Доц. д-р Доброслав КЮРКЧИЕВ е част от екипа на Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършил е медицина в Медицински университет-София. От 2000 година досега е съответно докторант, асистент, старши асистент, главен асистент и доцент в Катедра по Клинична лаборатория и клинична имунология към Медицински университет-София. От същата година работи в Лабораторията по Клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски”-София.
Неговите интереси са в областта на автоимунитета, имунния толеранс, стволовите клетки и туморната имунология.
• Имунотерапия при глиобластом на мозъка – какво означава това?
– Глиобластомът на мозъка е най-злокачественият тумор на мозъка и за съжаление – най-често срещаният. За да има имунен отговор, т.е. за да действа организмът срещу него и да го унищожи, най-важното условие е някои части на тумора да бъдат показани на имунната система от специални клетки, известни като дендритни клетки. При глиобластома в мозъка тези клетки са дефектни. Те не показват частите на тумора и имунната система не може да реагира срещу него.
Идеята на имунотерапията е от пациента да се вземе кръв, да се отгледат такива дендритни клетки в лабораторни условия, които не са увредени. Когато се получат, целта е след операцията по отстраняване на тумора да им се покаже част от тумора и после те да бъдат върнати обратно. Така, отивайки в мозъка обратно, те да са обучени вече да показват туморните части и да има по-ефективен имунен отговор.
Такъв вид имунотерапия се прави на много места по света – САЩ, Япония и в Европа – Белгия, Испания, Германия, Италия, Швеция, но в източната част на нашия континент няма такъв център.
• Какви резултати могат да се очакват от имунотерапията при пациентите?
– Важно е да се разбере, че това, до което имунотерапията води, не е пълно излекуване, в никакъв случай не може да се твърди нещо подобно. Става дума за увеличаване на живота. На практика средната продължителност на живота, след поставяне на диагнозата, е около 8 месеца, понякога година и половина. С имунотерапията при някои хора, но не при всички, има увеличаване на живота с 3-5-6 години. След имунотерапия са регистрирани случаи на болни, които са живели седем години, което, сравнено с осем месеца, е много добър резултат. Искам обаче да допълня, че не всички пациенти са подходящи за този вид терапия.
Имунотерапия се прави и при други тумори. Тя в никакъв случай обаче не е някаква панацея, при някои е успешна, при други не е.
• Докъде е стигнало изграждането на такъв център за имунотерапия в България?
– Човешкият кадър у нас го има. Аз и моя колежка – д-р Иванова, сме били на специализация в Белгия. Съответно с дендритни клетки се занимаваме по друга линия още от 2001 г. Опита го имаме. Купена е и част от апаратурата с дадената до момента сума 300 хиляди лева от Министерството на здравеопазването. Искахме общо 800 хиляди лева – толкова са необходими за оборудване на въпросния център по имунотерапия. Отпуснатата досега сума не е достатъчна. Трябва да се изградят специфични помещения със специализирани стерилни условия, да се купи още техника. Така че са необходими още около 500 хиляди лева. Не е ясно кога ще се преведат тази пари. Ако центърът се изгради, той може да работи не само с български пациенти, а и с хора от други държави. И ако на тези хора им се удължава двойно и тройно животът, аз не мисля, че са чак толкова много парите.
• Колко са новите случаи годишно с глиобластом у нас?
– За една година новите случаи са около 300 души. Туморът може да възникне във всяка възраст, но най-често е около 50-годишна възраст. По-рядко е при деца или хора в напреднала възраст. Първите симптоми обикновено са неспецифични – главоболие, слабост в крайниците и/или епилептични пристъпи.
• Екип от български учени са установили един от механизмите, чрез които глиобластомът потиска имунната система. Вие сте част от екипа. В официалната информация се казва, че за първи път PIBF е описан при нормална бременност, когато се отделя в репродуктивната система на жената и потиска имунните клетки на майката, които биха унищожили плода като носител на чужда генетична информация. Разкажете повече за това?
– Докато чакаме парите за изграждането на центъра, ние се занимаваме с научна дейност. Колегите от неврохирургията в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ след операция ни дават материал от тумора, който ние изследваме. От него ние, имунолозите, култивираме клетки, изучаваме ги какви са, как реагират на различни неща. Така стигнахме и до това описание, за първи път в света, че клетките от глиобластом, гледани при определени условия, експресират този PIBF – Progesterone Induced Blocking Factor (блокиращ фактор, индуциран от прогестерон). Той е описан при много тумори, но точно при глиобластома досега не беше открит. Държа да подчертая, че това не е революционно откритие, а допълнение като един научен факт, който досега не е описван.
По всички правила имунната система на майката по време на бременността трябва да премахне плода, защото е носител на чужда генетична информация. За жалост, понякога това се случва и се стига до спонтанни аборти. Но при нормално износване на бебето има много механизми, които потискат това действие, и един от тях е именно PIBF. Този белтък се отделя от организма на майката и съответно потиска действието на имунната система на жената, за да не унищожи бебето в утробата. Туморът използва същата схема. Той секретира много фактори, които потискат имунната система, включително и PIBF. Резултатът – имунната система на човека не може да унищожи тумора. Т.е. става дума за един същ механизъм, който е благоприятен по време на бременността и лош, когато има злокачествено образувание. Евентуално след време може да бъде направен опит да се потисне секрецията на PIBF, но това едва ли ще доведе до излекуване, защото има още много механизми, които трябва да се модифицират.
Нашето откритие е публикувано в американско и българско списание, докладвано е и на конференция в Германия и у нас.
