СТРЕСЪТ И НАСЛЕДСТВЕНОСТТА СА ЧАСТ ОТ ПРИЧИНИТЕ
Колко прекрасно е да притежаваш удивителния дар божи – човешкия глас. Гласът ви е инструментът, на който ви предстои да свирите през целия си живот. Истинско нещастие е, ако гласът изведнъж ви подведе и речта ви забуксува, прекъсва, а понякога и съвсем изчезва.
Случва се човек да заеква. Състоянието изглежда като безобиден проблем. Но на заекващото дете му е изключително трудно да се чувства добре в детска градина или в училище, където е подложено на подигравките на своите връстници. Ставайки възрастен, заекващият човек разбира, че заради дребния говорен проблем много възможности в живота са му отнети. Заекващият може само да мечтае да стане актьор, известен оратор или телевизионен водещ. Мечтата му няма как да се осъществи. Говорният дефект се превръща в бариера, в пречка за пълноценното развитие и води до социална изолация.
Хората отдавна се опитвали да разберат какво представлява заекването. Още през V в. пр.н.е. Хипократ подробно описал въпросния недъг. Той предположил, че причина за заекването е натрупване на влажност в главния мозък. Докато Аристотел (основоположник на философията на науката) смятал, че логоневрозата възниква поради неправилно функциониране на артикулационния апарат. За заекването на своите съвременници разказвали известните историци Херодот и Плутарх. Такъв проблем имали римският поет Вергилий, император Цицерон и редица други видни личности от древността. Смята се, че
подобен дефект на речта е тормозел библейския пророк Мойсей
и великия гръцки оратор Демостен. Няма данни Мойсей дори да се е опитвал да подобри дикцията си, докато Демостен търсел помощ от многобройни лекари и с времето и много упражнения успял да постигне реален успех – да спре да заеква. Знае се, че Демостен се упражнявал, като говорел с камъчета в устата, доста често влизал в тъмна пещера и слушал тишината на спокойствие, четял сложни речи при шума на морски вълни, за да не чува ясно своя собствен глас. Това е първата исторически записана успешна терапия на заекването.
В началото на XIX в. американски и френски учени разработили лечебна гимнастика, която помагала за избавяне от заекването. Но тя не давала мигновен резултат, трябвало да има редовни упражнения месеци наред и затова много пациенти се отказвали, преди да постигнат успех.
Първият доктор, подробно описал натрупаните по въпроса знания и направил предположения за причините за заекването, е руският психиатър Иван Сикорски. През 1889 г. в Санкт Петербург била издадена неговата книга „За заекването”, която и до днес не е изгубила своето значение. В нея Сикорски доказал, че заекването възниква още в детска възраст, когато детето започва да се учи да говори. Според него заекването е пряко свързано с гените и с особеностите на нервната система, които се унаследяват. Важно постижение на руския психиатър била хипотезата, че заекването представлява
особена форма на невроза
И до днес много неща остават неизвестни за науката. Още няма обяснение фактът, че повечето болни от логоневроза не заекват, когато говорят сами на себе си, по време на пеене или хорово (групово) говорене.
Интересен е случаят на знаменития холивудски актьор Брус Уилис. При него се развило заекване в горните класове след развода на родителите му. Но участвайки в постановки на театралния кръжок, той забелязал, че на сцената престава да заеква. Именно това го накарало да се захване усилено със занимания в театралния клуб и определило по-нататъшния му избор на професия.
Редица известни личности също страдали от заекване, но успели да победят своя недъг. Сред тях са Уинстън Чърчил (станал велик оратор и бил удостоен с Нобелова награда по литература), Исак Нютон, Елвис Пресли, Самюеъл Джаксън, Мерилин Монро, Жерар Депардийо, Антъни Хопкинс и много други.
...
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител 
