Последни проучвания сочат, че химиотерапията не убива раковите клетки така, както се предполагаше. В повечето случаи химиотерапевтичните агенти атакуват ракови клетки, който ще умрат много скоро.
В проучването, публикувано в онлайн изданието на списание "Science", изследователи от Института за рака "Дана-Фарбър" в Бостън съобщават, че е много по-вероятно раковите клетки, които са пред саморазрушение, да реагират на тези агенти, отколкото новите и развиващи се туморни клетки.
Това предполага, че химиотерапията може да бъде неефективна, особено ако се убиват клетки, които, така или иначе, скоро ще загинат. В най-добрия случаи химиотерапията може да засили естествените процеси на клетъчна смърт, позната като апоптоза, която всяка здрава клетка в организма е програмирана да извърши, но при раково болните тя става безсмъртна.
Използвайки специална техника, екипът е установил, че е възможно да се измери колко близо е дадена клетка до нейната смърт. Тя използва части от протеин, наречен BH3 пептид, принадлежащ към семейство протеини, които предизвикват естествената смърт на клетките. Чрез добавянето на белтъка и определяне какво количество е необходимо за убиване на клетките, учените могат да определят колко близо са клетките до апоптоза. Клетките, които се нуждаят от най-малко количество от пептида, са най-близо до своята смърт.
В началото на проучването учените използват техниката върху миеломни клетки от пациенти на химиотерапия. Миеломът е вид рак, който засяга клетките на костния мозък, наречени плазмени клетки. Резултатите са показали силна връзка между раковите клетки реагирали на протеина и тези, чувствителни на химиотерапията.
След което изследователите използват методиката за изследване на различен брой тумори от 85 пациенти, включително и с множествен миелом, остра миелоидна левкемия, остра лимфобластна левкемия и рак на яйчниците. Във всеки един от случаите те установяват същата връзка: химиотерапията в по-голяма част от случаите е ефективна срещу тумори, които са показали по-висока чувствителност към протеина.
Тези открития се противопоставят на конвенционалното мислене относно действието на химиотерапевтичните агенти.
Според традиционните виждания химиотерапията убива избирателно и бързо нарастващите клетки, като раковите, но новите доказателства предполагат, че всъщност те имат афинитет към туморни клетки в края на своя живот, но не могат да действат на "младите" клетки.
Откритията предполагат още, че е възможно да се определи кои пациенти по-добре ще отговорят на химиотерапията. В допълнение се посочва и нов начин, който да направи тези лекарства по-ефективни чрез тласкане на раковите клетки близо до апоптозата.
От друга страна, се появяват някои сериозни въпроси относно текущото състояние на химиотерапията. Например дали раковите клетки податливи на химиотерапията ще умрат без помощта на лекарствата? От гледна точка на пациентите, ако химиотерапията засилва естествено протичащи процеси, заслужава ли си те да преминат през всички ужасни странични ефекти?
Все още има въпроси, на които не може да бъде отговорено, но те са заслужени на фона на нарастващите изследвания, подкрепящи тезата, че ракът е нещо, което може да изчезне или "регресира спонтанно", или да бъде тласнат в тази насока от онколозите.
Учени от университета в Станфорд правят проучване на 83 пациенти с неходжкинов лимфом, които не са лекувани от заболяването. Те установяват, че при 19 от тези пациенти (23%) се наблюдава спонтанна регресия на заболяването.
Наскоро изследователи от Норвежкия институт за публично здраве в Осло проследяват две групи жени с рак на гърдата, с подобен здравен профил и произход. На едната група са правени мамографски прегледи на всеки 2 години в периода 1996 г.-2001 г., докато другата група е минала само един скрининг в края на проучването.
Взимайки предвид всички фактори, които могат да окажат влияние върху резултата, е установено, че честотата на рака при жените, минали редовни прегледи, е 22% по-висока, отколкото в нетестваната група.
Учените заключават, че тъй като честотата на рака при неизследваните жени никога не се доближава до групата, преминала скрининг, изглежда, че някои видове рак, открити чрез повторни мамографски прегледи, не продължават да се откриват от единичната мамография в края на 6-годишното изследване. Това навежда на мисълта, че някои тумори могат да регресират спонтанно. (
Бел. ред. За така нареченото "спонтанно", т.е. неясно и необяснимо изчезване на рака очаквайте специална публикация на "Лечител".)
Друго проучване предполага, че невробластомът - детски рак, който атакува надбъбречните жлези, може също да изчезне. Лекари от детския медицински център "Сайтама", Япония, възприемат т.нар. подход на "наблюдение и изчакване" при 11 шестмесечни бебета с невробластом, който е в стадий I или II (ранен етап на заболяването), или имат тумори, които са с размери по-малки от 5 см в диаметър.
След 6 месеца на подобно "пасивно наблюдение" учените установяват, че при всички деца туморите са намалили своя размер, въпреки това те не изчезват напълно. Въз основа на тези открития, изследователите заключават, че регресията на невробластома не е рядък феномен.
Това са само няколко примера за туморна регресия, които са били записани през годините в медицинската литература. Все още не се знае какви са причината и механизмите за намаляване или изчезване на рака, но феноменът се свързва и с поява на симптоми, характерни за бактериалните, гъбични и вирусни инфекции.
Всички тези случаи предполагат, че организмът в един момент е способен да се бори сам с рака. Не се знае обаче как и колко често това се случва, но в днешно време много рядко, веднъж диагностирани с рак, пациентите се излекуват сами. Изчислено е, че вероятността за спонтанна регресия може да се случи на един на всеки 60 000, а някои учени смятат, че реалната цифра е от 20 до 100 пъти по-голяма.
Сп. "Това, което докторите не ви казват" 
