30 МАРТ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА АПИТЕРАПИЯТА
27-годишната Ели Лобел била ухапана от кърлеж и се заразила с Лаймска болест. Години по-късно жената, уморена да се бори с ужасните последствия от болестта, решила да се предаде.
Болестта на Лайм се предизвиква от бактериите Borrelia burgdorferi, попадащи в организма при ухапване от кърлежи. Всяка година в САЩ се регистрират около 300 хил. нови случая на заразяване. Практически никой от заболелите не умира, повечето оздравяват, ако своевременно се окаже медицинска помощ. Лечението убива бактериите, преди те да успеят да поразят сърцето, ставите и нервната система.
Но през пролетта на 1996 г. Ели не подозирала, че трябва да обърне внимание на характерната реакция във вид на обрив – жената помислила, че е ухапана от паяк. Три месеца тя страдала от грипоподобни симптоми и страшни болки, мигриращи в различни части на тялото. Ели – здрава, активна майка на три деца – не знаела как да се излекува от странното заболяване. Тя се превърнала в инвалид.
Първият лекар, към когото се обърнала, диагностирал вирусно заболяване и я успокоил, че то ще отмине от само себе си. Същото казал и вторият доктор. Времето минавало, Ели ходела по доктори и всеки път й поставяли нова диагноза – множествена склероза, ревматоиден артрит, фибромиалгия. Никой не се досещал, че организмът на жената е поразен от бактерии Borrelia. Лекарите успели да поставят правилната диагноза една година след заразяването, но вече било късно.
След 15 години страдания Ели се предала.
„Нищо повече не ми помагаше и никой не можеше да ме посъветва - разказала тя. – Вече ми беше все едно дали ще доживея до следващия си рожден ден. Реших, че е достатъчно. Просто ми се искаше това мъчение да свърши.”
Ели се преместила в Калифорния, за да умре там. И едва не умряла.
По-малко от седмица след преместването си тя била нападната от рояк африканизирани пчели – хибридни пчели, отличаващи се с големи размери и особена агресивност.
По това време Ели вече трудно стояла на краката си без чужда помощ. Тя наела асистент, който й помагал да се придвижва бавно по селските пътища недалеч от нейния нов дом в Уилдомър, който трябвало да стане последното й пристанище.
Ели спряла до една разрушена стена, когато се появила първата пчела. Насекомото, по нейните спомени, я ужилило по главата. „И внезапно ме налетя цял рояк пчели”, спомнила си тя.
Нейният „асистент” избягал, но Ели не можела да бяга, нито дори да върви самостоятелно.
Ели е представител на относително неголямата група хора – според различни оценки от 1 до 7% от населението на Земята, - с много силна алергия към пчелната отрова. Когато била на две години, от пчелно ужилване в нея се развила анафилаксия – рязка реакция на имунната система, която се изразявала в отоци, повдигане и свиване на дихателните пътища. Тогава Ели едва не умряла – дишането й спряло и се наложило да бъде връщана към живот с помощта на дефибрилатор. След този случай майката на Ели й внушила ужасен страх от пчелите, за да не попада никога повече в подобни опасни за живота ситуации.
Пчелите, както и някои други видове насекоми като мравките и осите, притежават
мощно оръжие – многокомпонентна отрова.
Може би най-важният от тези компоненти е миниатюрният пептид, състоящ се от 26 аминокиселини, известен като мелитин, който предизвиква чувството на парене при пчелно ужилване.
Когато организмът се подлага на въздействието на високи температури, клетките отделят възпалителни съединения, активизиращи в рецепторните неврони особени канали, известни като рецептори TRPV1. В резултат невроните изпращат сигнал в мозъка, че неговият стопанин „гори”. Мелитинът въздейства на други ферменти в организма, които, действайки точно така, както и възпалителните съединения, също активират рецепторите TRPV1.
Когато пчелният рояк най-накрая отлетял, мъжът, който се грижел за Ели, се върнал и се опитал да я откара в болница, но тя отказала. „Бог е решил най-накрая да ме избави от мъките - казала тя. – Аз просто ще приема неговия дар.”
Тя се затворила в стаята си и помолила своя асистент да се върне на следващата сутрин, за да прибере тялото й.
Но Ели не умряла.
„Не мога да повярвам в това, което се случи тогава, не мога да повярвам в моето оздравяване - споделила тя. – Но всички анализи го потвърждават, а и аз се чувствам толкова здрава!”
Ели е убедена, че пчелната отрова е спасила живота й.
...
10 пчелни ужилвания дневно три пъти в седмицата
– в понеделник, сряда и петък. След три години и безброй ужилвания от пчели Ели като че ли напълно оздравяла. Тя постепенно намалявала броя на ужилванията и честотата на процедурите – за последните осем месеца само три пъти използвала пчели за ужилване (при това единия път в опит да намали оток, предизвикан от счупване, а не заради симптоми, предизвикани от болестта на Лайм). Ели както и преди държи в дома си пчели за всеки случай, но в последната година минава почти без тяхната помощ.
Редките случаи, подобни на този, който станал с Ели, ни напомня за мощния потенциал, който притежават животинските отрови. Но въплъщението на предаваните от уста на уста легенди за изцеления в реални фармацевтични препарати може да се окаже дълъг и сложен процес. „Между откритието на фармакологичните свойства на веществото и получаването на патент за медицински препарат на негова основа понякога минават до 10 години - заявил Кинг. – И на всеки успех се падат десетина провала.
След изследването от 1997 г. никой не е изучавал задълбочено пчелната отрова като възможно средство за лечение на Лаймската болест – докато с това не се захванала Ели.
Тя се договорила за сътрудничество с пчеларска ферма, която събира пчелна отрова с помощта на електрифицирана стъклена пластина, разположена във входа на кошера – пчелите преминават по пластината по пътя от кошера навън и обратно, а безвредните за тях електрически импулси стимулират отделянето на отрова от коремчетата им. На стъклото остават микроскопични капчици отрова, които след това се събират. По думите на Ели, за да се събере един грам отрова, е нужно през пластината да преминат 10 000 пчели (по данни на други източници един грам отрова се съдържа в 1 милион пчелни ужилвания). Тя подчертала, че този метод за събиране не вреди на здравето на пчелите.
Ели изпраща част от купената отрова, която, по нейните думи,
струва „по-скъпо от златото”
заради високата стойност на хуманния метод за събиране, на адреса на Ева Сапи, доцент по биология и изследвания на околната среда в Университета в Ню Хейвън, която изучава болестта на Лайм.
...
Владимир ЙОНЕВ
Бел. ред. Проблемът Лаймска болест, и в частност лечението й с пчелна отрова, не е толкова просто нещо, колкото може да се стори някому, нито е откритие на Ели Лобел.
За да не изпаднат в грешката, която може да бъде смъртоносна, читателите пациенти нека първо се информират по-добре, преди да прибегнат евентуално към лечение с пчелна отрова.
Първо. Да потърсят в антикварните книжарници някоя от книгите по апитерапия на д-р Стоймир Младенов, който работи над 10 години в Здравен център „Лечител“ и който беше номиниран за Нобелова награда, защото бе водещ апитерапевт в световен мащаб.
Второ. Прочетете поне следните статии: 1. „Защо Лаймската болест е най-големият здравен проблем на човечеството?“ 2. „Болен ли е Буш?“ 3. „Тайната на автоимунните заболявания е разгадана“ и се запознайте с „Прозренията на един лечител“. Това е комплект от малка книжка и диск с документален филм (64 мин), който се предлага във всички магазини „Лечител“ на цена 4,90 лв.
Не само защото още през 2004 г. британското медицинско списание „Това, което докторите не ви казват“ писа, че най-успешният лечител на Лаймска болест в света е Атанас Цонков от България“...
Трето. Може да потърсите и консултацията (тя е безплатна) на Атанас Цонков, защото има и по-безопасен и по-ефикасен начин от пчелната отрова да се противодейства на лаймското страдание.
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител" 
