в-к Лечител
в-к Лечител
 

ПСОРИАЗИСЪТ

Брой: 43, 27 октомври 2016 - ПСОРИАЗИСЪТ
НА ВОЙНА СЪС СОБСТВЕНАТА КОЖА

Псориазисът е известен още от библейски времена и  сега продължава да бъде загадъчно заболяване. Днес са известни много молекулярни и имунни механизми за развитието на болестта, но още не можем да разберем докрай какво трябва да смятаме за причина, а какво – за следствие.
Псориазисът е хронично неинфекциозно заболяване, при което на кожата се появяват удебелени люспещи се плаки, издигащи се над нейната повърхност. Това явление се дължи на прекомерно размножаване на епидермални клетки и нарушения на процесите на тяхното вроговяване. Тези патологични изменения се съпровождат от възпалителна реакция.
Почти 2/3 от пациентите заболяват на възраст до 30 години,
като се регистрират два пика на заболяването. Първият пик при жените се пада средно на 15,5 години, а сред мъжете – на 27,5. Вторият пик се наблюдава на възраст около 54 години независимо от пола. И по-ранното, и по-късното начало на болестта са свързани с генетичната предразположеност, но в двата случая могат да бъдат виновни различни гени.
Най-разпространената форма на псориазиса (80-90% от случаите) е обикновеният, или вулгарен. При него на кожата възникват червеникави петна, които постепенно се превръщат в приповдигнати над кожата плаки. Обикновено те са симетрични и   се намират на лактите и коленете, по гърба и окосмената част на главата. Петната растат и се сливат в по-големи огнища, след това  растежът им спира и плаките постепенно се смаляват. Нови плаки може да възникнат по периферията на вече съществуващите или на места, където кожата е увредена, подлагана е на триене. На повърхността на плаките се появяват люспички, които лесно се отлюспват. Псориазисът е незаразен и не представлява опасност за околните.
Има още няколко редки форми на псориазис. Псориазисът на дланите и стъпалата възниква най-често при хора, заети с физически труд или често контактуващи с раздразващи вещества, например агресивни миещи препарати. При тази форма плаки се образуват на дланите и стъпалата, кожата там става червена, могат да се появят пукнатини. Понякога се поразяват и краката, по тях се появяват надлъжни браздички, самата нокътна пластина се удебелява.
При една трета от пациентите с псориазис кожните образувания могат да се усложнят от поражение на ставите. Тогава става дума за псориатичен артрит.
Класическият начин за диференциална диагностика на псориазиса е остъргването на повърхността на плаките с пред­метно стъкло или скалпел. В началото роговите люспички лесно се отделят от повърхността на плаката. В дерматологията това се нарича феномен на стеариновото петно. След отлюспване на всички рогови люспички повърхността на плаката става влажна и блестяща (феномен на терминалното покритие). При по-нататъшно остъргване на повърхността на плаката избиват дребни капчици кръв от повредените капиляри. Това понякога е наричано твърде поетично феномен на кървавата роса. Съвкупността от тези феномени се нарича псориатична триада и служи като достоверен диагностичен признак на заболяването.
Псориазисът и неговото обостряне се провокират от множество фактори: стрес, тютюнопушене, употреба на алкохол, някои инфекции (стрептококова, ХИВ). Известни са също редица лекарства, провокиращи развитие на болестта и влошаващи нейното протичане: бета-блокери, използвани за лечение на патологии на сърдечно-съдовата система, литий – за лечение на болести на нервната система, антималарийни препарати, нестероидни противовъзпалителни средства. Вероятно тези фактори променят имунния статус на човека, задействайки патологичен процес в кожата.
Доколкото псориазисът е свързан с повишени нива на различни провъзпалителни аген­ти, системно циркулиращи в кръвта на болните, той често е съпътстван от други заболявания, в които важна роля играят възпалителните процеси: метаболитен синдром и затлъстяване, инфаркт на миокарда, тумори (в частност лимфом). Тук се нареждат и всевъзможни възпалителни имуноопосредствани заболявания, например болест на Крон или язвен колит. Рискът от тези разстройства при болните с псориазис е 4-7 пъти по-висок, отколкото е средният показател в популацията. Според някои данни, при хората, в чиито семейства е имало случаи на множествена склероза, е по-висока вероятността от развитие на псориазис. Възможно е това да е така, защото при тези заболявания е високо нивото на цитокини в кръвта.
Цараат и лепра
Псориазисът е известен на хората отдавна: трудно би останала незабелязана една болест с такива ярки проявления като големи червеникави плаки на кожата, постоянен сърбеж и люспене. Първите описания на кожно заболяване, приличащо на псориазис, може да се намерят в Стария завет в Книгата на Левит: там то е наречено „цараат”. Книгата на Левит по същество е ръководство, съдържащо правила, по които трябва да живее еврейският народ. Включените в Стария завет правила съдържат и описания на болестите, които трябва да умеят да разпознават свещениците. Страдащият от цараат член на общината, независимо от това, че неговата кожа се покривала със странни бели петна, не се предвиждало да бъде прогонван извън селището – очевидно са смятали, че болестта не е заразна. Едва ли свещениците от онова време са имали такива знания за дерматологията, както съвременните лекари, поради това названието цараат най-вероятно е обозначавало не само псориазиса, но и други кожни заболявания.
Трудностите при търсенето на описания на псориазиса в миналото са свързани с това, че в медицинските трудове той често бил наричан лепра. Древноримският лекар Корнелий Целс още повече объркал нещата. Той описал в труда си „De Re Medica” псориазиса, наричайки го импетиго, което в превод от латински означава „струпей”. Със същия термин в медицинските книги от това време се обозначавал лишеят. През XVI в. Йеронимус Меркуриалис забъркал още по-голяма каша: с лека ръка той смесил псориазиса в клиничните описания със същата тази лепра и някои други кожни заболявания.
Имунология
Главните патологични процеси, които водят до образуване на псориатични плаки, са: възпалителна реакция в дермата (дълбокия слой на кожата); аномално увеличение на количеството епидермални клетки заедно с нарушение на тяхното диференциране (от една страна, кератиноцитите се делят по-активно и не преминават навреме в термален стадий на диференциране, за сметка на което не се образува нормален рогов слой на епидермиса, от друга – на повърхността на кожата се натрупват мъртви епидермални клетки, които образуват люспещия се слой на повърхността на плаката).
Патологичното делене на клетките може да бъде реакция на увреждане на кожата и в този случай се разглежда като изменен процес на възстановяване на епитела.
На пръв поглед съвършено неясно е откъде се взима тази странна тенденция към хиперплазия на епитела. Ако се разгледат патологичните процеси в кожата подробно, става ясно, че някои възпалителни изменения в дермата се наблюдават дори тогава, когато няма никаква епидермална хиперплазия. Поради това една от хипотезите твърди, че именно възпалителната реакция в дермата задейства каскадата на епидермална хиперплазия.
Днес основна роля в „противовъзпалителния” компонент на псориазиса се отрежда на Т-лимфоцитите и дендритните клетки, а така също на произвежданите от тези клетки сигнални вещества – цитокини. Фракцията на лимфоцитите CD4+ се открива предимно в дълбокия дермален слой на кожата още в етапа на формиране на плаките. Поради нарушената регулация на работата на имунните клетки (на първо място дендритните клетки, регулаторните и ефекторните Т-клетки) се активизира противовъзпалителният имунен отговор, провокиращ хиперплазия на епидермиса и формиране на псориатични плаки.
Класическото описание на болестта, направено през 1809 г., принадлежи на изключителния английски лекар Робърт Уилан. Самото название на заболяването в дословен превод от старогръцки означава „сърбящо състояние”. Името е напълно справедливо - сърбежът е един от симптомите на псориазиса и той нерядко най-много тревожи пациентите.
След ясното описание на болестта дерматолозите в различни страни започнали активно да я изследват. Хенрих Кебнер през 1872 г. установил, че увреждането на кожата често е предшествано от възникване на псориатични огнища. Този феномен бил наречен на негово име. През 1885 г. друг Хенрих, Хенрих Аушпиц, описал точковите кръвотечения при отлюспване на повърхността на псориатичните плаки.
...

Владимир ЙОНЕВ

Бел. ред. Наличните аптечни медикаменти и други общоприети лечебни средства срещу псориазис са по-скоро вредни, а някои и смъртоносни, отколкото полезни. Това се отнася особено за кортикостероидите, всички имуносупресори, моноклоналните антитела... Може да очаквате максимален терапевтичен ефект от дозирани слънчеви бани, както и от някои природни продукти на „Лечител“: САМЕНТО®, НОНИ, ПРОПОЛМАКС (за него ще научите на стр. 23), РОЙБОС, КАЛЦИЙ + витамин D3, Нутрина Алое вера и др. Псориазисът изисква първо болният да се изследва лабораторно по специална схема на Цонков, да приложи и неговия безплатен тест СИТ (въпроси - отговори), след което да се изработи цялостна комплексна програма за оптимално лечение.

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител


Брой: 43, 27 октомври 2016
 
 
Продукти
 
Витатабс Мулти
 
МЕНОМАКС®
 
ВИЗИОБАЛАНС® (VISIOBALANCE)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД