайтове от чужбина. Но откъдето и да идват веществата, в момента няма как да се противодейства. Всичко е законно. Основно новите психоактивни вещества са произведени в Китай.
• Като всичко останало.
- Да. И притеснителното е, че синтетичните психоактивни вещества са много евтини за производство. И печалбата е страшно голяма. Специфичното при тях е, че в много малки количества са невероятно силни. Има механизми в Европа и в България за забрана на тези вещества, но първо трябва да се направи оценка на риска. Докато тя се изготвя, докато субстанцията нормативно се забрани, производителят вече е готов с новото вещество. Имаме едно надбягване между производителите на дизайнерската дрога и държавата.
• И наркопроизводителите винаги са стъпка преди закона…
- Като при всяка криминална проява… „Бюрокрацията“ не може да забрани едно вещество, чийто психоактивен ефект не е успяла да докаже. А те постоянно излизат едно след друго. Една част от тях са по-слаби като действие. Самите потребители след време спират да ги купуват. Въздействието на някои дори е спорно. Но така или иначе младежите експериментират.
• Наркотиците се видоизменят постоянно. А има ли промени в лечението на порока?
- Не е порок, а заболяване. Няма нови методи за лечение. Според СЗО става въпрос за хронично рецидивиращо заболяване. Тоест трябва да сме наясно, че когато има изградена зависимост (не еднократен експеримент), лечението е тежко и продължително. Няма един метод, който да работи винаги безотказно. Лечението е различно при отделните пациенти. Използва се предимно интегриран метод. Той може да включва медикаментозно лечение или психосоциална рехабилитация – техники за промяна на личността. Няма вълшебно хапче.
• Вярно ли е, че няма такова нещо като бивш наркоман?
- Това е мит. Има лечение. То изисква много време и подкрепа от близките. Намесата на лекарите, на психолозите е едва 10% от терапията. Останалите 90% зависят от самия пациент и близките му. Съществува следният парадокс – от една страна, зависимостта възниква поради недостатъчно внимание и подкрепа от страна на семейството, а след това точно опората на близките е решаваща за успеха на лечението. Хората, които предлагат бързо и мигновено излекуване, са просто шарлатани. Макар да е трудно, има хора, справили се напълно със зависимостта. Мнозина с подобно минало зад гърба си се връщат в центровете за лечение, за да помагат.
• За какви признаци трябва да внимават родителите? Какво може да им подскаже, че децата им взимат наркотици?
- Много често родителите разбират, че детето им се дрогира след месеци, дори години. Един родител, който нормално контактува с детето си, всеки ден го наблюдава, не може да не види. Уви, ежедневието ни все повече не ни позволява да сме покрай децата си. Няма изградени връзки на доверие. Има случаи, когато близките не са забелязали дори хероинова зависимост.
Има няколко неща, които безспорно доказват, че детето взима наркотици. Първото е рисковата възраст. Възраст­та на тийнейджъра е много деликатна, защото промените, които настъпват при нея, съвпадат и с промените в характера вследствие на взимането на наркотици - раздразнителност, неприемане на чуждо мнение. Поведенческите белези, които говорят, че нещо не е наред, са: запускане на външния вид, промяна на средата, подменят се приятелите, любимите места и занимания. В по-тежкия случай децата крадат пари от родителите си. В зависимост от наркотика при някои има превъзбуда и агресивност. При други - сънливост и постоянна пълна апатия. Родителят трябва да следи за промяна - в успеха на детето в училище, във външния му вид. Дори храненето се променя. Моят съвет е, ако родителите имат подобно съмнение – да не се стига до конфронтация, обиди и разпити, а да се потърси специалист за консултация.
• Има ли начин родителят да е сигурен, че детето взима наркотик? Да направи някакво изследване?
- Има уринни тестове, които могат да потвърдят редовна употреба на наркотични вещества. По-добри са от кръвните. След 24-36 часа наркотика вече го няма в кръвта, докато тестовете с урина улавят употребата до седмица.
Но въз основа на моя опит от 20 години бих казала, че подобна проба разрушава доверието между родителите и децата. Самият тест не решава проблема.
• На каква възраст децата започват да взимат наркотици? Какво опитват първо?
- Безспорно се започва с канабис. Той е най-употребяваният забранен от закона наркотик в страната. Най-употребяваният от общата популация. Под нея разбирайте населението от 15 до 64 години. Данните от статистиката са за т.нар. употреба поне веднъж в живота. Това не означава, че тези хора редовно употребяват наркотици. Около 530-570 хиляди от населението на възраст между 15 и 64 г. е експериментирало с наркотик поне веднъж. От тях почти 370 хил. души са избрали канабис. Според международното проучване ESPAD 45% от българските младежи и 30% от всички европейски тийнейджъри казват, че канабисът е много лесно достъпен. Българските проучвания показват, че всички наркотици са сравнително лесно достъпни. По отношение на употребата на тютюн, алкохол и наркотици ESPAD прави проучване на всеки 5 години. През 1999 г. 18% от учениците средно в Европа поне веднъж са опитвали канабис, в България – само 12%. През 2003 г. процентите се изравняват. 22% от децата на 16 години и у нас, и в Европа са опитвали канабис. За съжаление, през 2015 г. ние изпреварваме Европа. В България процентът е 27 спрямо 16% за целия континент. При нас употребата непрестанно се увеличава спрямо средните проценти на употреба поне веднъж в живота в ЕС. По отношение на всички наркотици, използвани от 16-годишните, ситуацията е аналогична. През 1999 г. 18% от учениците в Европа са взимали други наркотици, докато при нас процентът е бил по-нисък. През 2003 г. статистиката показва, че се изравняваме със средното за Европа – 22%. Обаче през 2015 г. употребата на наркотици от европейските деца спада отново на 18%, докато при нас е нараснала на 30%. Относно най-новите психоактивни вещества, които се наблюдават сравнително отскоро (2015 г.) 4% от децата на 16 години са опитвали дизайнерска дрога, а българчетата – 6%. Темпът на нарастване на броя младежи, експериментиращи с нови наркотици у нас, е крайно тревожен. И възрастовата граница спада. Появяват се отделни случаи на 11-13-годишни деца, опитали наркотик. България е над средното ниво за ЕС по употреба на метамфетамини, екстази (над 5%).
• Коя е най-опасната дрога на пазара у нас?
- Зависи в какъв аспект. Новите психоактивни субстанции са опасни поради непознаването и непредвидимостта на последиците. Опасни са по отношение на интоксикации и смърт. Но по отношение на развиването на зависимост хероинът и другите опиатите остават най-опасни. В България употребата на хероин намалява. Малко се измества по посока на маргиналните групи. Хероинът не е „на мода“ сред учениците, младите хора, онези, които се изживяват като „интелигенция“. От тях се използват стимуланти.
• Имаме ли вече второ или трето поколение болни от наркомания?
- Рано е да се каже. Вълната на хероиновата зависимост е средата на 90-те години. Тези хора вече имат деца, но те не са достигнали необходимата възраст, за да направим статистическа оценка колко от децата на наркоманите продължават с вземането на наркотици. В други държави, разбира се, вече има публикации и данни по въпроса, защото историята на зависимостите върви доста години преди нашата. Имам наблюдения върху децата, родени в центровете за лечение на опиатната зависимост. Вследствие на лечението децата, родени в лечебните програми, нямат никакви увреждания. Няма причина за безпокойство. Безспорно обаче има данни, че майките с хероинова зависимост раждат преждевременно. Децата са с по-ниско тег­ло и с вродена зависимост, която отшумява след раждането.
Има един интересен модел по отношение на наркотиците. Наблюдавала съм следното. В популация, в която е имало хероинова зависимост, която води до болести, загуба на социален статус и какво ли още не, у по-малките деца, станали свидетели на упадъка на наркомана, се появява страх и негативно отношение към хероина. Деца, които са били свидетели на ужаса на хероиновата зависимост, не употребяват. Затова според мен хероинът сега не е толкова популярен. Има отдръпване. Може би ще минат 10-15 години, ще дойдат други поколения и това ще се забрави. Ще видим. Хероинът може и да се завърне.
• Съществува ли понятието „безвреден наркотик“? Както казват някои хора, „от веднъж и точно от това нищо лошо няма да ми стане“?
- Не. Няма такова нещо. Говорим за психоактивни вещества. Те променят съзнанието. Правя едно уточнение – всички синтетични наркотици първоначално са открити с идеята да бъдат лекарства. Канабисът между 1850 и 1945 г. е бил във фармакопеята на САЩ. Морфинът е открит като лекарство. Метадонът и хероинът са измислени със същата цел. Трябвало е да бъдат просто обезболяващи. Не говорим изобщо дали едно вещество е вредно, или не. Говорим за вредната му употреба - под каква форма се приема и за каква цел. Дали е под наблюдението на лекар, или за удоволствие. Едно вещество – две коренно различни употреби.
• Колко от българските пациенти се пристрастяват към медикаменти след лечение?
- Нямам такива данни. Това, в което съм сигурна, е, че нараства употребата на лекарства от групата на бензодиазепините. Известна част от тях са по лекарско предписание. При продължителен период на лечение може лесно да възникне зависимост. Съществува огромен брой хора, които ги употребяват без лекарско предписание. Става въпрос за типична злоупотреба и зависимост. В САЩ най-сериозната зависимост в момента е тази към болкоуспокояващите медикаменти. У нас съществува увеличение на употребата на медикаменти, които могат да доведат до зависимост.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 24, 15 юни 2017
 
 
Продукти
 
Витатабс К2 + D3
 
Кверцетин от японска акация
 
МАГНЕЗИЕВ ЦИТРАТ (Magnesia citrate)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД